Стефан Воденичаров: България е на ръба на енергийна криза

Стефан Воденичаров е председател на Гражданския комитет за защита на АЕЦ „Козлодуй” и директор на Института по металознание към БАН. Автор е на повече от 40 изобретения, вписан е в Златната книга на българските изобретатели за 2006 г.

интервю на Ана Кочева

- Г-н Воденичаров, през последните дни отново се поде темата за повторното отваряне на 3-ти и 4-ти реактор на АЕЦ „Козлодуй”, това очевидно е възлово решение за нашата енергетика. Непрекъснато се твърди обаче и нещо друго: че позицията на ЕК не може да се предоговаря, че 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй” са затворени заради риска от нивото на опасност, но пък същевременно, ако навлезем в състояние на криза на енергийния пазар, блоковете могат да бъдат отворени. Каква е истината в крайна сметка?

- Истината е, че няма документи на ЕК, в които да са записани подобни неща. Винаги се казва, че има договори, документи, а всъщност няма подобно нещо и версиите за това са по-скоро дезинформация на обществото. При това дезинформация, която върви последователно и отдавна, явно, за да обслужва нечии интереси.

- Настоящата зима, която още не е свършила, показа, че май ножът е опрял до кокала и трудно можем да се справим с наличния капацитет. Трябваше ли да се чака толкова много, за да тръгнем на вариант – убеждаване на партньорите ни от ЕС в необходимостта да пуснем отново тези два блока?

- Всъщност два много важни момента досега бяха изпуснати. Първият беше, когато ЕК ограничи емисите на вредни газове в България, на парникови газове. Когато намалиха процента, ние тогава трябваше да отреагираме веднага, да протестираме не по начина, по който го направи правителството, а да кажем, щом ни намалявате емисиите, ние трябва да пуснем блоковете. Това се изтърва.

- Защо си позволиха управляващите този пропуск – от незнание ли, от незаинтересованост ли...?

- Да кажем, че „Козлодуй” не им е в главата, за да ги оправдаем мъничко. Но пък трябва да си кажем и друго, а то е основното – липсва национална енергийна стратегия. Трябва отвсякъде, откъдето може, да се изтисква, да се гони, да се изпозва всяка възможност. А какво всъщност става – нашите управляващи смятат, че каквото се каже в Брюксел, трябва моментално да се прави, безапелационно, без да се мисли за българския национален интерес. Имаше и още една изтървана възможност – миналата година се проведе една среща на върха, беше в края на пролетта, на която се разглеждаха енергийни проблеми и там беше мястото, на което българското правителство трябваше да обяви, че 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй” ни трябват. А ние мълчахме там, точно както и преди това години наред и се доведохме до голяма степен сами дотук. Освен това с ЕК трябва да разговаряме като с равноправен партньор, ние не сме в позицията да искаме разрешения, да чакаме някаква милост; точно обратното – ние сме страна-член на ЕС, имаме суверенни права и трябва да защитаваме интересите си. Няма да извършим престъпление, ако пуснем блоковете да заработят, затова няма и от какво да се страхуваме. Просто е необходима радикална промяна в мисленето ни, а и в действията. Тези дни слушах предложение за национално обединение в една кампания, която да е от характера на тази, която миналата година направихме всички заедно, за да спасим сестрите си в Либия. АЕЦ „Козлодуй” също е национална кауза и тя трябва да ни обедини по същия начин – и политици, и институции, и граждани.

- А необходим ли ни е наистина и АЕЦ „Белене”, този проект тепърва ще събира своите отрицатели?

- Докато АЕЦ „Белене” заработи ще минат години – и то поне 6-7. Няма да стане за ден-два. Но от гледна точка на технологията и на автоматиката (те ще бъдат френска, немска и американска) няма нужда от опасения по отношение на безопасността.

-Трябва ли реално да се опасяваме от руска енергийна зависимост?

- Истината е, че ние винаги сме били и ще бъдем енергийно зависими, защото у нас 80% от енергоизточниците са от чужбина. Важното обаче е друго – трябва да има конкуренция на българския енергиен пазар за доставка на енергийни продукти, защото знаете, когато има един монополист, какво се случва. Т.е. проблемът е да има повече доставчици, за да могат цените да бъдат конкурентни.

- А има ли реална възможност България отново да стане енергийна сила номер 1 на Балканите?

- Това звучи много хубаво. И на мен много би ми се искало да е така, и обичам да го слушам, защото съм патриот. Важното е ние да задоволяваме енергийните си потребности, да са запазени националните ни интереси; нашите комшии тук да ни уважават; да чувстват, че нашето присъствие на Балканския полуостров е стабилно и е важно и за тях; да спазват добрия тон към нас, а и ние да изпълняваме поетите ангажименти.

- Напоследът доста често се артикулира опасността от въвеждане на режим на тока. До каква степен това е реална възможност, до каква спекулация?

- Ами, спекулация! Режим на тока ще има, ако пак паднат температурите за седмица, седмица и нещо; ако станат минусови, под 10 градуса. Видя се, че ние спряхме износа на ток, а някой предвидливо не иска да се знае, че за известно време имаше и внос на ток. Друго – надуха се да работят ТЕЦ-ове, а цената на тока още ще хвръква, защото се изгориха много въглища. Ние сме на ръба на нормалното ползване на нашите стандартни производители на електроенергия. Това, че има студен запас, както го наричат, е вярно, но той е изпълнен с критични ситуации; той не е запасът, който трябва да нормално да работи и да захранва нашата енергоснабдяваща система. А пък това са нещата, които са известни много отдавна, но не се казваха, сигурно от срамежливост....! Шегувам се, разбира се; истината е, че ние загубихме съпротивителните си способности, а те сега са ни много необходими.

- А какво става с тия пари, които получаваме от ЕК за извеждане на блоковете от експлоатация?

- Ами не ги даваме за извеждане от експлоатация. Тия пари отидоха за ТЕЦ „София”, те отидоха за разни други ТЕЦ-ове и разни други проекти. Тия пари не отидоха там в „Козлодуй” да се свърши работа. А и ЕК досега даде пари за 1-ви и 2-ри блок. За 3-ти и 4-ти още пари не са дадени. Така че спасението наистина е в пускането пак на 3-ти и 4-ти блок. Няма да сме единствени на този свят, други подобни прецеденти има, в Прибалтика това вече се е случвало. Нека да се уважаваме сами, за да ни уважават и другите!