Радка Куршума, възпяла І-ва Борисов: Вицовете са същите: вчера за Тато, днес за Бойко!

Нов хит: „Ела, спасителю, при мен на плажа, играта аз да ти разкажа! Лъвицата във мен събуди със шарените си бермуди.”

интервю на Васил Василев

- Радке, откъде идва прякорът ти Куршума?

- Идва от един мой прапрадядо, който е бил изключително точен стрелец. Гасял е пламък от свещ, сложена върху главата на друг човек.

- С какво се занимаваш в момента?

- Пенсионерка съм. В момента пиша рецепти за летни манджи на една приятелка. Гледам телевизии и дотам.

- Навремето заедно с още десетина души издавахте касетки с вицове и скечове. Защо този жанр умря в България?

- Предполагам, че заради парите. В момента е изключително скъпо да запишеш диск, пък бил той и с вицове. Хората нямат пари, а и духовната криза е голяма. Всичко отиде при турските сериали. Преди постоянно пътувах като хумористка и водеща с една музикална група. Салоните бяха препълнени, а сега човешки крак не стъпва в читалищата и театрите. Не съм привърженичка на комунизма, но по онова време културата беше по-близко до народа.

- Имала ли си проблеми с тогавашната власт?

- Разбира се. Програмите по онова време минаваха през комисия в концертна дирекция. Имах един материал, в който се казваше „дай на мъжа си машинка за кафе, въпреки че е празна, да върти като халтав. В България и без това няма кафе…” А беше вярно, че в някои градове не бяха чували за кафе. След това беше ужасно, изкараха ме враг на народа. Уволнявана съм, защото посещавах църква… Въпреки всичко беше много забавно, имаше тръпка, пазиш се от този, от онзи, внимаваш на кой какъв виц ще разкажеш. Въпреки че пред едни военни бях се изцепила с епиграми от Радой Ралин. Добре че бяха пияни и след това нищо не се случи. Навремето му забраняваха книгите, а аз ги знаех наизуст.

- Променя ли се чувството ни за хумор с годините?

- Да, колкото и да ви звучи странно, преди хората бяха позитивни, смееха се, а днес виждам едни мрачни и нацупени лица. Може би тежкият живот през последните 20 години измори всички. Миналата седмица казаха, че увеличават вдовишките пенсии и аз се пошегувах – „ей, нямах късмет вдовица да остана, та да взема някой лев”. Имах усещането, че ще скочат бабите в пощата и ще ме набият и да ме оскубят. Нещо друго им кажа – пак ме гледат накриво, специално във Варна де. В Сливен, където съм родена, нещата са по-други. Там са веселяци. Промениха се и главните герои във вицовете. Преди жегвахме Тодор Живков. Днес вицовете са същите, но са за Бойко Борисов.

- Изпя песента „Огнеборецо мой”. За премиера ли бе написано парчето, което в интернет е безспорен хит?

- Да, разбира се, а и за всички пожарникари. Борисов тогава беше главен секретар на МВР. Харесвам пожарникарите и им се възхищавам на смелостта, макар че някои от тях не са сред най-умните хора…

- Няма ли да посветиш една песен и на Цветан Цветанов?

- Като си помисля, мога, да. Сега ще запиша парче за спасител на плажа. Дори ще ви издам малко от текста – „Ела, спасителю, при мен на плажа, играта аз да ти разкажа! Лъвицата във мен събуди със шарените си бермуди.” Цветанов не изглежда лош човек, но ако той измисля имената на акциите в МВР, си е сбъркал професията. С Веселин Маринов могат да направят дует и да вземат Искра Фидосова да танцува, докато пеят.

- Кой е най-големият номер, който си правила на колега?

- Имах един приятел, който имаше фобия от охлюви. По време на една сценка трябваше да му подам шепа семки. Аз обаче изнамерих охлюв. Като му го сложих в ръката, като започна едно истерично викане, публиката се скъса от смях. Друг път на същия човек сложих в порцеланова чаша в айрана му речен рак. Всички се накачулиха на кулисите да гледат сеир. Надигна чашата, ощипа го по устата, той го хвана с два пръста и беше като обезумял. Другият партньор в сцената веднага продължи майтапа и му каза: „Раченце ли хвана, рожбо? За 20 стотинки кит ли търсеше?” Станаха едни импровизации и хората в залата се смяха със сълзи. След това някой ме издаде, наказаха ме три месеца, свалиха ми категорията и т.н.

- А на теб правеха ли ти номера?

- Не, не са. Но пък съдбата веднъж реши да се намеси и без малко не умрях. Както съм на сцената сама, виждам как един прожектор полита от тавана. В последния момент се отдръпнах и падна на сантиметри от мен. Най-странното е, че тогава продължих да водя програмата все едно нищо не се е случило. Едва след финала осъзнах какво всъщност е можело да стане. Най-големите номера ни ги погаждаше Партията любима. Спираше тока, когато си иска, правеше режими и често ни изправяше на нокти. Играем постановка и спира токът. Тогава ме пращаха да разказвам вицове на тъмно. Спомня си в едно такова представление в едно село (забравих как се казва) изиграх на тъмно скеч за пияницата Цоко. След шоуто зад сцената нахълта някакъв мъж, който също се казвал Цоко и си помислил, че говоря за него. А и на мен ми направи впечатление, че публиката изпопада от столовете да се смее, защото Цоко май наистина си бил пияница и кръшкал на жена си. Веднъж пък се бях направила на бабичка – с грим, със забрадка, с всичко. След края на участието си тръгваме и ни изпраща шефката на читалището. Попита ни: „Къде е онази бабка, ще забравите жената, после да се чудим как да я пратим в София”.

 До последно не искаше да повярва, че това си бях аз. Веднъж играех съпругата на ревнив пияница. Вкъщи е дошъл пощаджията и трябваше уж да го скрия в една рамка празна от картина и да изглежда, че е нарисуван. Пристига обаче съпругът с едно колело, с един буркан лютеница и с шише ракия. Аз се обърнах и започнах да треперя, уж че ме е страх, а аз щях да падна от смях. В крайна сметка публиката не разбра. Много ме наказваха, защото обичах да излизам от сценария и да импровизирам.

- С кой виц ще опишеш държавата днес?

- С най-краткия политически виц. Двама министри се срещат в трамвая.

- Какъв съвет ще дадеш на българина?

- Да хапва спокойно краставици и да пие с тях ракия, за да утрепе бактерията ешерихия еколи. Знае ли човек, може пък ние да спасим света...