Бернар Вебер: България е гъсеница, която се превръща в пеперуда

  Интервю на Александър Иванов

-    От какво трябва да се страхува повече съвременния човек, от себеподобните си или от мравките?

- От жените най-вече! Шегувам се! Ние не трябва да се страхуваме от мравките, трябва да ни е страх от страховете на хората.Всички предизвикателства са свързани с човечеството, защото човечеството има намерения. Мравките няма конкретни намерения, те са просто тук и живеят. Хората имат много страхове от другите хора.Те са докачливи и нямат доверие в себе си, в останалите, а също нямат доверие и в природата. Пътят, който трябва да изминем, за да живеем в хармония е много дълъг.

-   В кой момент решихте,че искате да станете писател?

-   Всичко дойде от само себе си, преди да започна да пиша книги, аз бях журналист, който публикуваше статии на научна тематика. Когато направих дебют, бях добре приет и четен автор. В един момент си дадох сметка,че от книгите печеля повече пари и се посветих само на тях. Прекратих журналистическата си дейност и станах писател. Аз не съм човекът, който си е решил,че един ден ще стане писател на бестселъри.

-   Какви са първите ви впечатления от България?

-   Мисля,че страната ви се променя много бързо и успява да се откъсне от комунизма. Малко ми прилича на гъсеница, която се превръща в пеперуда. Аз много обичам държавите, които бързо се променят и напредват. Подобен на вашия процес, видях преди около 15 години в Южна Корея. Там например младите хора бяха  доста заинтересовани от научната фантастика, защото фантастиката общо-взето говореше за тяхното бъдеще.Във Франция – моята родина, фантастиката не е на особена почит. При нас повечето книги разказват за миналото. Франция е държава, която е обърната към миналото, непрекъснато се вторачва в него.Това е жалко, тъй като победителите са онези, които гледат към бъдещето. Вие например гледате към бъдещето и е задължително да го правите. Мисля,че ако се върна тук след пет години, всичко ще се е променило към по-добро. Иначе забелязах,че имате малко проблеми с улиците...

-   Имате ли любим френски писател, от когото сте се учили?

-   Жул Верн, той е първият модерен човек според мен.

-   Като писател сте далеч  от политиката, какво си мислите за бившия президент на Франция Жак Ширак?

-   Никога не съм обичал Жак Ширак и съм много доволен,че Никола Саркози спечели президентските избори. Ширак нямаше конкретна визия за нещата, той нямаше някакъв конкретен проект. Просто беше умел политик, нищо повече. Ако въпросът е само да спечелиш изборите, то тогава може да си изберем и цар дори!

- Ние го направихме в България! По лицето ви усещам,че тази ситуация е почти като сюжет от научно-фантастична книга или филм?

-   От вас разбирам за това, интересно е наистина! От малкото, което знам за България, имам чувството,че много трудно се разделяте с комунизма. И виждам, че не е лесно за няколко години да се промени начина на мислене и манталитета. Най-вече за хората, които са родени и живяли по време на комунистическия режим и на практика друго не са познавали. Но не бих искал да коментирам политическите реалности в България, защото не познавам добре и в детайли ситуацията. Но ако искате наистина успешно да вървите напред, е много важно в университетите да се формира новия елит на страната, елит от  млади и образовани хора.

-   Как виждате образа на Жан Мари льо Пен в политическия пейзаж на Франция?

-   Жан Мари льо Пен е една грешка. Него го измисли Франсоа Митеран и го постави на политическата сцена. В много моменти Жан Мари льо Пен служеше на другите политици и те го използваха по подходящ начин. А и какво да се лъжем, Митеран не беше толкова ляв политик и имаше нужда от крайна десница и така се появи льо Пен.

-   Защо според вас французите казаха твърдо „не” на Европейската Конституция?

-   Това беше не толкова „не” на Европейската Конституция, колкото „не” на Жак Ширак. Но по принцип, когато питаш французите „да” или „не”, те казват „не”. Шарл де Гол положи това начало. Аз не си спомням дали въобще във френската история има поне един референдум, на който французите да са казали „да”. Това е традиция за тях.

-   Кое е основното послание, което отправяте  към вашите читатели

-   Човешкото същество е на много низш стадий, ние сме липсващата брънка в системата, ние сме същества в преходен процес. Завършеното човешко същество, всъщност това са нашите пра-пра-пра-пра отци. Сега сме на стадий между маймуната и човека, и не сме толкова далеч от маймуната. Капацитетът на самоунищожение на човека е адски силен и Втората световна война ни го показа. Показа колко е силен този капацитет и в някой от най-известните интелектуалци на онова време. В момента хората са в процес на еволюция, но тя не е успешна засега.