Андрий Калов за ФрогНюз: Защо украинците не купуват жилища в България? Защото сте следващите. Вие сте Крим през 2013 г.

Това каза в интервю за ФрогНюз украинецът Андрий Кaлов, който провежда кампании за събиране на средства за украинската армия.

Андрий Калов

Той е от окупирания град Каховка в Херсонска област.

"В Каховка в продължение на няколко месеца, правеха мирни протести, които бяха потушени със сила едва през април 2022 година. Когато градът беше окупиран, 4/5 от населението напусна. От тези, които са останали, около половината все още поддържат Украйна. Има лов на вещици и мъчения, хората изчезват и никога не се връщат. Има филтрационни лагери - един от тях е на границата на Крим, един на границата на Новоазовск, където е Мариупол. Имат филтрация за тези, които се опитват да напуснат окупираната територия. Хората са принудени да вземат руски паспорти, защото без този паспорт не можете да си купите дори аспирин. Ако ви трябват някакви основни услуги, не можете да направите нищо без руски език, ако сте в окупирана територия", разказа той.

"България наистина ужасно прилича на Крим през 2012-2013 година - узрели сте за бране, узрели сте руснаците да ви грабнат. Обществото е деморализирано. Единственото, което мога да кажа още е да ви помоля да подкрепите Украйна".

Цялото интервю в следващите редове:

Преди месец изпратихте автомобил за целите на украинската армия, купен с дарения. Колата тръгна от София и беше закарана в Одеса, оттам  - на фронта. Това обаче не е първият автомобил, не е и последният - буквално преди дни успяхте да съберете сумата за още един автомобил. Къде отиде този автомобил?

Колата, която отиде в Одеса, беше купена с дарения, тръгна от България. От Одеса отиде в Харкивска област, направо към външните линии. Служи на 57-а бригада в логистиката, в превоза на пътници и предмети. Колата, която изпратихме преди дни, тръгна от Полша - така ще е по-бързо. Тя ще бъде взета в Лвивска област. Жената, на която ще бъде разпределена тази кола, е боен медик.

Откакто пристигнахте в България, с колко автомобила успяхте да помогнете на украинската армия? 

Първата година аз купих лично два автомобила и изтеглих още два, които бяха купени от други доброволци, също помогнах да се изберат още три. Бях на място, проверявах и правех снимки, за да могат хората да видят какво купуват, а после дойде друг човек и той купи тези коли. Това беше през 2022 г. След това започнахме да изпращаме и други неща като дронове и средства за лична защита като бронежилетки.

Интересни са имената, които давате на дроновете, които изпращате на служба - например “Ботев”. 

Да, Левски, Стамболов, Ботев. Пристигнах в България от едно малко красиво градче Каховка. Намира се в Херсонска област, на левия бряг на Днепър. Каховка беше окупирана още в началото на пълномащабното нахлуване.

Всички хора, на които помагам, обикновено са познати на приятели от предишни животи. Мой приятел, който е ветеран от войната, започвайки от 2014 г., поиска тези дронове. Понеже нямахме пари, започнахме краудфъндинг. А мой приятел на фронта, той също се казва Андрий, показа дроновете оттам. Нарекохме ги “Стамболов”, “Ботев” и “Левски”. Първият дрон беше “Левски”. 

Тогава краудфъндингът беше много успешен. Средства събирахме през Facebook групи на българи. Така се запознах с братята Светлин и Евгени Тодорови - единият живее в САЩ, другият в София. Те дариха огромна част. В крайна сметка купихме дори повече, отколкото очаквахме. Освен дронове, купихме антени и допълнителни кабели. 

Къде на фронта отидоха “Ботев”, “Левски”, “Стамболов”?

Отидоха в Донбас - в най-горещите боеве. Затова и тези безпилотни летателни апарати не издържаха дълго. Дронът DJI Mavic 3 Pro се смята за късметлия, ако е летял няколко мисии, защото обикновено не издържат повече от една седмица - боевете са толкова ожесточени, а тези дронове се свалят. Накрая те изгоряха в огромния огън на войната. Преди това обаче изпълниха своите мисии. Получихме обратно и някои сувенири - части от дрон и флаг.

Кога през 2022 година самият Вие пристигнахте в България от Каховка?

