Реклама / Ads
2| 6455 |25.06.2024 ИНТЕРВЮ

Богословът отец Михаил Михайлов за ФрогНюз: Не мога да потвърдя за външни влияния върху Българската православна църква

.
Д-р Михаил Михайлов
"Обръщането към вярата и грижата за духовното следва да бъдат не някакви спорадични настроения, а постоянен порив към добродетелност и пълноценно съучастие в църковния живот, най-вече чрез участието ни в църковните богослужения и светата Литургия. Това обаче съвсем не изчерпва нашата принадлежност към Православната Църква, която, прилагайки принципа на съборността ни дава възможност да участваме ефективно и адекватно дори в организацията на църковния живот".
 

Това каза пред ФрогНюз ставрофорен иконом д-р Михаил Михайлов, асистент в катедра Практическо богословие на Богословския факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски".

 

Преди избора на Български патриарх на 30 юни, разговаряме с отец Михайл Михайлов какво да очакваме около прецедурата по избор.

 

Ето и цялото интервю:

Светият Синод излъчи трима кандидати за нов патриарх на Българската православна църква. Как протече процеса по избора им, наблюдавахте ли спорни моменти в него?


Уставът на Българската православна църква – Българска Патриаршия (УБПЦ-БП) предвижда една сложна и многостепенна процедура за избор на Български патриарх, която вече е в ход. Според тази процедура патриаршеският избор протича в няколко етапа, реализирани от различни органи на БПЦ. Българският патриарх се избира от Патриаршески избирателен църковен събор (ПИЦС), който се свиква единствено за осъществяване на тази своя функция, след което преустановява своята дейност. В състава на Патриаршеския избирателен църковен събор влизат както делегати по право – архиереите, така и представители на всяка от петнадесетте епархии, влизащи в диоцеза на БПЦ, както и представители на ставропигиалните манастири, духовните училища и по двама представители на епархийските манастири от всяка българска епархия. Всяка епархия чрез своите епархийски избиратели определя по трима духовници и трима клирици, а Софийска епархия излъчва двойно повече свои представители, тъй като Българският патриарх е и Софийски митрополит, т.е. избира се не само предстоятел на БПЦ, но и епархийски архиерей на столичната епархия. Изборът на представители на епархиите се състоя на 2 юни, във връзка с което можем да приемем, че Патриаршеският избирателен църковен събор вече е конституиран.







Следвайки разпоредбите на Устава се премина към следващия етап от споменатата многостепенна изборна процедура, а именно определянето на тримата епархийски митрополити, от които ПИЦС ще избере Българския патриарх. Правото, но и задължението да бъдат избрани тези трима епархийски митрополити, които следва да отговарят на изискванията на чл. 40 от УБПЦ-БП, Уставът вменява на Св. Синод. Именно този върховен ръководен орган на БПЦ, състоящ се от всички епархийски митрополити, е натоварен съгласно чл. 45 от УБПЦ-БП със задачата най-малко седем дни преди деня, определен за патриаршеския избор, с тайно гласоподаване и мнозинство две трети от всички синодални членове да избере изсред своите среди тримата, имащи предвидените в Устава качества. Изпълнявайки това свое задължение, Св. Синод в своето заседание на 20 юни избра трима епархийски митрополити, които да предложи на ПИЦС, за да бъде избран от тях новия Български патриарх на 30 юни.


След тези необходими уточнения, свързани с уставните разпоредби, регламентиращи процедурата за избор на Български патриарх, отговаряйки на Вашия конкретен въпрос, следва да подчертая, че Св. Синод провежда този избор в свое закрито заседание и за неговото протичане ние можем да съдим само по официалните съобщения, публикувани от Св. Синод. В този смисъл според публикувания на официалната синодална интернет страница (АКТ-ИЗЛОЖЕНИЕ ЗА ИЗБОР НА ТРИМАТА ДОСТОИЗБИРАЕМИ ЗА БЪЛГАРСКИ ПАТРИАРХ ЕПАРХИЙСКИ МИТРОПОЛИТИ) "след проверка на подадените бюлетини се установи, че с гласовете на 2/3 (9) от архиереите – членове на Св. Синод, са избрани: Врачанският митрополит Григорий - 11 гласа, Видинският митрополит Даниил - 9 гласа и Ловчанският митрополит Гавриил - 9 гласа“.

