Адв. Екимджиев: Държавата пропуска шанса си да спечели доверието на хората

Вчера ни задължиха да носим маски и започнаха да ни глобяват с 5000 лева за движение в парка и по улиците. От друга страна разрешиха Великденските ритуали със събиране на хора пред храмовете, а ако слушаме Светия синод - дори в църквите. Този непоследователен и дискриминационен подход обезсмисля досегашните мерки за социална изолация. Висшият съдебен съвет (ВСС) дезертира от защитата на основните ни права и свободи в момент, в който само съдилищата могат да ни бранят от административен произвол. Това е все едно лекарите, на които разчитаме да ни лекуват от COVID-19, да затворят болниците. Действайки непоследователно и хаотично държавата пропуска шанса си да изгради нужното й обществено доверие.

Това каза адвокат Михаил Екимджиев във връзка с новите рестриктивни мерки и разногласията в Щаба, Синода и Министерски съвет. Ето какъв анализ на ситуацията направи още той пред екипа ни:

Адв. Екимджиев, министърът на здравеопазването ни задължи всички да носим предпазни маски на открити и закрити обществени места. Заповедта беше отменена, но тя се случи докато все още липсват маски в аптеките, а глобата е 5 000 лева за нарушаване на тази заповед. Как ще коментирате това?

В извънредно положение не може да се очаква особена прецизност на нормотворческата работа, тъй като закони, заповеди, наредби се правят изключително бързо и реактивно, съобразно динамиката на ситуацията. Полагах усилия да съм толерантен към липсата на синхрон между Щаба и Министерския съвет, между Експертния съвет и Националния оперативен щаб, между изказванията на премиера Бойко Борисов и негови министри. Вчера обаче излязоха две диаметрално противоположни по смисъл послания. Едното е, че от днес е задължително носенето на предпазни маски. Другото – въпреки очаквания пик на заболеваемостта около Великден, точно тогава ще бъде допуснато събирането на хора, според Щаба - пред храмовете, а според архиереите и в църквите. Този джазов подход е неприемлив дори в извънредна ситуация. Той компрометира взетите до момента мерки за социална изолация и, в нарушение на Конституцията, създава привилегии за хората, които държат да изпълнят религиозните си ритуали точно в църквите или пред тях, за сметка на живота и здравето на цялата общност.

Ще се върнем към религиозните ритуали, но първо искам да ви попитам какво е притеснителното в заповедта за предпазните маски на министър Ананиев?

Добрата новина е, че тази заповед все пак беше отменена. Вбесяващо е, че тя беше издадена, въпреки че всички знаят, че маски не достигат. Това напомня подхода на тоталитарната държава, която налагаше безумни задължения на гражданите си, без да й пука дали и как тези задължения могат да бъдат изпълнени. Не беше ли по-разумно първо държавата да осигури навсякъде, достатъчно количество маски, а на хората без доходи и безплатни доставки и чак тогава да се издава такава заповед. Това се прави на фона на взаимноизключващи се мнения на експерти за ползата и вредата от ползването на маски. Дори СЗО излезе със становище, че няма особен смисъл от носенето им.

Каква тогава е функцията на Националния оперативен щаб в този случай? Вчера сутринта ген. Мутафчийски първо обяви, че има гратисен период за снабдяване с маски до събота. Освен това категорично заяви, че лично е предложил заповедта за задължителните маски. Малко след това тя беше отменена. Той бе и човекът, който води последните разговори с представители на Синода.  Ген. Мутафчийски ли взема решенията според преценката си какви са необходимите мерки?

Смятате ли, че всеки полицай знае всички тълкувания на ген. Мутафчийски, дадени в националния ефир? В отменената заповед на здравния министър няма нищо за подобен гратисен период. Отделно стои въпросът дали НОЩ, с неясния си правен статут, може да тълкува заповеди, издадени от министъра на здравеопазването. Това е юридически нонсенс.  

От 13 март до сега, министърът на здравеопазването е издал десетки заповеди, с които се налагат забрани и ограничения. Някои от тях частично отменят или допълват предходни такива. Дори за юристи е трудно да проследят от първата до последната заповед и да систематизират правилата – кои действат, кои са отменени, кои са изменени. Да не говорим, че в сайта на министерството е трудно човек да се добере до тези заповеди, после да ги съпостави и да направи разумно тълкуване на съдържанието им. Предлагам колегите - юристи в МЗ да обобщят всичко, което до момента е издадено като заповеди в една нова, цялостна заповед на министър Ананиев и от тук нататък всяка нова заповед да бъде допълнение към последната, за да бъде тя винаги в цялост пред очите на хората. Само така те ще имат поне обща представа какво могат и какво са длъжни да правят.

Първото изискване на ограничителните мерки е те да са ясни. Не може хората да бъдат глобявани с 5000 лева на базата на неясни и непоследователни разпоредби.

Заради преливащата нормативна ентропия е наложително Парламентът да се събере отново и основните нови ограничения да бъдат вкарани и в закон. Според Конституцията ограничението на основни права и свободи може да става само със закон. Със Закона за извънредното положение делегираха правомощия на министъра на здравеопазването да налага ограничителни мерки. Той започна да ни засипва с неясни и вътрешнопротиворечиви заповеди, което води до нормотворчески хаос и до налагане на тежки санкции без ясно основание.