Трябваше да летя към дома рано сутринта на 24 февруари 2024 година. Полетът ми беше за Миколаив от Истанбул. В крайна сметка кацнах в Букурещ, защото затвориха въздушното пространство. Там чаках семейството си. Още в следобеда на първия ден челюстите започнаха да се затварят около нашия град, руснаците вече бяха отрязали язовир “Каховка”, заобикаляха града, за да го отрежат от друга страна. Съпругата ми и другите членове на семейството просто скочиха в колите, след което направиха огромен кръг вътре в Украйна, за да стигнат до границата с Румъния. Искахме да се срещнем, да се съберем. Съпругата ми успя да напусне страната, брат ми беше принуден да остане, защото границите за всички мъже бяха затворени. Сега със семейството ми живеем в апартамент под наем в София.

А кога започнахте да помагате на армията?

Започнах да подкрепям военните действия още от Майдана, от 2013 г. насам. Доставяхме необходимото на нашите протестиращи на Майдана, след това започна войната в началото на 2014 г. Тогава започнахме да помагаме на армията, която се биеше с руската армия на изток. Никога не съм спирал от 2014 г. насам. Когато влязохме в България, чудесни хора ни дадоха подслон, продадох нашата кола, половината от сумата веднага отиде като дарение.

Организирате дарения сред българи, в началото имаше ли повече дарения, отколкото сега? Виждате ли по-малка подкрепа сега в момента?

Честно казано, няма масова подкрепа от българите. Подкрепата идва от трима-четирима души, които даряват огромни суми. Единият от тях е етнически българин, който има украински корени. Той е бесарабски българин. Голяма помощ идва от братята Тодорови - Светлин Тодоров и Евгени Тодоров. Техни приятели също помагат с по-малки суми.

Българите, за съжаление, като цяло не участват в нашия краудфъндинг масово. Има прекрасни хора, които даряват големи суми пари, благодарение на тях можем да направим повече - така или иначе не бихме се спрели. Аз съм моряк, имам прилична заплата, мога да си позволя да купувам неща за армията. Но благодарение на братята Тодорови, успяваме да дарим повече. 

Обикновено структурата на нашето краудфъндинг финансиране е следното - една трета са моите пари, една трета са парите на Евгени и Светлин Тодорови, една трета са даренията, които събираме от всички останали. От тях приблизително 15% от даренията идват от България, всички останали са мои сънародници от окупираната Каховка, включително хора, които са в окупация или живеят на други места в Украйна. Те са многобройни, но даряват скромно, защото са много бедни, повечето са бежанци. Така че бежанците покриват една четвърт от всички наши разходи - около 99% от даренията от България пак идват от украинци. 

Сега има още един краудфъндинг за още един автомобил. Предполагам, че се надявате да провокирате българите в България да даряват повече?

За съжаление събирането на средства никога не спира, защото нуждата не спира. Опитваме се колкото може по-бързо с други доброволци да проверим, купим и прехвърлим автомобила, за който събираме средства сега. В този случай използваме хоризонтални връзка с други доброволци, за да спестим време и войниците да получат нужното. Обикновено някой вкарва колата в Украйна пред Румъния или Полша, кара я до уговорено място, там я поема военнослужещ, който я кара на фронта. Изпращат един от войниците, дават му официален отпуск и той идва и взима тази кола някъде в Измаил или в Одеса.

Вашият град Каховка е окупиран. Руската пропаганда казва, че окупираните теротории са “освободени”, че хората в тях са проруски настроени. Защо това не е истина? 

Руснаците успяха да окупират Крим без борба. Бяхме на 60 километра от окупираната територия. В Каховка говорехме на украински, размахвахме украински знамена и имахме украински възпоменателни дни като Деня на вишиванката. Винаги сме говорели на украински, опитвахме се да подкрепяме украинците, които бяха в окупиран Крим. Хората купуваха оръжия, за да помогнат на военните усилия. 

Снимка: Андрий Калов, личен архив

Всички си мислеха, че ще се бием с руснаците някъде по границата на Крим. Никой не знаеше, че те просто ще направят този скок, ще завземат половината Херсонска област в рамките на първите три часа, благодарение на колаборационистите в нашето правителство, които просто предадоха нашата област докрай. Просто ни изоставиха.

Хората, в продължение на няколко месеца, правеха мирни протести, които бяха потушени със сила едва през април 2022 година. Повече от два месеца в Каховка се развяваше знамето на Украйна, докато е в пълно обкръжение от окупационните сили. 

