Адв. Михаил Екимджиев пред Фрог: Екстрадираните с европейска заповед могат да осъдят прокуратурата

Това каза пред Фрог нюз адвокат Михаил Екимджиев. Ето какво още обясни той по казуса с новото Решение на Съда на ЕС:

Адв. Екимджиев, как ще коментирате Решението на Съда на ЕС, с което бяха отменени издаваните досега от прокуратурата европейски заповеди за арест?

Това е едно дълго чакано решение поне от тази част от юридическата общност, която е запозната с принципите на правото на Европейския съюз и по-конкретно с регламентацията на европейската заповед за арест.  За тези юристи, за които говоря, беше безпощадно ясно, че от години българската прокуратура злоупотребява с правото си да издава европейски заповеди за арест на базата на прокурорски постановления за 72-часово задържане, за които не е упражнен съдебен контрол. По този начин бе извършена екстрадицията на семействата Баневи и Арабаджиеви, в драстично нарушение на правото на ЕС. Но за съжаление едва сега, при това в контекста на това  преюдициално запитване на британски съд в Уестминстър, съдът на ЕС официално констатира този очевиден факт.

Защо го определяте като очевиден?

Той е очевиден, защото цялото европейско право е базирано на принципа за надеждни гаранции за защита на основните права на европейските граждани. Затова колкото и добро нещо да е съдебното сътрудничество между държавите-членки при издаването и изпълнението на европейските заповеди за арест, то не може да се упражнява на всяка цена и то за сметка на защитата на основните права и свободи. В конкретният случай има един чл. 47  от Хартата за правата на ЕС , който слага именно този принцип за надеждна защита на основните права и свободи в държавите- членки.

При какви ситуации вече ще може да се издава европейска заповед за арест?

Оттук нататък екстрадиция може да се иска главно или от съд, след като е упражнил контрол върху мярката за неотклонение „задържане под стража“. Също така  от съд, който е определил мярка за неотклонение, или от прокуратурата, но след като нейното искане за задържане под стража е уважено от съответния съд.

Трябва ли да има законодателни промени, за да започне да се прилага Решението на Съда на ЕС в България?

Не, не трябва. Просто прокуратурата ще знае, че не може да иска да издава европейска заповед за задържане преди прокурорското задържане да е минало през съдебен контрол. Хипотетично може да се предвиди съдебен контрол върху 72-часовото задържане. Важното е, че прокурор би могъл да издаде европейска заповед за задържане само след като съдът се е произнесъл по законността на прокурорското задържане.

 

Обикновените хора сигурно ще се запитат какво значение ще има за тях това Решение на Съда?

Първо, че ще се минимизира опасността от произвол от страна на прокурорите. Защото вие знаете този автоматизъм, който се прилага в българското наказателно право. Всеки прокурор може да ви обвини във всичко. Това обвинение може да не бъде подкрепено с доказателства. А и то не подлежи на съдебен контрол. Така на базата на самата правна квалификация прокурор издава съответната заповед за арест и съдилищата на държавата, от която се изисква екстрадиция, действайки с презумпцията, че нашата прокуратура работи законно и добросъвестно, най-често удовлетворява тези искания. И така се стига до произволни и противозаконни задържания на хора, които продължават месеци наред. А след това делата в България катастрофират. Защото се оказва, че не имало основание нито за задържане, нито за повдигане на обвинение.

 

А как биха могли да действат хората, задържани досега по този начин, вие споменахте Баневи, Арабаджиеви?  Има и много други, вероятно.

Лицата, които са екстрадирани вече по този начин,  могат да осъдят прокуратурата по чл. 2 „В“ от закона за отговорността на държавата, който визира отговорността на всички публични институции при нарушаване правото на ЕС.

А какво ще се случи с хората, срещу които в момента има издадена европейска заповед за задържане? Ще бъде ли валидна?

Ако тази заповед за арест е издадена по същия начин на базата на 72-часово прокурорско задържане, съответните съдилища в държавите-членки би трябвало само на това основание да ги отхвърлят. Защото няма упражнено право на съдебна защита в началото на процедурата от българския съд.  

Интервю на Катя Илиева