„Защо не съм и аз”… президент!

„Защо не съм и аз … президент” пък най-вероятно е мантра, минала през главите на не един и двама българи. Мнозина от тях обаче въобще не остават в полето на мечтанията, а влизат наперено в президентската битка. Едни с основание, други не чак дотам. Но и на едните, и на другите усилията и амбициите заслужават доза респект. И понеже све в дълг към поезията, ние решихме да ги опишем в стихове, приятелски и добронамерено, с уважение към решителността им да заявят открито своите намерения. За разлика от всички останали, които под предлог, че размишляват или защото партиите им още не са ги благословили, не смеят да се оповестят открито. За тях забавяме, но не забравяме - ще ги възнаградим с нова порция поезия, в мига, в който ги видим на светло…

Цяла плеяда от кандидат-президенти вече гледа към „Дондуков” 2. И ако все още не е ясно дали сред тях ще се нареди дежурният Йоло Денев, напр., и кого от поне петимата си кандидати ще номинира управляващата ГЕРБ, повече от сигурно е, че борбата ще е безмилостно жестока, както се казва, епична. А Вапцаровото: „Аз паднах, друг ще ме смени и толкоз” може да мине за мото на всеки отиващ си властимащ, въпреки че подобна готовност у съвременните български политици още не сме имали късмета да видим.

 

Един от сигурните играчи е врелият и прекипял в битките за президентски стол Жорж Ганчев. За пръв път той „скочи” в надпреварата през далечната 1996 г. (когато по негови данни спечелил 25 % от гласовете). Участва и в първия тур на президентските избори през ноември 2001 г., когато взе 3,38% от гласовете (95 759 гласа). На вечния борец с вятърни мелници прилягат стиховете на Иван Груев:

Oт ниĸoгo вeчe нe иcĸaм дa cлyшaм

нитo cъвeти, нитo зaбpaни –

cвeтът e пpeтъпĸaн нaпpaвo дo гyшa

cъc caнчoпaнcoвци и вeлиĸaни.

 

Дaйтe ми ĸpaнтa, лeгeн и шпaгa

и ĸoпиe, дългo eдин живoт –

нa мeн, изглeждa, чe ми пpилягa

дa cъм нacлeдниĸ нa Дoн Kиxoт…

 

И вицето на настоящия президент Росен Плевнелиев Маргарита Попова може да се прицели в поста на шефа си, твърдят запознати с щенията на правистката, която е и филолог. Спецове тълкуват нейният намек „Аз профилът го имам. Въпросът е дали искам да си го употребя точно в такава кампания” като директна заявка за участие в битката. А на раздялата й с Плевнелиев най-подхождат стиховете на Добри Жотев:

„Не се вини!

Изтрий сълзите на протест

и огорчение!

Тъгата да остане само!

Тъгата, от която в нас се ражда,

оная земна сила,

да можем да приемаме

дошлата неизбежност.

А миналата прелест

да почетем с поклон.

Не е ли по-човешко с красотата

да се разделяме красиво.”

 

Един по-раншен президент също обмисля дали да не опита отново да седне на „Дондуков” 2. Той е…, неговото име е… Георги Първанов. „В президентската двойка няма да ме видите като вицепрезидент", заяви лидерът на АБВ и държавен глава от 2002 до 2012 г. в отговор на въпрос ще участва ли в предстоящия вот. Първанов има самочувствието, че е полезен, точно както и аленият мак от любимата песен на Дядото (Д. Благоев) в едноименната песен на Иван Сокачев:

 

Ален мак самотен нейде
в зелена нива е разцъфнал
и ален поглед безнадеждно
в приведен клас,
наведен клас е приковал.

 

Кузма Прутков обаче ни връща на земята: Гледай напред – ще видиш хоризонта; погледни небето – ще видиш облаците; погледни в малкото огледало и ще видиш само себе си.

Няма отказване този Първанов. Не се напрезидентства. Готов е да зареже леви, десни, да се съюзи със сатаната ако трябва, само и само да поживее още във властта, да полувува там, където е само за избрани. Стане ли Първанов президент, Сирищник веднага влиза в рекордите на Гинес - село, което е дало един човек два пъти да е президент...

