Адв. Величков пред Фрог: НС да обсъди въпроса с оръжията за Киев. Ту сме на килимчето, ту сме извън него... Несериозно е

Това заяви в интервю за ФрогНюз адв. Велислав Величков.

Ето и цялото интервю:

Как си обяснявате цялата реторика на политическата сцена по въпроса с изпращането на военна помощ за Украйна?

За мен форматът на разговора е какво правим, за да помогнем изобщо на Украйна, а не само въпросът с оръжията. Тесни са рамките не темата и може би това е част от проблема. Чу се какво каза на няколко пъти украинският президент Володимир Зеленски и в ООН, и в Европейския парламент и в обръщенията си към премиерите на отделни държави. Чу се какво каза и украинския външен министър Дмитро Кулеба, който се видя с всички отговорни институции у нас в рамките на два дни.

Трябва да се помогне в точния момент с точните средства. Сега сме в началото на нова “операция” от войната в Украйна, при която отново имаме широкомащабна офанзива, макар и в друга част от страната. Нов фронт се отвори в района на Донбас и в момента при така предначертаните цели на Русия в тази война, очевидно има нужда от интензивна защита. Виждаме, че страни от цял свят, от Европейския съюз гласуват в момента и изпращат военна помощ, която е съвместима с украинската армия.

Всъщност единствено България и Унгария са държавите, които бягат от въпроса.

Да. Само ние и Унгария отказваме въобще да обсъждаме този въпрос.

Защо?

Тук е моментът за този въпрос. От какво ги е страх всички в парламента да поставят този въпрос на дневен ред за необходимата помощ, която България може да окаже на една нападната страна от явен агресор? И това да се предложи на парламентарен дебат. Ако трябва да се направи закрито заседание за това какво има като наличност, какво може или не може да се изпрати. Да се преценят всички политически доводи и да се вземе решение.

Три седмици всъщност отлагаха изобщо да включат темата за разглеждане в Комисията по външна политика…

Не говорим изобщо за комисия. Говоря за парламентарен дебат, в който да се ангажират абсолютно всички политически сили относно това ние, след като сме заявили подкрепата си за Украйна и сме се обявили срещу военната агресия на Путин там, как помагаме на Киев?

Правилно украинският външен министър каза, че те в момента пазят тяхната страна и небето си, но пазят и Европа от това, което може да последва, ако руската инвазия в Украйна успее. Тоест - как пазим и себе си, собствената си национална сигурност?
Това е дебат за пленарна зала, в който да се ангажират всички парламентарни групи и депутати и да се вземе някаква обща рамка, в която изпълнителната власт да се разполага. Тоест - да има някакъв мандат. Ако въобще ще се отказва изпращането на каквото и да е въоръжение, да се знае. Включително що се отнася и до защитно въоръжение, тъй като системите, които прихващат руски ракети са именно такива. Ние такива защитни установки имаме и никой не може да каже, че помагаме на някого да бие по друг със защитни ракетни установки.

Много гласове се чуха, че всъщност това е кух мотив…

Не знам за кухи опори точки, но знам, че всяка една партия в парламента трябва ясно да заяви позицията си и да я обоснове. ако някой казва, че ние не трябва да изпращаме нищо в Украйна освен дрехи, лекарства и евентуално каски и бронежилетки, нека да ангажира партията си с тази позиция.

Нека да знаем, както казаха от “Възраждане”, ясната позиция и на други партии. Например на “Има такъв народ”, на ДПС… Нека и управляващите от “Продължаваме промяната”, ясно да изяснят позицията си така, както направиха от “Демократична България”. Парламентът затова е избран - за да взима тежки решения.

Не да слушаме само как ни благодарят, че настаняваме бежанци в България. Това също е изключително важно, но някак си в една агресивна война, водена в Европа, ние да стоим и да казваме, че само приемаме и настаняваме бежанци, на мен ми се струва крайно недостатъчно. Това отново до голяма степен става с усилията и солидарността на обществото и с малка помощ от държавните институции.

Споменахте, че е нужна политическа воля, за да може изобщо този въпрос да бъде обсъден в Народното събрание. Има ли такава обаче?

Не знам има ли такава. Впечатлението ми е, че този, който има политическа воля, изразява абсолютно ясна позиция, която става известна на обществото. Може би има намеци от ГЕРБ, но и от там не съм чул ясна позиция. Въобще не съм чул позиция от ИТН и ДПС. Чул съм ясна позиция от БСП, които са против каквото и да било въоръжение. От “Възраждане” също.

Но парламентът трябва да събере тези позиции, да ги обсъди, анализира и да излезе с крайно решение. Имало е и други трудни ситуации - през 1999 г., когато имаше искане за предоставяне на въздушни коридори над България. Тогава парламентът се събра и гласува и то в пленарна зала. Не ставаше въпрос за комисии.

Сега Народното събрание трябва да поеме своята отговорност, с която е натоварен от гражданите и да проведе този дебат, да вземе тези решения. Ние започваме да олекваме и да изглеждаме крайно несериозно в очите на партньорите ни от ЕС и НАТО с подобно поведение - ту сме на килимчето, ту сме извън него. Някак си това не е сериозно.
Ако тази война бъде много продължителна и тази инвазия навлезе и в други държави, а не само в Украйна, ние пак ли ще се пазим от въпроса оказваме ли военна помощ, или не? И ако отново продължаваме да отказваме да обсъждаме този въпрос, не говорим ли за фактически неутралитет - уж подкрепяме нападнатата страна, но не го правим.

интервю на Джесика Вълчева