Даниел Попов: Южна България може да бъде залята с отровени води

Дъщерната фирма „Челопеч майнинг” на канадската компания „Дънди Прешъс Метълс” ще въведе в рудник „Челопеч”, както и в бъдещата мина „Ада Тепе” до Крумовград, технология за извличане на злато, която ще използва силно отровните цианидни съединения. Според Даниел Попов технологията, използваща цианиди при добив на злато, е опасна за човека и околната среда и носи голям потенциал за аварии при съхраняване и транспортиране. При евентуален инцидент, вероятността за който била доста голяма, целият напоителен басейн на Марица, който дава питейна вода на почти цяла Южна България, ще бъде отровен само за броени минути.Попов обяснява още, че териториите на южните ни съседки – Гърция и Турция също могат да бъдат засегнати, което ще се отрази на държавната хазна заради големи плащания по европейски и международни спогодби.

Пример за такава подобна авария е станала преди години близо до румънския град Бай Маре. Разлив на отровена с цианид и тежки метали вода убива голяма част от растителния и животински свят в река Тиса - приток на Дунав. В резултат на това и по теченията на редица други реки от Румъния до България и Унгария и на територията на Сърбия е имало отровена риба.

- Кога и как се установи наличието на златна жилка у нас и защо чуждестранните фирми имат права върху залежите на злато, а не държавата?

- През 80-те години се направи едно мащабно геоложко проучване, което показа, че 37 % от местата с такъв потенциал са икономически доста изгодни. След това за около десетина години никой не се възползва от получените данни и всичко сякаш замря. Преди 6 години обаче западни компании се усещат и започват да проучват някои от тези находища. А те, по закона за концесиите, автоматично могат да придобият право на концесия за 30 години, ако самите фирми установят залежа. И макар държавата първа да е направила това, чуждестранни компании купуват парцели в тези райони, правят един, два сондажа и казват: „ето ние намерихме златото и имаме право без търг и нормалните концесионни процедури да го обработваме”. Такъв е случаят с „Челопеч майниг”.

- Кой стои зад нея и какво е положението й в момента? 

- Канадската компания „Дънди Прешъс Метълс”. Тя взе на концесия мината и я направи своя дъщерна фирма. Рудникът по принцип има много високо количество на арсен и беше затворен през 90-те години заради голяма авария, която причини сериозно замърсяване по поречието на река Тополница и после река Марица. След като „Дънди Прешъс Метълс" създаде „Челопеч майниг”, тя започна фази по реклутивиране и подготовка на самата мина. Следващият етап, който тече в момента, е разширяване на производството и вкарването на нова по-евтина технология с цианидно излужване.

- Каква е ползата и вредата от нея?

- Основната опасност, която крие е, че много лесно и често аварира – доказателства за това са данните и множеството случаи в различни страни през последните 8 години. Тази технологията почти винаги води до инциденти, дали при опериране,  дали при транспортиране или при някакви други обстоятелства. Тя е започнала да се използва за пръв път в САЩ в пустинните й територии, където не е имало на близо течащи реки, и съответно не е застрашавала пряко човешкото здраве. У нас местонахождението на мина Челопеч е изключително неблагоприятно, заради близките реки около рудника, а така много бързо и лесно могат да се разнесат отрови. Ако стане някакъв инцидент буквално целия басейн на Марица, който дава питейна вода на 2 млн. души и напоява региона,  ще бъде отровен.

Проблемът е, че се използват изключително вредни субстанции, за които компаниите постоянно убеждават, че не са такива и твърдят, че са безопасни. Само, че това не е така – те са рискови за здравето на човека и могат доведат до отравяне на земята и околната среда. Да не говорим, че поради близостта на нашите съседи – Турция и Гърция, това много бързо може да се превърне в световен проблем, от където ще произхождат ужасни плащания за България въз основа на европейските и международни спогодби, които имаме. Ако все пак оставим на страна потенциала за замърсяването, другият съществен проблем е, че мината ще се напълни с отпадъци при „селективния добив” на ценни метали, тъй като „Челопеч майнинг” предвижда извличането и обработването само на най-ботата част на златното находище. Съответно останалите части на рудника, които са икономически изгодни, няма да бъдат използвани и за напред.

- Канадската компания обаче твърди, че технология е много модерна и евтина и ще отвори доста работни места.

- „Модерна” е само за страните от третия свят, където например дори и до сега се използва робският труд. В Европа се прилага само в три, четири държави. За сравнение мога да кажа, че в разчета на златното находище в Челопеч, е планирано то да бъде изчерпано до 25 години. Проектът с новата технология, която няма да извлича цялата руда, а само най-богатата част, ще трябва да приключи за 7-8 години. Това означава, че хората ще получават високи заплати само за няколко години и после ще останат без работа.

- Защо цианидите са опасни за околната среда и човека?