Масово вече се отчита колко много хора са отнесли тази глоба от 5 000 лв., която за много хора е непосилна. Как могат хората да се защитят в случаи, че неправомерно са санкционирани. Ген. Мутафчийски бе попитан дали носенето на шал се приема за маска и отговорът му бе, че е възможно полицаите да приемат носенето на шал. Какво става ако не го приемат?

Отговорът се съдържа във въпроса Ви. Няма нужда да обяснявам абсурдността на тази глоба за огромна част от българските граждани, нито твърдението на проф. Мутафчийски, че всеки полицай ще тълкува както му харесва заповедта на министъра. Ако бъдат издадени наказателни постановления и тези глоби бъдат атакувани в съда, голяма част от тях вероятно ще паднат заради неяснотата на заповедите на здравния министър. Може да се окаже, в някои случаи, че той не е компетентен да налага такива ограничения. Тук стигаме до следващия тежък структурен проблем – липсата на съдебна защита. Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС) дезертира от конституционното си задължение да гарантира защита на основните ни права и свободи, които в извънредна ситуация са изключително уязвими. Тя проведе две бързи заседания и чевръсто реши, че точно делата, свързани с извънредното положение няма да бъдат гледани. Такива са например обжалването на заповеди за наложена карантина, както и заповедите на министъра на здравеопазването, свързани с извънредното положение.

Това, нечестно спрямо хората институционално дезертьорство от страна на ръководството на съдиите, е все едно лекари да ни откажат лечение от COVID-19 в разгара на пандемията. Призовавам СК на ВСС да се събере и да направи разумен анализ на делата, свързани с извънредното положение, които да се гледат приоритетно и с особено внимание. Това е наложително, тъй като в извънредна ситуация, когато държавата е на „ръчно управление“, съдът е единственият конституционен коректив на административния произвол.

Беше обявено, че по време на великденските празници полицаите ще следят стриктно за спазване на ограничителните мерки за събиране на хора на едно място и носенето на маски. Излиза, че ще застанат едни срещу други духовниците и полицаите и ще се „бият“, образно казано, за хората - дали може или не може да участват в служба. Мислите ли, че ще видим подобно противопоставяне?

Ситуацията е гротескна, ако човек се опита да тълкува волята на Щаба, на Министерския съвет и на Светия Синод. Изглежда някой е казал на Борисов, че няма право да се меси в църковните дела и това е възприето твърде буквално и догматично от премиера. Действително, според чл. 13 от Конституцията, Църквата е отделена от държавата. Правото на вероизповедание, свободата на мисълта, съвестта и религията са гарантирани и от чл. 9 на Европейската конвенция за правата на човека. Ето защо, в нормална ситуация, това би била разумна и правомерна държавническа позиция. В извънредна ситуация обаче, когато събирането на хора създава риск не само за живота и здравето на тези, които искат да се съберат за Великденските празници, но и за всички нас и за децата ни, държавата не може да е безучастна. Това, че Църквата и държавата са разделени, не означава, че в кризисни моменти държавата не може да ограничава религиозни ритуали. Властите не могат да се месят в свободата на мисълта, съвестта и религията, които са еманация на духовността. Те обаче могат и са длъжни, в защита на живота и на здравето на хората, да контролират религиозните обреди, като нейна външна изява. Видяхме как Ватикана, показвайки, че цени човешкия живот като висше благо, реши Великден да не бъде честван с обичайните тържества. Видяхме как папата, сам пред църквата „Св. Петър“, призова католиците по цял свят да се молят в домовете си.

За сметка на това тук ни съобщиха, че в пика на заразата, на фона на ескалиращите ограничения и забрани, на вярващите ще бъде дадена противоконституционна привилегия да изпълнят заедно религиозните си обреди, застрашавайки живота и здравето на цялата общност.

Този дискриминационен подход компрометира предприетите до момента мерки за ограничаване на събиранията и деморализира гражданите, които ден след ден понасят нови и нови ограничения. Това се прави в момент, когато хиляди българи загубиха работа и средства за препитание, точно в името на мерките за социална изолация, които ще бъдат пренебрегнати, заради религиозните чествания.

Налице е явна колизия между заявлението на Борисов, че каквото и да му кажат от Щаба той няма да забрани великденските събирания и заповедта на министър Ананиев за забрана на посещенията на обществени места. Тук е моментът главният прокурор Иван Гешев да докаже, че действително е загрижен за общественото здраве. Упражнявайки т.нар. общ надзор за законност, той може да контролира спазването на заповедите на министъра на здравеопазването и предписанията на Щаба за избягване на събиранията. Освен че може да следи за спазване на забраната за събиране на хора на обществени места, Прокуратурата би могла да привлече към наказателна отговорност длъжностни лица от администрацията, които не са наложили дължимите мерки за опазване на живота и здравето на хората.

Да разбираме ли, че Прокуратурата може да образува такива наказателни производства срещу духовните лица от Църквата?

Не. По-скоро срещу длъжностни лица от изпълнителната власт, които са допуснали да не се спазват законите на светската държава.

Как ще оцелеем след кризата когато ни сблъскват с такива казуси?

Има много прогнози как ще оцелеем след кризата и дали обществото ни ще остане същото. Ако държавата запази разумен, добронамерен и балансиран подход към гражданите си, бихме имали уникален шанс да учредим и съградим вечно липсващото, но безценно доверие между гражданското общество и държавата. Това е шанс да разберем смисъла и ползата от нейното съществуване, като закрила в бедствия, институционална подкрепа и отговорност.

Интервю на Диана Йонкова