Александър Стоянов: Навсякъде виждаме пипалата на #КОЙ

- Г-н Стоянов, кое провокира „раждането“ на партия  „14 юни”?

- Ние сме група граждани, които твърде дълго очакваха настоящата политическа конфигурация да излъчи добри решения, в полза на обществото. След оставката на правителството на Орешарски мина достатъчно време, което ни показа, че настоящото правителство и политическа конфигурация не желаят да се борят с модела #КОЙ.  Към днешна дата, той е още по-силен, видим и неразбиваем. Парламент, съдебна система, сигурност, във всички сектори виждаме същите лица.  И същите пипала на #КОЙ, и същите системни дефекти. Целият държавен апарат, силовите структури, обръчът от зависими медии, работят в полза на статуквото, това са фактите към днешна дата. Хората, които инициирахме този проект се познаваме от протестите през 2013 година, решихме да направим тази политическа партия, защото не виждаме надежда. Избирателната активност е пряко доказателство, че хората не вярват и няма свое представителство. Те гласуват за „ по-малкото зло“ от доста избори насам, тъжна констатация. Нужно е хората,  обикновените граждани да изберат свое политическо представителство, което да отстоява техните интереси. Всички смислени граждански инициативи трябва да бъдат чути. Това породи създаването на партията.

- Какви са вашите основни цели?

- Ако трябва да говорим за ценности и цели, те са посочени в учредителната декларация достатъчно добре. Като основни приоритети, трябва да се наблегне, според нас на секторите правосъдие, сигурност, трябва да се обърне внимание на предприемчивостта или така наречения „бизнес“ в държавата, защото в крайна сметка това е икономическия стълб. На това се крепи една държава, но разбира се, след като имаме реално правосъдие и работеща система за сигурност. Смятам, че трябва да се положат усилия в секторите образование, култура и то в дългосрочен план. Само така можем да си гарантираме устойчиво бъдеще.

- От кого разчитате да бъдете припознати, като политическата сила,  която ги представлява?

- Разчитаме да бъдем разпознати от хората, като нас. Хората на които им е омръзнало, невиждащите надежда в настоящата политическа конфигурация. Ние бягаме от десни или леви платформи. Искаме честност и справедливост, честни и справедливи идеи. Искаме държавата да изпълнява функцията си за контрол над институциите. Когато се гарантира тяхната добра, пък защо не и отлична работа, тогава може да има стабилна държава и всеки да се развива, според възможностите си. Разчитаме хората, които са като нас, които са казали НЕ на страха, защото той е основен бич в нашата държава, те да ни припознаят, те да се олицетворят с нас. Те да ни дадат шанса да изпратим нашите експерти в народното събрание.

- Тревожи ли факта, че много бързо ви лепнаха етикета „партията на протестърите“?

- „Протестър“ е понятие, наложено от определен кръг медии, за съжаление той е огромен кръг, но в българския език такава дума не съществува. Партия на протестиращите граждани? Ние не можем да претендираме, че сме партия на всички протестиращи граждани. Всички ние, които сме в инициативния комитет обаче сме протестиращи граждани и сме били по площадите. От 14  юни 2013 година до самият край на протестите. Ако това е достатъчно за хората, да ни припознаят като партия на протеста, ние не можем да им кажем да не го правят. Ние не претендираме, че сме партията на всички протестиращи. Протестите бяха спонтанни, в тях участваха хора с всякакви партийни предпочитания и безпартийни. Този протест имаше за цел да каже „не”, не да гради идеи и не да слага една партия пред друга. Протестът искаше да спре скандално назначение и скандални решения на онова правителство. Нека хората решат дали сме партия на протестиращите, на всички протестиращи, по делата нека да ни съдят.

- Как се спряхте върху това име на политическата инициатива?

- Името е символ на пробуждащото се гражданско общество. На тази дата хората казаха стига на политическо-икономическо-олигархичните зависимости, на модела #КОЙ. Тогава започнаха най-продължителните протести в историята на България, повод за които беше назначението на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Тази дата ни събра. На тази дата разбрахме, че не сме сами и споделяме общи ценности и виждане за бъдещето на България. Това име за нас е символ на обединение. Чрез него ние протягаме ръка на всички онези граждани, които се борят със зависимостите, задкулисието и корупцията.

- Кога очаквате да имате завършена партийна структура и председател?

- Всичко това би трябвало да се случи на учредителното събрание. Очакваме в най-кратки срокове да извървим законовите стъпки по регистрацията. Надявам се да сме постигнали голяма част от задължителните условия след 2 – 3 месеца. Предстои да разберем кои ще са следващите избори, дали ще са президентски, както или ще са 2 в 1. Ще решим на кои избори ще се явяваме.

- Побързахте да се дистанцират от ДСБ, но не настроихте ли така срещу себе си дясно мислещите избиратели?

- За дистанциране от ДСБ е рано да се говори. Изразихме позиция. Според нас, извън всяка политическа стратегия и опит, които са може би не толкова важни, за нас позицията на ДСБ беше поредния компромис. С позицията си на нашата Facebook страница ние казваме, че сме разочаровани. ДСБ наистина беше и може би все още е за част от хората партия, която внасяше лъч надежда. В момента не го виждаме, благодарение на този компромис. В никакъв скучай обаче не можем да говорим за дистанция, просто разочарование. Ако през времето на протестите Протестна мрежа беше решила да стане партия, аз дълбоко се съмнявам, че Реформаторския блок щеше да е в момента в Народното събрание. Протестна мрежа не стана партия и  протестния вот отиде в полза на Реформаторския блок. До тук те не показаха достатъчна категоричност в отстояването на исканията на гражданите, които бяха на протестите 2013 – 2014 година. Това е разочарованието.

- Да разбираме ли, че съжалявате за този пропуснат момент?

- В никакъв случай. Всяко нещо се случва с времето си. Ние просто искаме да има политическа формация, която да говори истината. Независимо от това какво ще и струва. Казахме истината и  симпатизанти на ДСБ се настроиха срещу нас негативно. Аз бих ги попитал обаче, това което написахме на страницата си истина ли е или не. Защо се стигна до там? Кой е виновен за тези решение? Кое налага да се вземат такива решени? До колко и до къде могат да се правят компромиси в политиката? Изразявайки това разочарование е важно да се подчертае, че не сме партия. Ние изразяваме позиция на група граждани, които са инициирали политически проект, но не са го реализирали. Аз и моите колеги имаме право на такава позиция, защото разочарованието ни е лично. Вярвахме, че там ще има коректив, но не го видяхме.

Интервю на Димитър Йорданов