 

"Движение 21" пък е издигнало лидера си Татяна Дончева за кандидат-президент, но като надпартийна номинация. Самата Дончева заяви, че ще бъде кандидат-президент, едва след като подаде официално документи, защото „бързата кучка слепи ги ражда. Иначе всички са съгласни, че лидерът на Д 21 е мъжко момиче и истинска стихия, подобна на онази, която познаваме от творчеството на Багряна:

 

„Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната -

родната сестра на вятъра, на водата и на виното,

за която е примамица непостижното, просторното,

дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -

мене как ще спреш?”

 

Преди дни в пространството се завъртя още едно име – това на експерта по национална сигурност Николай Марков. Във Фейсбук има дори и страница, която „работи” за профила му. Ако кандидатурата на Марков е сигурна и сериозна, вероятно и мотивите му са в съзвучие със следните стихове, които открихме в личния блог на проф. Н. Слатински:

 

Взирам се в България
нежно и обречено.
Нещо в мен разгаря се.
Нещо малко пречи ми.

Обич разтревожена
плахо крия в шепите.
Просто невъзможно е
да сподавя трепета…

 

Още миналата година Инициативен комитет издигна и председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров като кандидат за президент с аргумента, че той е международно признат учен и един от най-успешните ръководители на Академията. Редом с кандидатурата мигновено се сещаме за всеучилищния химн на Стоян Михайловски, в който се казва:

 

„Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, гдето знаньето живей!"

 

Учeните у нас трудно стигат до властта. Все нещо не им достига: я дебели връзки, я здрави лакти, я скрит бизнес...

 

И бившият съветник на ДАНС Алексей Петров не отрече, че може да се включи в битката за президентския пост. Той също има опит в надпреварата, защото през 2011 г. е опитвал. Вярно, че резултатът му би отчаял всеки друг, но не и Петров, който има ултра високо мнение за себе си. Освен това обича да повтаря оригиналната мисъл: „Президентът е обединяваща фигура и трябва да е надпартиен, трябва да защитава интересите на всички българи". И той, като някои други смята, че е подходящ и единствен. Джером К. Джером е казал по друг повод:

 

„Колко много прилича той на онзи петел, който си въобразява, че слънцето изгрява всяка сутрин единствено за да послуша, как той пее...”

 

Варненският бизнесмен и собственик на едноименната верига аптеки Веселин Марешки също обяви, че ще се кандидатира за президент. Нещо повече – той обеща, че ако бъде избран, "ще малтретира всеки ден тези, които мародерстват българския народ”. Истински Робин Худ в български одежди или по Ботевски би викнал той в ново време:

 

„Аз вече пушка нарамих

и на глас тичам народен

срещу врагът си безверни.

Там аз за мило, за драго,

за теб, за баща, за братя,

за него ще се заловя,

пък... каквото сабя покаже

и честта, майко, юнашка!”

 

И друг бизнесмен – Николай Банев – възнамерява да се кандидатира за президент, като номинацията му ще бъде издигната от "Евразийски клуб - България". Сам Банев се аргументира, че имал най-голям политически и икономически опит, защото получил уменията и знанията си от Комсомола по време на комунистическата власт преди 1989 г., когато дружно се пееше:

 

„Комунистите родината изграждат,
комсомолците със тях строят.
Пионери, пионери!
Славен път ни чака – трудов път.”

 

Ще пипам с твърда ръка, а не с мека китка! Това се зарича да направи, ако бъде избран за президент Владимир Кузов. Той е бивш депуат от Атака. Попадна в гей скандали. Бе осъден на 3 г. условно с 5 години изпитателен срок за секс с малолетно момче. В новото си амплоа Кузов мечтае да прилича на руския президент Владимир Путин, на когото е адаш...

Тук е мястото на Христо Радевски, който пише:

 

„Аз на цирк бях оня ден,
цирк „Обединение”.
Гледах смаян, възхитен
чудно представление”.

 

А нас ни чакат избори и още нови участници в тях. Към всички ще се обърнем с безсмъртните Вазови стихове, леко перифразирани, специално за случая. И с напомнянето, че когато някой изкачи върха, мнозина отдолу го гледат трезво, дори, когато той изпадне в опиянение от триумфа:

 

"България цяла сега вази гледа,

тоя връх висок е, тя ще ви съзре…”

 

Екип на Фрог нюз