Защо „принцовете“ и пияните шофьори у нас все не свършват? Деградацията

Турците казват: Да имам акъла на българина, ама след това.

Прави са – умът ни идва винаги със закъснение, когато непоправимото вече се е случило.

Много са причините трагедиите по пътища и магистрали да продължават да се случват. Описанието им само повтаря едни и същи умозаключения, което не върши работа.

Деградацията на българското общество продължава десетилетия. Основна причина за нея е отхвърлянето на мисълта, че законите и правилата освен за всички останали се отнасят и за теб.

Често чувам, че разпадът на ценностната система у българина започнал с идването на демокрацияата. При социализма имало ред и сигурност. Това твърдение е част от разлома. Когато Дончо Цончев през 70-те години на м.в. написа книгата „Принцовете“ тя моментално е спряна и иззета от книжарниците. Защото описва как децата на комунистическия елит правят каквото си искат, защото за тях законите не важат. Забранени са и „Задочни репортажи“ на Георги Марков, където също са описани привилегиите на комунистически елит.

Традицията „принцовете“ да са недосегаеми от закона продължава със страшна сила и по време на прехода, започнал в края на 1989 г.

И това има много общо с убитите и осакатените по улици и пътища. След няколко ракии индивид без грам чувство за отговорност, сяда зад волана и вече е могъщ бог. В действителност е потенциален палач.

За съжаление в контролните структури, които трябва да озаптяват разпасалите се екземпляри, е пълно с подобни на тях служители. Не е рядкост да бъдат подкупени ченгета на пътя, чиновници и дори хора от съдебната система, за да бъде „спасен“ от санкциите на закона някой пиян или дрогиран „наш човек“.

Примерите действат деморализиращо на едни и окуражаващо на други. Все крайности, превръщащи гражданското общество в безгласна маса.

И не някакви мистериозни чипове, а чалга културата вгражда в неукрепналото съзнание на младите чувството за безнаказаност, неограничени възможности и всевластието на парите и връзките.

Лошото възпитание, криворазбраното обгрижване на подрастващи, които газят правилата заради неоправдано самочувствие, води неминуемо до опростачване. Първо в семейството, после и на улицата. Простащината води след себе си агресията - новият етикет на подрастващите. Момичета се бият в училищата като гладиатори, в тоалетни и в училищния двор смърди на трева, пласьори са край учебните заведения, а места в студентски град са истинска клоака, която съответните органи заобикалят заради получените рушвети.

Борисов караше джипката, когато беше премиер, а това е против правилата и протокола. Писа се, коментира се – нищо. Щом той гази правилата, защо да не го правят и други?  

Знайни и незнайни политици, бизнесмени и дори мутри бръмчат с пълна газ из страната в автомобили със специална сигнализация. Изпреварват опасно, притискат участници в движението, а ако стане инцидент с тяхно участие – винаги са невинни, а случаят се замита под килима.

Цветята, поставени на "Гурко", където загина 15-годишното момче трябва да ни извадят от полузаспалото състояние, в което се намираме. Крайно време е като общество да наложим спазване на законите от върха до низините – в този ред. Чрез натиск.

Например Столична община да се отчита публично всеки месец, къде отиват събраните милиони от „синя“ и „зелена“ зона? В момента никой гражданин не знае къде отиват тази пари.

В БДЖ и НКЖИ са откраднати през годините милиарди, което ни лишава от модерни влакове и жп линии. Ако ги имаше ползването на автомобили щеше да намалее с 20-30 на сто, както е в много страни. Виновни обаче няма.

Ако обществото настояваше да бъдат съдени крадците на милиарди от строителството на пътища и магистрали, а съдебната система си бъше вършила работата съвестно, там катастрофите и жертвите щяха да са с пъти по-малко.

Пияният убиец ще отиде в затвора – дано прокуратурата си свърши работата както трябва по обвинението, - но детето го няма, раната в семейството няма никога да зарасте. Медиите ще се втурнат по следите на следващата трагедия или скандал и за безопасността по улици, площади и пътища ще стане дума при следваща смърт.

Защото нищо не се е променило от ДончоЦончевите „принцове“ насам, а опростачването продължава с 300.

Ръдиърд Киплинг казва, че "На война куршум, струващ няколко пенса, лишава от живот хора, учили и развивали се години наред, от които обществото и страната имат нужда и полза". Без да сме във война няколко питиета вършат у нас същата злокобна жътва.

Огнян Стефанов

П.П. И докато още са горещи сълзите по поредната нелепа жертва на пиян шофьор, някакви маргинали с претенции обявиха движение "3 март". Това е най-важното в този момент, смятат те и настояват за референдум. Като говорим за деградация на ценностите - този пример е съвсем на място.