 

Имайки предвид, че тримата избрани митрополити са сред деветимата, отговарящи на изискванията на чл. 40 от УБПЦ-БП, както и липсата на заявено нежелание на някой от тримата да участва в избора, а също и обстоятелството, че Св. Синод се е обединил около издигането именно на техните кандидатури за патриаршеския престол, трябва да приемем, че техният избор е проведен в срок и е съобразен с предвидената уставна процедура. Тук, разбира се, може да бъде споменато, че определянето на мнозинството нужно за избора на тримата епархийски митрополити на 9 вместо 10 митрополити, което представлява 2/3 от общо четиринадесетте членове на Св. Синод е дискусионно. Подобна дискусия се състоя при предния патриаршески избор на Български патриарх, проведен през 2013 година, когато тогавашния наместник-председател на Св. Синод покойния Варненски и Великопреславски митрополит Кирил дори изрази особено мнение, което аргументира с Решение № 213 на ВКС от 13.07.2010 г. по т. дело № 561/2008 г., според което при определяне на кворум или гласове, достатъчни за вземане на решение, броят на необходимите участници в управителни органи следва да се закръгля към по-голяма величина, а не до най-близкото цяло число.







Това особено мнение не попречи през 2013 година при аналогичен изборен резултат, определящ тримата епархийски митрополити – кандидати за патриаршеския престол, изборът за Български патриарх да се състои. Нещо повече, именно един от получилите само девет гласа бе избран и първосветителства в последните 11 години. Ето защо можем спокойно да приемем, че настоящата ситуация не е прецедент, във връзка с което, съобразявайки се с маловажността на това обстоятелство, което до голяма степен се налага от трудността за излъчване на трима, които да съберат по минимум 10 гласа от 14 възможни, не следва да се счита за порок, отразяващ се на проведения избор за тримата епархийски митрополити – кандидати за патриаршеския престол.

Какво предстои оттук насетне - как ще протече по Устав изборът на 30 юни?


Споменах за някои етапи от многостепенната процедура за избор на Български патриарх, които вече се състояха. Макар и по-обширен, този обзор на изборната процедура е наложителен, защото именно спазването на уставната процедура обезпечава законосъобразността на предстоящия избор и гарантира неговата безспорност. Като допълнение на казаното ще очертая предстоящия завършващ етап от сложната изборна процедура. Сега, когато има конституиран Патриаршески избирателен църковен събор и избрани от Св. Синод трима епархийски митрополити – кандидати за овдовелия патриаршески престол, предстои от тях един да бъде избран и обявен за нов Български патриарх. В тази връзка, следвайки уставната процедура и решението на Св. Синод, на 30 юни ще се състои заседание на ПИЦС, което ще започне с проверка за редовността избирателните писма на членовете на събора – избрани и определени, съгласно изискванията на Устава. При констатиране на кворум от 3/4 от членовете на събора ще се пристъпи към неговото откриване. При липса на споменатия кворум откриването на заседанието следва да се отложи с един час, след което съборът може да се проведе при присъствието на повече от половината от съборните членове. Чл. 46 от УБПЦ-БП предвижда при липсата и на този кворум Св. Синод да насрочи избора за следващата Неделя, т.е. за 7 юли. Тук трябва да се има предвид, че пълният персонален състав на ПИЦС, при съобразяване с разпоредбата на чл. 41 от УБПЦ-БП и специалните синодални решения, наброява 148 членове. Констатирането на нужния кворум обезпечава правото на наместник-председателя на Св. Синод след молитва към Бога да открие Патриаршеския избирателен църковен събор. Следва избирането с явно гласуване и мнозинство повече от половината от присъстващите съборни членове на двама клирици и двама миряни за членове на избирателното бюро, което осъществява своята работа под председателството на наместник-председателя на Св. Синод, който всъщност председателства и ПИЦС.


