Д-р Димитров: Положението става страшно само до 5 години!

Интервю на Ана Кочева

- Д-р Димитров, поредният Рубикон ли преминават сега медиците или ситуацията е вече игран филм?

- Истината е, че ние сме свикнали на какви ли не изненади и сме готови да приемем поредното предизвикателство, пред което сме изправени. Много е трудно в подобна ситуация и вълкът да е сит, и агнето да е цяло, т.е. и ние, и пациентите да са еднакво доволни. Но пък БЛС работи, за да се решат по някакъв начин настоящите проблеми, вкл. и с финансирането, да защити най-малкото гражданските и професионалните ни права. Сигурен съм, че и министърката прави каквото е по силите й. Но и ние сме длъжни по някакъв начин да реагираме.

- А как ще реагирате на обвиненията, че и в болниците си имат начините да правят източвания?

- Да, така се говори, аз пък от своя страна мога да говоря за нашата болница и ще кажа, че това тук няма как да става, защото, сама се убеждавате, болните са налице, те са по коридорите, в клиниките на лечение и наистина трябва да се каже, че българският народ е болен. А и имаме много контролни органи и почти всеки месец ние сме проверявани от тях. Така, че не може да се говори за източване, народът е болен, даже в момента гледаме да не приемаме прекалено много пациенти, защото губим от това като дружества.

- Като казвате, че народът е болен, имате предвид, че е по-болен в сравнение с предишни години?

- Да, точно така!

- И кои са най-сериозните болежки на българина?

- Нали знаете, ние сме на едно от челните места по сърдечно-съдови заболявания, по онкологични заболявания, но дори и по-леките стават чести...

- ...Т.е. обречени сме не само да не се раждаме, но и да мрем повече от останалите европейци...

- Това е много тежка дума. Просто времената са такива. Но според констатацията на СЗО за здраве индивидът е здрав не само, когато е физически и психически добре. Освен това той трябва да има осигурено и достатъчно материално и социално благополучие и всичко друго, което изисква социалният живот – среда, възможност за контакти с приятели, но повтарям - най-важното е да е материално добре.

- И все пак как стана така, че от нацията с едни от най-многото столетници в Европа в миналото изведнъж се превърна в толкова болна и нещастна?

- За мен всичко това е свързано с тези години, които минаха, а и които изживяваме в момента. Знаете, че политическата обстановка продължава да е сложна, виждате политиците какво правят в момента и то няма как да не се отрази.

- Без да сте психиатър, можете ли да прецените дали политиците ни се радват на добро психично здраве?

- Нормално е при някои хора да има леки отклонения, това е присъщона човешката природа. Но че при хора във властта има някои отклонения, е видимо и това със сигурност се отразява и на начина, по който те я упражняват. Затова и държавата боледува.

- Сега ще поставя и един по-конкретен въпрос, свързан със сезона и ваксините, които ни се препоръчват, особено против грип. Защо българинът е толкова недоверчив към тях, защо сме сред най-неваксинираните в Европа?

- Смятам, че това е свързано с темата за общото недоверие у институциите и в този смисъл не може здравеопазването да е различно от другите сфери. Не може при положение, че навсякъде има проблеми и неверие на хората, здравето да стои настрани. Оттам и недоверието към институциите, свързани със здравеопазването. Повтарям - с институциите, защото българинът все още повече или по-малко, но вярва на лекарите. Въпреки че всеки допуска грешки, че и лекарите също не са имунизирани срещу тях. Но обществото е болезнено чувствително на тази тема и реагира по свой начин.

- Кажете, запазва ли се тенденцията да изтичат лекарските кадри навън?

- Тя не е спирала. Даже и в настоящата ситуация нещата така стоят, че все едно ни казват зорлем: "Заминавайте!" Не стига, че заплатите ни не са високи, а и не можем да ги платим. По този начин направо ни подбутват навън. Има причини за това, разбира се, търсим ги назад във времето. Но този, който е поел да управлява една система, ще трябва да поеме и пасивите, и позитивните неща в нея. Отлив на кадри има във всяка болница. И ние непрекъснато търсим. Всичко търсим, лекари търсим. Ето един пресен пример – при физиолозите сега една колежка заминава за Франция. Млада, 40-годишна, изградена от нас, инвестирано е в нея, обучена е, но заминава...

- А възможно ли е този пазар да се насити от бежанци, които имат лекарска квалификация?

- Не! Сирийците ще отидат по другите европейски държави, висококвалифицираните няма да стоят тук. Но по-сериозният проблем е, че в цял свят вече се чувства недостигът на лекари. Тази професия е много отговорна, свързана с много напрежение, с много четене и вече като че ли хората не искат толкова тежък и отговорен живот. Участвах наскоро в една конференция „Миграцията на лекарите”. И мога да ви кажа, че има недостиг на лекари навсякъде, и в другите европейски държави също. Техните кадри отиват преди всичко в Швейцария и в Щатите. Така че проблемът е много остър. А ние не можем да осигурим дори ниските заплати, които трябва да взимат колегите... Само след 5 години положението вече ще е страшно!