- Макар лесно да са разграждат, те са изключително активни, устойчиви във времето и са силно отровни. Те са съединения, които нормално присъстват в околната среда в изключително ниски, безопасни за здравето концентрации. Извличането на злато по технологии, използващи цианиди, както и свързаното с това транспортиране и съхраняване на цианидите обаче повишава концентрацията им в почвите, водите и въздуха и те се превръщат в отрова с почти мигновено действие върху живите организми, включително и  човека. Смъртоносното им действие се дължи на блокиране на достъпа на кислород до клетките при вдишване, а при поглъщане дори на малки количества, са токсични. Кратковременното излагане на високи концентрации на цианиди чрез дишане, директен контакт, приемане през устата или през кожата увреждат мозъка, сърцето и могат да доведат до изпадане в кома и смърт. Дългосрочен ефект от използването на цианиди е натрупването им в почвите и подпочвените води, чрез които те се разнасят и замърсяват и околните региони.

- Адекватно ли реагираха властите у нас, когато „Дънди Прешъс Метълс” настоя за въвеждането  на новата технология?

- След като преди година Висшият експертен екологичен съвет (ВЕЕС) на МОСВ каза, че тези проекти са добри и трябва да им се даде зелена светлина,  зам. министъра на околна среда и водите Чавдар Николов каза, че проблема е по-сериозен и е нужно по-обстойно проучване на нещата. След месец обаче на второ заседание дадоха старт на проекта. Министърът на околната среда и водите г-н Джевдет Чакъров вероятно се опита да даде мълчалив отказ, но „Дънди Прешъс Метълс” настоя пред ЕК да заемем позиция. Преди два месеца МОСВ оповести, че са направени предоговаряния с компанията за финансовите параметри на концесията, в резултат на които държавата вече ще взима повече пари. Но аз питам защо през цялото това време министъра не вземаше решение по въпроса. Той не оповести нито веднъж, че тази технология не е еднозначна, а противоречива и че от нея могат да възникнат сериозни ситуации. Реакцията му беше като министър на икономиката, като министър на финансите, но не и като министър на околната среда и водите. В същото време румънският министър на околната среда и водите г-н Атила изобщо не позволи въвеждането на технологията, макар да имаше подобното инвестиционно предложение. Той реагира адекватно въпреки интересите на различни хора.

- А те какви са у нас?

- Компанията „Челопеч Майнинг” вече внася около 1,5 % концесионна такса в държавния бюджет, която беше увеличена при договорянето. Освен златото обаче в добитата руда има наличие на сребро и  редица други редки метали. Сега вече ще се оценяват някои други компоненти от нея, но за сметка на това държавата си върна 25 % от акциите на компания „Челопеч Майнинг”. По-големият проблем обаче, е че от тук нататък няма  да се знае кой е отговорен за проблемите, които могат да възникнат – държавата или компанията. Отделно всички чуждестранни компании са офшорни, а това не позволява да се проследи къде е местонахождението им и кои са собствениците й. Те от своя страна съвсем ясно се насочват към един регион с ниски стандарти за околната среда и с висока степен на корупция. На прага сме да въведем технология, която е несъвместима с директивите на ЕС.

- Каква е ролята на „Европейската Банка за Възстановяване и Развитие” (ЕБВР)?

- Тя финансира първата фаза на проекта с 10 млн. лева, която е за рекултивация на терена и за подобряване на условията на труд. Компанията „Дънди Прешъс Метълс” кандидатства за заем от 100 млн. евро по втората фаза на проекта. Все още не се знае за решението й, макар че тя има доста високи екологични стандарти, но в същото време участва и в доста противоречиви проекти. Така например, съвсем на скоро одобри заем пак на кандска фирма за използване на цианидна технология в Армения.

- Каква е позицията на Европейската комисия относно проекта за цианидното излужване в находището в Челопеч и в бъдещата мина край Крумовград?

- Според нея имаме няколко проблема. Първият е, че не са покрити плановите и транспортни изисквания. Вторият е, че не са правени достатъчно обсъждания и като цяло обществото изобщо не е информирано както трябва. Компанията не вдигна много шум покрай намеренията си, а извести само близките околни села в района на Челопеч. А това е всъщност проблем на цяла Южна България.

- Какво иска „Коалиция без цианиди”?

- Щом фирмата е намерила златно находище, иска да осъществява дейност у нас и ще дава работа на хората, нека го направи. Но ние искаме просто това да мине без тази технология в България. Все пак хората са отишли в Челопеч заради рудника и поколения наред препитават благодарение на работата там. Земите за земеделие са неизползваеми и замърсени, а ландшафтът е унищожен, което не дава възможност за туризъм. В Крумовград обаче нещата са други. Там няма никаква индустрия и  рудодобив и мястото е фантастично. На практика терена, който искат да разработват за новата мина, граничи със зона, която има ценни растителни и животински видове и е в Натура 2000. На хълмчето, което искат да разкопаят е буквално в града и там живеят хора. Те ще бъдат принудени да се изселят от мястото и да отидат в друг квартал. Отделно плана за квостохранилището е над водохващането на града. Проектът вече е подкрепен от Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС) и има зелена светлина. Той обаче няма авариен и транспортен план, за което от „Челопеч майниг” казват, че ще го разработят, когато тръгнат проектите. А те по принцип трябва да се подложат на обществено обсъждане и  да им се направи оценка, която разбира се пак липсва. Ние искаме просто да не се въвежда цианидната технология, за да живеем в чиста и безопасна околна среда.

интервю на Йочка Димитрова