Откриването на заседанието и конституирането на избирателното бюро предшества същинската работа на ПИЦС, която започва с обявяването на имената на тримата кандидати за патриаршеския престол, след което наместник-председателя приканва съборните членове с тайно гласоподаване на избере един от тримата. В случай, че един от тримата кандидати получи минимум 2/3 от гласовете на присъстващите избиратели той се обявява за "канонично и законно избран Български патриарх и Софийски митрополит". Нереализирането на споменатата хипотеза води до провеждането на ново гласуване, при което се гласува за двамата кандидати, получили най-много гласове при първото гласуване. При това второ гласуване е достатъчно един от двамата да събере повечето, т.е. повече от половината от гласовете на присъстващите избиратели, за да бъде избран и обявен за Български патриарх. Равенството на гласовете е основание за провеждане на ново гласуване, тоест води до провеждането на трети тур.







Изборът на Българския патриарх бива отразен в специален Акт, който се вписва в кондиката на Св. Синод и се подписва от избирателното бюро и от всички членове на събора, а наместник-председателят закрива ПИЦС. Новоизбраният Български патриарх и Софийски митрополит получава екземпляр от споменатия Акт, съставен във връзка с неговия избор. Съгласно предвидената в Устава процедура непосредствено след закриване на избирателния събор се извършва тържественото представяне на новия предстоятел на поместната ни църква, което се състои в отслужването на благодарствен молебен и извършване на патриаршеската интронизация. От този момент новия Български патриарх и Софийски митрополит поема правомощията, свързани с новото му служение. Уставът предвижда задължение на Св. Синод да съобщи името на новоизбрания патриарх на предстоятелите на Поместните православни църкви, на органите на държавната власт и да го оповести на обществеността. Това задължение, имащо институционален характер, не отпада дори и при присъствието на споменатите адресати на съобщението на въдворяването на новия патриарх.


С това завършва многостепенната процедура за избор на Български патриарх. Множеството етапи, водещи до определянето на предстоятеля на поместната ни православна църква е логичното обяснение на по-дългия срок, който Уставът предвижда за избор на патриарх, защото този срок е определен на 4 месеца за разлика от тримесечния срок, предвиден от Устава и църковните канони за избор на епархийски митрополит, въпреки че Българският патриарх е и Софийски митрополит.

Веднага ли встъпва в длъжност новият патриарх? Каква канонична традиция ще се спази, съответно кога ще се случи въдворяването му?


Да, новоизбраният Български патриарх поема своите правомощия в деня на своя избор, както стана ясно при описание на изборната процедура. Именно денят, определен от Устава за провеждане на Патриаршеския избирателен църковен събор, освен административната дейност, изразяваща се в гласуване, избиране и обявяване на новия патриарх, се свързва и със специалната церемония по неговото въдворяване.

 

Изготвената и публикувана на официалния синодален сайт ПРОГРАМА ПО ПРОВЕЖДАНЕТО НА ПАТРИАРШЕСКИЯ ИЗБИРАТЕЛЕН ЦЪРКОВЕН СЪБОР И ИНТРОНИЗАЦИЯТА НА НОВОИЗБРАНИЯ БЪЛГАРСКИ ПАТРИАРХ е напълно съобразена с това изискване на Устава и предвижда интронизацията да се състои между 15,00 и 17,45 ч. на 30 юни в ПКСХП „Св. Александър Невски“.

Говори се за чужди влияния в избора - Вие наблюдавате ли такива?


На първата част от Вашия въпрос трудно може да се даде еднозначен и категоричен отговор, защото съвременната медийна среда дава възможност за най-различни интерпретации, както и трибуна за изказвания, които често нямат нужната аргументация и не се подкрепят от необходимите доказателства. Втората част от Вашия въпрос обаче до голяма степен облекчава моята задача, което ми дава възможност съвсем категорично да отговоря, че на база достоверни сведения и лични наблюдения не мога да потвърдя тиражираните предположения за външни влияния. Наистина, изказаха се най-различни мнения, изразиха се много предположения, свързани с потенциалните кандидати, но реалните резултати до голяма степен опровергаха много от направените анализи.







В крайна сметка трябва да приемаме случващото се с подобаващо спокойствие. Естествено е там, където има участие на човеци да има определени предпочитания, инспирирани от различни фактори, но тайното гласоподаване както при определянето на тримата митрополити, така и при избора на един от тях за Български патриарх, съчетано с авторитета и чувството на отговорност у всички, участващи в различните етапи на патриаршеския избор, са достатъчна гаранция, че чуждите влияния ще бъдат сведени да степен, която да не се отрази съществено на обективирането на волята, която избирателите на 30 юни ще формират по съвест и със съзнание за висок дълг.

Вълнуваме ли се достатъчно от този избор като общество - защо той е важен?


Не бих могъл да оценя интереса на цялото българско общество от предстоящия избор за Български патриарх, но мога да заявя категорично, че онази част от него, която има църковно съзнание, която живее своята вяра, а не само я заявява, се вълнува истински. Наред с някои нездрави прояви, свързани с изразяване на лични пристрастия и несъвместими с християнската нравственост позиции, изразявани в социалните мрежи, от каквито горещо призовавам да се въздържаме, православните християни, участващи в благодатния богослужебен живот усърдно се молят за най-правилния избор на Български патриарх. Да, този избор е изключително важен, защото предстои да бъде избран не някой друг, а предстоятелят на поместната ни църква, онзи който според Закона за вероизповеданията представлява традиционното вероизповедание в Република България, което има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния ѝ живот (чл. 10).

 

Този избор ще определи онзи, който не в рамките на определен мандат, не за срок от няколко години, а пожизнено, съгласно църковния ни устав ще представлява Българската православна църква – Българска Патриаршия и от името на Светия Синод ще влиза в отношения с предстоятелите и представителите на Поместните православни църкви; органите на държавната и местната власт в Република България; чужди държави и техни дипломатически представителства в Република България; международни организации и други вероизповедания в Република България и извън нея (чл. 39). След патриаршеския избор пред нас ще се застане духовник, който, макар и да е пръв сред равни по отношение на останалите епархийски митрополити, със своя авторитет, далновидност и богопреданост ще разполага с възможността да обедини членовете на Св. Синод като върховен ръководен орган на БПЦ, да привлече към по-голяма активност миряните като членове на поместната ни църква, да бъде морален коректив на цялото ни общество, да бъде фактор, допринасящ за благоденствието на целия народ.

И Ваши, и мои колеги казват, че изборът е важен още защото идва в особен геополитически момент, има се предвид войната срещу Украйна. Има ли връзка между войната и избора на български патриарх?


Изборът, както вече споменах е важен сам по себе си. Неговата важност не се определя от особеността на геополитическата обстановка. Христовата Църква е преживяла различни исторически събития. Тя е била подлагана на тежки гонения от езическите императори, но е имала и периоди на добри отношения с държавната власт, при всичко това тя винаги се е ръководила от правила, които не са така силно повлияни от временни исторически състояния или геополитически интереси. Църквата не е от този свят, но пребивава в него и това води до определени зависимости, ала те нямат съществено отражение в устройството и управлението на Църквата и доколкото биват съобразявани при взимането на важни решения, свързани с църковния живот, то влиянието им не е пряко и определящо. Българската православна църква, като част от Христовата Църква не прави изключение от споменатото. Нейната история, бидейки свързана с историята на нашия народ, бележи много превратности и свидетелства за много опити църквата ни да бъде поставена в зависимост или използвана за реализиране на интереси, чужди на нейното разбиране, стоящи далеч от нейния дневен ред. Същата тази история ни уверява в безрезултатността на тези опити и в неуспеха на подобни домогвания.







