В. Добрева: Днес се намираме в подобие на "военно положение"

интервю на Ана Кочева

- Г-жо Добрева, макар и депутат, Вие сте преди всичко университетски човек, затова веднага питам, как се чувствате в НС, ни Ви ли липсват студентите и академичния дух?

- На този етап, не бих могла да говоря, че ми липсват. Вероятно, защото не съм прекъсвала лекциите, упражненията, изследованията си върху българската литература и култура. Поддържам постоянни контакти с колегите си. Но ми се струва, че атмосферата в Народното събрание наистина може да се промени, ако се взаимстват елементи от т.нар. академичен дух - свободата на мисълта и индивида, уважението към другата гледна точка, утвърждаването на такъв език на дискусия, който не насажда омраза и не срива авторитета на институциите. За съжаление, годините на прехода разделиха българското общество на враждуващи лагери и конфронтацията започна да се налага в мисленето ни. Няма как да градим, ако  се ненавиждаме. Нуждаем се от повече разбирателство и консенсус. Като представител на академичната общност ми се иска да се обединим около национални каузи и решения и така да реализираме положителни стъпки. В този аспект, образованието,  културата и науката са областите, в които наистина може да постигнем съгласие.

  - Повечето наблюдатели обявяват този парламент веднъж за странен като конфигурация на политическите сили, втори път – му предричат кратък живот. Как ще коментирате тези прогнози?

- Сред най-важните задачи пред 42-рото Народно събрание бих посочила като крайна цел на работата ни възстановявяне на авторитета, достойнството, благополучието, стабилността на държавата. България е парламентарна република, а тази конституционна характеристика през последните четири години беше компрометирана. Депутатите не са функция на министър-председателя.  Много работа ни чака, за да убедим обществото, че заниманието с политика не е прикритие на незаконна и корупционна дейност, а е къртовски труд в полза на отечеството.

Що се отнася до прогнозите: всякакви политически врачки виждат по различен начин бъдещето на това Народно събрание. На за момента от първостепенна важност е да се формира правителство и то веднага да започне работа. Съществено е да се констуират Комисиите в НС, да започне работа по уточняване на националните приоритети. Мисля, че Народното събрание има потенциала да се утвърди като пространството, където се защитават интересите на българските граждани. Ще се наложи тук да се поставят и решават най-належащите и остри проблеми на хората.

- Участвахте в предизборната кампания, срещали сте с хората. Вън от политическите послания, какви са истинските им проблеми и какво се изисква за разрешаването им, което повече от сигурно няма да стане с магическа пръчка.

- За успех на БСП и Коалиция за България считам привличането на високоподготвени специалисти като народни представители. По време на предизборната кампания основно се поставяха няколко групи проблеми: необходимост от стимули, чрез които държавата да подпомогне производството; повишаване на регулиращата роля на държавата в икономическия и социален живот; засилване ролята на държавата в науката, образованието и културата; преодоляване на растящата безработица; осъществяване на връзка между образование и реализация; стопиране на галопиращите цени на електроенергията, на горивата, на топлоенергията; реализиране на ефективна здравна реформа и т.н., и т.н. Ако трябва да обобщя: в момента българските граждани искат стабилна държава, искат възможности за труд и справедливи доходи.

- Преди време бяхте казали, че интелектуалният труд в България въобще не се цени. Това заключение е факт отдавна, въпреки пожеланията в обратна посока. Знам колко труден въпрос поставям, но все пак – как да обърнем тенденцията?

- И в момента твърдя това. Всъщност, в годините на прехода хората на интелектуалния труд се оказаха в най-неизгодно положение. Те рязко обедняха, бяха поставени в унизително положение, а това, както знаем се отразява не само върху социалния им статус, но и върху самочувствието им, върху душевната им устойчивост. За двадесет години превърнахме Златния телец и неговите служители в истински господар на съдбите ни. Спомнете си, че Симеон Дянков определи учените от БАН за феодални старци, а Цветан Цветанов третираше лекари от Горна Оряховица и Благоевград като престъпници. Случаите с моралната репресия над българската интелигенция са толкова много, че не бих могла да ги изредя. Но иска ми се да вярвам, че имаме възможност да променим нещата. Като университетски преподавател и политик, ми се струва, че не само на думи, но и на дело трябва да поставим науката, образованието и културата във фокуса на управленската си дейност. Още повече, че генералната за ЕС - Стратегия „Европа 2020” , ни насочва тъкмо към постигането на интелектуален растеж. В този план, държавата е нужно да разработи такива механизми, за да осигури такъв растеж. Това е свързано с промяна в учебниците и учебния план, с разработването на научни изследвания и иновации   като генератор на модерния развой на икономиката, с гарантирането на достатъчно финансови средства за науката, образованието и културата, с акцент върху българската литература, българската история, българската култура.

  - Преди време бяхте направили мрачната прогноза, че в скоро време в България ще си внасяме учители. Същото вероятно ще се случи и с учениците ни обаче. Има ли изход от тази печална ситуация?

- Демографските данни за 2012 г. показват, че броя на родените днес деца съвпадат с броя на родените през Втората световна война. Което означава, че се намираме в подобие на „военно” положение. Що се отнася до моите прознози, които определяте като „мрачни”, те са резултат от статистистика и анализ. Не само учители, но и учени, лекари, инженери ще се наложи да внасяме, ако не започнем да променяме икономиката.  С една дума, крайно необходимо е да бъде проучена в детайли българската ситуация, за да се определят стратегически важните области на националното ни развитие. Да се знае в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план какво ще се произвежда, какви са необходимите ресурси, каква е необходимата подготовка на кадри, къде са пазарите. И да се прецизира по региони необходимостга от учители, лекари, служители, инженери, енергетици, икономисти, юристи и др. Без такъв стратегически поглед няма как да решим проблемите.

- А защо управляващите по правило забравят за хората на науката, техните заплати почти граничат с минималните. Като че ли инвестициите в знание у нас са само клише, някаква словесна формула, която никога не се пълни със съдържание.

- Тази констатиция по-скоро се отнася до управлението на ГЕРБ.  Преди това, по време на кабинета Станишев средствата за образование и наука бяха много повече: за образование: 4.2% от БВП, докато при ГЕРБ - средно 3.4% от БВП. За наука: при кабинета Станишев – 0.6% от БВП (0.49% публични инвестиции), докато при ГЕРБ – 0.2% от БВП (0.15 % публични инвестиции). В БСП предложихме държавата да поеме базовите заплати на учените в БАН, Селскостопанска академия и държавните висши училища. Също така ще настояваме пред Правителството спешно да бъдат отпуснати 15 млн.лв. на БАН.  Ако знанието се превърне в национален приоритет, ние ще настояваме в следващите години средствата за наука, за образование и култура да нарастват – и това да бъде нормативно разписано. Ще настояваме също така научните изследвания да финансират не само на проектен принцип, но и чрез институционално финансиране.