Когато градът беше окупиран, 4/5 от населението напусна. От тези, които са останали, около половината все още поддържат Украйна. Има лов на вещици и мъчения, хората изчезват и никога не се връщат. Има филтрационни лагери - един от тях е на границата на Крим, един на границата на Новоазовск, където е Мариупол. Имат филтрация за тези, които се опитват да напуснат окупираната територия. Защо мислите, че имат всички тези мерки за сигурност? Защото украинците не подкрепят Русия, никой не иска да бъде в Русия, никой не иска да бъде част от Русия. Хората са принудени да вземат руски паспорти, защото без този паспорт не можете да си купите дори аспирин. Ако ви трябват някакви основни услуги, не можете да направите нищо без руски език, ако сте в окупирана територия. 

100% от хората са принудени да вземат тези документи. Първото нещо, което окупаторите направиха в нашия град, беше да затворят болниците. Второто нещо, което направиха, беше да горят украински книги. Вероятно това не е защото хората ги “подкрепят”. Това не е като окупацията на България - някаква немалка част от българското общество подкрепя окупационните сили. Това изобщо не е случаят в Украйна. Дори властите, които управляват нашия град, те не са местни, има само един местен ръководител. Всички останали са от континентална Русия. Полицията също е от континентална Русия. 

Това е просто брутална окупация. Първите неща, които направиха, бяха горене на книги, преименуване на улици от украински на руски, такива неща. Винаги има изроди, на които им липсва Съветският съюз, но те са толкова малцинство, може би 5%, предимно възрастни хора, както и хора, които виждат някакви възможности за себе си в този хаос. Вторите не са поддръжници, те просто се опитват да се възползват от хаоса - престъпници, гангстери опитваха да работят с окупаторите. В крайна сметка всички те загубиха по-голямата част от имуществото си.

А как живеете в България, какви са наблюденията Ви за българското общество?

Знаете ли защо украинците в България не купуват жилища? Защото сте следващите. Вие сте Крим през 2013 г. Това е, което виждам, когато съм в България. Вие имате всички съставки. Вече имате войнствени банди от въоръжени мъже, които искат да се отцепят от Европейския съюз и да контролират цялата географска територии на България, които са подкрепяни от Русия. Те не искат да бъдат част от ЕС и не искат да бъдат част от НАТО. Нямате никой, който агресивно да защитава националните интереси. Ще ви подскажа - има една реклама, която рекламира служба в Българската армия. Прочетете коментарите - “никога няма да се изправя срещу Русия”.

Вие сте “сготвени”. Ако Украйна падне, територии като вашата просто ще се обърнат от само себе си, по инерция. Руснаците няма да изпратят малки зелени човечета. Вие вече си имате малки зелени човечета, които просто ще вземат властта само заради властта и парите. Те ще затворят границите, ще направят референдуми и други подобни неща. И тогава изведнъж, в рамките на пет години, всички ще са щастливи, ако се случи да имат храна на масата си. “О, сладки времена, има банани в магазина, ура, да празнуваме!”. Така изглежда България за моето тренирано око, защото съм минал през всичко това.

Имам огромно дежавю. Страната ви е заспала - просто ще се събудите с ръце, вързани зад гърба, и с парче мръсен парцал в устата. Ето защо украинците се опитват да подкрепят Украйна, за разлика от българите. А ако Украйна падне, вие просто ще се обърнете по инерция. Не е много оптимистично.

Не много оптимистично, но необходимо - може би такива думи имат силата да ни събудят, както да се борим с руското влияние, така и да подкрепяме Украйна повече.  

България е атрактивна за Русия, защото имате огромен капацитет за производство на оръжия. Почти всеки картечен пистолет, който е нов в украинската армия, е дошъл от България. Ръчни гранати, мини, минохвъргачки, леки оръдия, малки оръжия - просто невероятно количество оръжия и приток на пари във вашата икономика от производството на оръжия за нас, за Украйна. Този паричен поток е много по-голям от вашия туризъм например. 

Единственото, което мога да кажа още е да ви помоля да подкрепите събирането на средства за купуване на още един пикап. Мой познат сега е командир на малък полк в безпилотно подразделение. Преди войната той беше спортен учител, обучаваше бойскаути, а сега убива хора. Или по-скоро не хора, а орки. Трябва му пикап. Вече имам автомобил, който смятаме да дарим. Пикапът ще отиде в бойците от 34-и батальон на 57-а бригада.

България наистина ужасно прилича на Крим през 2012-2013 година - узрели сте за бране, узрели сте руснаците да ви грабнат. Обществото е деморализирано. Никой не иска да предприеме никакви действия. Всички търсят някой друг, който да реши всички проблеми. Никой не иска да се справи сам. Наистина не знам какво да кажа…

Информация как да дарите - може да намерите тук.

Интервю на Илияна Маринкова