Нима историята помни време, което да не се определя като особено, трудно или важно. Нима тя не свидетелства за драстични политически промени, преосмисляне на геополитическите интереси, реорганизация на установени порядки, които, въпреки огромното им влияние върху световните съдбини, не са се отразили на вековната църковна традиция и каноничен ред, защото Църквата има за свой Глава Господ Иисус Христос, Който е "същият вчера, и днес, и во веки" (Евр. 13:8). Именно тази Църква, устойчива в своето учение, послания и ценностна система, всякога се моли "за мира на целия свят, за благосъстоянието на светите божии църкви и за единението на всички", но тогава, когато човеците се противят на Божията воля, когато не се вслушват в гласа на Църквата и влизат в братоубийствени конфликти, Църквата не променя своето неодобрение към войните и междуособиците и не съобразява дневния си ред с конюнктурата. В този смисъл не считам, че войната в Украйна ще се отрази пряко на избора на Български патриарх. По-скоро изборът на Български патриарх може да даде нов импулс и динамика на обсъждането и решението на Св. Синод по въпроса за църковната организация в Украйна, който стои нерешен и провокира много различни интерпретации.

Като църковен служител как смятате - кога се обръщаме към религията днес, грижим ли се достатъчно за духовното? Как да подобрим тази грижа, така че да подобрим и себе си?


Намирам въпроса Ви за изключително полезен и съзнавам неговата постоянна актуалност, но се страхувам, че в рамките на нашия разговор не бихме могли да дадем не само пълноценен, но дори задоволителен отговор, за да изчерпим тази важна тема. Като свещенослужител смятам, че грижата за духовното и обръщането към вярата не трябва да бъдат предизвикани от инцидентни събития, а трябва да съпътстват човека през целия му живот. Православието не трябва да се възприема като обикновена конфесионална принадлежност, а като начин на живот, т.е. вярата не следва да бъде само заявявана, но реално преживявана от всеки православен християнин. В този смисъл, ако ние живеем своята вяра, ако тя осмисля нашето битие, няма да е нужно да се обръщаме към нея, подтикнати от някакви конкретни житейски ситуации. Обръщането към вярата и грижата за духовното следва да бъдат не някакви спорадични настроения, а постоянен порив към добродетелност и пълноценно съучастие в църковния живот, най-вече чрез участието ни в църковните богослужения и светата Литургия. Това обаче съвсем не изчерпва нашата принадлежност към Православната Църква, която, прилагайки принципа на съборността ни дава възможност да участваме ефективно и адекватно дори в организацията на църковния живот.

 






Конкретният повод за нашия разговор ни показва как в избора за Български патриарх участва не само висшия клир, не само духовниците, но и миряните на БПЦ, като всеки в рамките на своята компетенция, реализира своите функции и съдейства за определянето на персоналния състав дори на най-висшите органи на управление в поместната ни Църква. Ето защо считам, че е изключително важно всеки правилно да разбира своето място и своята роля в устройството и управлението на БПЦ, за да прояви нужната активност и да реализира своите права, спазвайки, разбира се и своите задължения. Само тогава ние ще можем да подобрим себе си, а чрез това да подобрим заобикалящата ни среда, разчитайки на Божията помощ, уповавайки се Нему и спазвайки Неговата воля.

 

Илияна Маринкова

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 24| 11312 |21.06.2024 Проф. Георги Фотев за ФрогНюз: Защо името на най-големия ни храм не е на цар Борис I Покръстител? . 3| 4545 |20.06.2024 Тетяна Станева за ФрогНюз: Ботев и Шевченко днес биха казали - борете се и ще победите. Европа рано или късно ще плати с кръвта си . 1| 4845 |19.06.2024 Д-р Пламен Димитров за ФрогНюз: Слуги са тези, които получиха мандат. Да се вгледат сериозно в това на какво служат . 0| 7635 |19.06.2024 Д-р Стефан Иванов за ФрогНюз: Митът "през социализма нямаше престъпност" и изходът в обръщането към истината

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads