Адв. Емил Георгиев пред Фрог: КПКОНПИ е затворена черна кутия. От проверката срещу Гешев няма да излезе нищо

Той подозира, че този начин силите на статуквото, които имат собствени представители в институциите, какъвто беше Сотир Цацаров, какъвто е и главният прокурор, и други поставени на ключови места лица, ще се опитат да достигнат до някаква информация. Така евентуално ще препятстват или ще организират по-добра защита, за да бъдат по-подготвени срещу тези сигнали, за които се твърди, че са налични.

Според адв. Георгиев другият вектор на разсъждение е, че наскоро прокуратурата образува проверка срещу Цацаров: „Най-вероятно нищо няма да произтече от тази проверка, ще бъде прекратена със становище, че няма данни за извършено престъпление, отказ за образуване на досъдебно производство. Предполагам, че такова ще бъде и развитието в КПКОНПИ за Гешев“.

За пробойните в системата, инициативността на прокурорите и спецпрокурорите за участие в реформите и докъде стигнаха новите управляващи с обещанията си, четете повече в цялото интервю с адв. Емил Георгиев:

Прокурори и спецпрокурори поискаха да участват в съдебната реформа. Какво стои зад тази тяхна инициативност? Страх ли ги е да не им изстинат столовете?

Дали ги е страх, те сами трябва да кажат, но със сигурност не приветстват заявките, които бяха дадени в коалиционното споразумение на настоящото управление. Това стана ясно от множество изказвания, включително на главния прокурор, негови заместници, представители на Асоциацията на прокурорите в България и представители на Камарата на следователите. Всички те досега се изказаха по-скоро критично, но желанието им да участват в процеса, разбира се, е напълно нормално. В крайна сметка имаме един внесен Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт от Министерски съвет. Миналият петък беше качен на правителствения сайт за обществени обсъждания. В него за пореден път се предвижда закриване на специализираните съдилища. В тази връзка е нормално представителите на държавното обвинение и на следствието да искат да участват в законодателния проект, да дадат свои становища, да участват в общественото обсъждане, тъй като това ги касае пряко. Това е напълно нормален демократичен процес и така следва да бъде. Разбира се, ще бъде интересно те какви становища ще дадат и каква позиция ще поддържат. Най-вероятно няма да са сред поддръжниците на измененията. От едра страна очаквам да се преповторят опорките, които миналата година в 45-тия и 46-тия парламент се изрекоха, защото и в тези два парламента имаше внесени законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт в частта за закриване на спецсъдилищата. Тогава непрекъснато се говореха едни и същи неща, че ще трябва да се прекратяват дела, няма да се гарантира неизменността на съдебния състав, че това е поръчково законодателство, платено от олигарси. Нито веднъж не се каза точно от кои олигарси са го платили и къде са доказателствата за това. В момента всеки един може да прочете законопроекта и да види какво е предвидено в него. Има гаранции, вкарани в този законопроект, за запазването на неизменността на състава и за това, че започналите дела в момента от спецсъдилищата ще бъдат и довършени в същата сграда, от същите хора. Разликата е, че след като бъдат закрити спецсъдилищата, тези дела ще се завършат от Софийски градски съд и Апелативния съд в София. Просто магистратите ще бъдат командировани. Вече новите дела ще бъдат образувани на друго място. Това е ясно заявената воля на мнозинството от българските граждани, тъй като това отговаря и на мнозинството от парламентарно представените политически сили в момента.  

Бавят ли се новите управляващи със съдебната реформа? Зациклиха ли обещанията?

Ние, от „Правосъдие за всеки“, установяваме със загриженост, че обещанията за съдебната реформа на новите управляващи не се изпълняват. Напът са да изпаднат в забава. Видяхме този законопроект за изменение и допълнение на ЗВС за закриване на спецправосъдието. Всъщност него го очаквахме да дойде на бял свят много по-рано, тъй като такива законопроекти бяха внасяни и миналата година. Трябваше да бъдат съобразени с предложения на Министерството на правосъдието по време на 46-тия парламент. Видяхме, че това е съобразено, но се учудваме, че отне толкова много време. Христо Иванов каза, че специално от „Демократична България“ били готови със своята част и своя принос, но коалиционните партньори се били уговорили вносител на всички тези ключови законопроекти да бъде Министерски съвет. Това очевидно изисква някакво по-дълго съгласуване и обсъждане вътрешно, в рамките на коалицията. В така внесения законопроект за закриване на спецсъдилищата обаче нищо не се казва за избора на нов Висш съдебен съвет. Ние от „Правосъдие за всеки“ много основателно задаваме въпроса по старите правила ли ще бъде направен новият избор? Ако това е така, няма как да очакваме нещо много по-различно от сегашния ВСС. Многократно сме правили предложения, че конкретно парламентарната квота за членове на съдийските и прокурорските колегии, тя трябва да се използва като лост за промяната и там да не бъдат избирани настоящи магистрати, а да бъдат избрани други юристи, които могат да привнесат по-различен юридически поглед във Висшия съдебен съвет. И най-вече – да нямат професионални и кариерни зависимости спрямо магистратите във ВСС и спрямо главния прокурор. Това е нещо, на което трябва да се обърне много сериозно внимание. Надеждата ни е, че именно над това се работи в момента и че това е причината да се бавят евентуални изменения в правилата за избор на нов Висш съдебен съвет. Защото ако това не се случи, ако това се изпусне, ще стане зле. Процедурата предстои да започне всеки момент – сега през февруари. От тази гледна точка е необходимо много сериозно стягане на законодателните редици и изпълнение на дадените обещания.

Малко преди да напусне шефския стол в КПКОНПИ, Сотир Цацаров обяви, че ще разследва главния прокурор Иван Гешев? Прах в очите ли е това разследване? Какво целят с него и какво би излязло?  

Има няколко вектора за разсъждение. За мен най-смислен е и най-прозаичният – КПКОНПИ, образувайки проверка срещу когото и да било, в това число и срещу главния прокурор, има право на достъп до информации, които други звена от държавната власт притежават или събират. Най-вероятно ще се изискат тези сигнали, които министърът на правосъдието Надежда Йорданова твърди, че има и че се отнасят за дела, различни от внесения миналата година сигнал от министър Бойко Рашков срещу Иван Гешев. Моето подозрение е, че по този начин силите на статуквото, които имат свои собствени представители в институциите, какъвто беше Сотир Цацаров, какъвто е и главният прокурор и други поставени на ключови места лица, ще се опитат да достигнат до някаква информация. Така евентуално ще препятстват или ще организират по-добра защита, за да бъдат по-подготвени срещу тези сигнали, за които се твърди, че са налични. Другият вектор на разсъждение – наскоро прокуратурата образува проверка срещу Сотир Цацаров. Най-вероятно нищо няма да произтече от тази проверка, ще бъде прекратена със становище, че няма данни за извършено престъпление, отказ за образуване на досъдебно производство. Предполагам, че такова ще бъде и развитието в КПКОНПИ за Гешев.

Защо? Какви са подводните камъни?

Има един много сериозен недостатък в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ/ и той е в качеството на проверките, които се извършват от тази Комисия в зависимост от това кой е инициаторът на проверката. Едно е качеството на проверката, когато е по сигнал на лице, а коренно различно е, когато проверката е образувана вследствие на повдигнато от прокуратурата обвинение. Има такава зависимост между повдигане на обвинения по определени членове от Наказателния кодекс. След като такова обвинение бъде повдигнато, прокуратурата е длъжна да отправи съобщение до КПКОНПИ, а пък Комисията на свой ред решава дали да образува проверка, или не. Тогава вече се прави много широка и задълбочена проверка, различна от онази, която е просто по сигнал. Да не говорим, че много често, когато се пускат такива сигнали, КПКОНПИ може да си избере за какво ще проверява – конфликт на интереси, незаконно придобито имущество. Най-често нещата вървят основно в посока конфликт на интереси. Там нашият закон във вида, в който е, не е добър, защото установяването на конфликт на интереси е много трудно. Очакването ми е, че Комисията, все още оглавявана от Сотир Цацаров, ще поеме в тази посока. Ще бъде взето решение за някаква проверка, от която няма да произтече нищо. КПКОНПИ не е задължена да си огласява резултатите. Там нещата стават доста по-непрозрачно и потайно, отколкото в прокуратурата. КПКОНПИ е абсолютно затворена черна кутия. Само ако ръководството пожелае, може да излезе с някаква информация. Разбира се, те го правят много целево и винаги срещу лица, които са им удобни да ги атакуват, включително и с прессъобщения.

Промените, които новите управляващи обещават в КПКОНПИ, най-вероятно ще я направят малко по-осветена и открита?

Ако се следва пътят на законопроектите, които бяха внасяни миналата година от „Демократична България“, на разделяне на Комисията на два органа, подобряване на процесуалното качество на проверяваните лица, това определено е за приветстване. В тези законопроекти имаше и значителни подобрения в процедурите по проверка, изготвяне на методология, която дава някаква предвидимост, защото в момента такава няма. Ако се върви по този път, това е положително. Разбрах, че Сотир Цацаров е представил някакъв законопроект. За мен това беше много учудващо. Сотир Цацаров бе избран за шеф на КПКОНПИ в края на 2019 година. Той направи над две години на този пост, но сега се сети, че има законодателни недостатъци в устройствения закон, с който той работи. Спомням си, че на неговото изслушване, когато беше неговият избор от парламента, той специално похвали закона. Беше по-скоро с положително отношение и имаше предвид да прави някакви вътрешноорганизационни размествания. След това дълго време в КПКОНПИ настана страшно мълчание. Чак когато започнаха да разследват кметицата на „Красно село“, тогава се чу малко повече какво вършат и докъде са стигнали. Но през цялото това време не казаха да имат някакви пречки и проблеми със закона. Задава се въпросът защо чак сега, в този момент Цацаров предлага промени. За мен отговорът е прост – тази тема сега се отваря и е нормално, когато има законодателна надпревара и едните, и другите да правят своите предложения. Чрез активността си председателят на КПКОНПИ вероятно ще търси възможност за някакво договаряне, някои от прореформаторските измерения, които се предлагат, да бъдат смекчени за сметка на някакви други предложения.

Интервю на Веселка Иванова