Реклама / Ads
5| 4253 |08.12.2022 ИНТЕРВЮ

Даниел Вълчев пред Фрог: Образователната ни система не можа да излезе от състоянието, в което е била преди десетилетия

.
Даниел Вълчев Източник: БГНЕС
За съжаление българската образователна система като цяло не можа да излезе от онова състояние, в което е била преди много десетилетия. Ролята на учителя в днешно време не е да разкаже какво е туй жираф, не толкова да даде знанието като знание, защото има толкова много информация, която залива децата, а по-скоро да им даде критерии за това кое е вярно и кое не е, кое е относимо и кое не е, да ги научи да мислят логически.

Това за каза ФрогНюз Даниел Вълчев,  декан на Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

 

Ето го и цялото интервю:

 

Г-н Вълчев, кои са най-големите проблеми, които стоят пред висшето образование към днешна дата?


Първият голям проблем, пред който е изправено висшето образование, това е училищното образование. Ние каквото и да правим в университета, ако има големи празноти и несъответствия в образованието от първите 12 години, това става много трудно поправимо в университета.

 

Ако един човек не се е научил да говори правилен български език, ние в Юридическия факултет няма тепърва да го учим на това. За съжаление такива случаи има, но мога да кажа, че благодарение на матурите малко се промениха нещата.

 

Равнището и степента на подготовка на висшето образование много пъти се оказват ключови, главно в това дали децата имат навика и склонността, желанието да учат. 

 

На какво отдавате тези пропуски в училищното образование?


За съжаление българската образователна система като цяло не можа да излезе от онова състояние, в което е била преди много десетилетия, а именно децата както по Иван Вазов с малката книжцица вървят през реката да отидат на училище отсреща, да се" учи на ум и разум”. Да разберат какво е жирафа, колко е дълга река Нил и т.н. Това вече с едно кликане може да се “види".

 

Ролята на учителя в днешно време не е да разкаже какво е туй жираф, не толкова да даде знанието като знание, защото има толкова много информация, която залива децата, а по-скоро да им даде критерии за това кое е вярно и кое не е, кое е относимо

и кое не е, да ги научи да мислят логически. Да могат да използват това, което знаят за някакви практически задачи.

 

Повечето изследвания за състоянието на училищното образование отчитат, че с децата до 4. клас сме на едно доста добро ниво и оттам нататък, резултатите падат много сериозно. 

Трябва ли учителите да променят кардинално начина си на преподаване, за да е по-ефективен учебния процес? Нужно ли е да се вкара по-интерактивен модел на обучение?


По-скоро аз бих казал, че трябва да се преподава по един по-интересен начин. Сега всичко минава на екран, но не мисля, че това е най-важното. Моят опит показва, че когато един учител или преподавател в университета носи вътрешна енергия, харесва това, което прави, то той ще зарази по някакъв начин учениците, респективно студентите. Той ги заразява с любопитство, кара ги да мислят, да дискутират, да търсят, да четат други неща и т.н.

 

Това е всъщност най-важното нещо в образованието. Преподавателите, които аз си спомням, бяха тъкмо такива. Имал съм прекрасни преподаватели, те са били по-отбрани, но винаги ще те провокират да им отговориш, да го помислиш, да спориш. И това се прави както на обикновена черна дъска, така и на много сложни интерактивни дъски.

 

Когато го няма човека, каквито и интерактивни методи да има, не знам дали ще се получи.

Как преподавателите в университетите да се напаснат към съвременните студенти?


По същия начин. Разбира се, тук много може да се дискутира, дали е хубаво да има университет, в който всичко е разделено на катедри, на лекции излиза професорът, който волно говори като свещеник, или е достатъчно да им изпратим материали и да се възползват.

 

Може да има много спорове по тази тема и има различни практики по света, но пак да кажа, че моят опит е доказал, че живият контакт е най-важен. Същевременно много неща трябва да се променят. Ние сравнително късно започнахме да си качваме електронни курсове.

Иска ми се да говорим повече за положителните тенденции във Висшето образование, но няма как да подминем и една негативна тенденция, която е свързана с резултатите от една от най-авторитетните световни класации на университите в света– Times Higher Education World University Rankings 2023 г., според която България се нарежда почти на дъното. Нито едно висше българско училище не попада сред първите 1200 университета в света. На какво се дължи този спад?


В света има различни класации относно висшето образование. В част от тези класации български университети се нареждат на сравнително добри позиции, макар и да не са много. СУ “Св. Климент Охридски", например в някои от класациите е в първите 400-500. Така, че според мен не е правилно по този начин да се правят кардинални изводи. 


Ако има криза във висшето образование, то тя се дължи на няколко фактора, които действат едновременно.


В България през последните няколко десетилетия много силно се разшири достъпа до висшето образование. Когато аз бях кандидат-студент, пред Химическия факултет на Софийския университет изнасяха данните, наричаха го “стената на плача”. Там всички отиваха, проверяваха си резултатите, баби припадаха и т.н. Но тогава броят на хората, които продължаваха своето висше образование, беше значително по-малък от този, който е днес. 


Както винаги, когато се разшири достъпа до една система, средното ниво на системата се снижава и това е един от факторите, които не могат да бъдат пренебрегнати. 


Другото нещо е, че висшето образование се различава много от училищното образование. Голяма част от нещата, които се преподават в едно висше училище, се предполага, как да кажа, че се “измислят” от хората, които преподават. Т.е. преподавателите не просто преповтарят колко е дълга река Нил или каквото там се преподава. Това са хората, които правят изследвания и студентите могат от първа ръка да се запознаят с резултатите от научните изследвания. 


В областта на висшето образование има много неща, които трябва да бъдат дообмислени. Едва през последните години, в резултат на един друг мой колега, Красимир Вълчев, започна да се въвежда една по-сложна формула на финансиране на висшето образование, която обхваща не просто броя на студенти в определено професионално направление, което също е правилно, но започна да има и компонента за научни изследвания, която нарасна през годините. 


Ако тази система устои, защото натиска е в обратна посока, ефектът ще бъде в положителна посока. 


И още нещо, което не мога да пропусна - българският език, с който се гордеем, е един малък език, твърде малко хора по света говорят този език. В този смисъл част от научните направления, не са добре конвертируеми. Очевидно е, че ако на един човек матерния му език е английски, списанията, публикациите и т.н. са на английски, той е в едно много по-добро положение по отношение на световните класации. Разбира се повечето учени владеят поне един чужд език, но въпреки това положението е различно. 

От какво най-много се нуждае СУ”Св. Климент Охридски” за да подобри ефективността на обучението?


В Софийски университет учат около 20 000 студенти. Това е едно огромно тяло, което е разделено на голям брой факултети, голям брой сгради, голям брой преподаватели и т.н. Дори само в рамките на Софийски университет различията са много големи. Този университет поддържа такива направления, специалности, които условно можем да наречем "бутикови".

 

Например, "Японистика", "Кореистика" и т.н., при които броя на преподавателите и студентите е почти едно към едно. Ако българската държава иска да поддържа такива направления, то трябва да има едно специално, целенасочено финансиране. В Софийския университет се намира втората по големина библиотека в България, след Народната библиотека. Тази огромна сграда има нужда от по-специално внимание. Част от сградите на университета са паметници на културата.

 

Очевидно, че за да се направи ремонт на Ректората, на една сграда, която е изградена преди десетилетия, ще е много по-трудно. Това е един организъм, който има сравнително тежка издръжка, но пък това е смея да кажа университетЪТ на България. В този смисъл едно специално внимание по отношение на него е безспорно. 


Софийски университет си има и кусури, ще дам пример с моя факултет, където има недостиг на аудитории още откакто аз съм студент. Това изисква една малко по-сложна организация при провеждането на различни мероприятия, сесиите и т.н..

 

Интервю на Констанца Илиева

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 7| 15693 |08.12.2022 Даниел Вълчев за Фрог: Почти в целия период от моето следване аз бях в един перестроечен момент . 14| 15542 |07.12.2022 Методи Андреев пред Фрог: Проф. Габровски, сбъркахте! Аз също сбърках, като приех да съм депутат от ГЕРБ  . 4| 8224 |06.12.2022 Любомир Аламанов пред Фрог: Най-краткият политически виц е ”независим кандидат, издигнат от ГЕРБ” . 8| 6421 |05.12.2022 Д-р Теодора Йовчева пред Фрог: Номинацията на проф. Габровски за премиер е опит на ГЕРБ да се ребрандират

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads