Кр. Райдовски: Т.нар. задкулисие извиква позиви за повръщане

Интервю на Ана Кочева

- Напоследък живеем в много конгресно време, та нека започнем оттам. Някога конгресите на БКП задаваха опорните точки на обществото. Това време, слава богу, отмина, но ето че неотшумял конгрес на БСП, дойде този на ГЕРБ. Тия форуми за вътрешнопартийна употреба не са ли пак с предизвестен край, може ли от тях да произтекат изненади?

- На мен ми е малко трудно да говоря за тези форуми, защото аз не съм партиен човек. Но ми се струва, че сега като че ли има повече смисъл в тях. Едно време всичко беше предварително ясно, всичко се решаваше еднолично от другаря Живков. Тогава и борбата за власт не беше толкова силно изразена. Докато сега борбата е за власт е зловеща, у нас т.нар. политици напират да се занимават в тази сфера, защото това им носи пари. За разлика от западните им събратя, които с парите си влизат в политиката. Тя също им носи пари, но мотивацията им не е само тази. В този смисъл те са много по-отговорни хора. А тук влизат голи и боси и излизат, незнайно откъде, много забогатели. Всъщност много добре знайно. Но никой не иска да тръгне да се рови в имотите, в богатството на тези хора. Когато говорим за пари, става дума за много пари, даже не и за жени... В основата на всичко, което се случва, са парите. Много малко са онези, за които може да се каже, че не са любители на парите.

- Например?

- Един от малкото такива политици беше Луканов, за него трудно можеше да се каже, че е любител на парите, но той беше любител на властта. Той умееше, имаше и школовка за това. По пленумите на БКП му се възхищаваха на умението да се слага на Тодор Живков, когото след това оплю и вкара и в панделата.

- А какъв тогава е стимулът на журналистите, които решават да облекат нова кожа, тази на политици?

- За партията на журналистите не мога да кажа какъв е стимулът, това, което ги кара да си зарежат професията. У нас впрочем няма политически династии, така както има в западноевропейските страни. Там тази професия се предава от баща на син, от дядо на внук. Имаше един български депутат, който навремето казваше: Синът ми ще бъде сенатор. Само че нищо не се знае. Представяте ли си какво ще стане, ако депутатът от БСП Мерджанов, напр., който има 5 деца, бъде наследен от всичките тях като политик. Ще се възпроизвежда моделът Мерджанов, а този човек е класика за това как може да се използва политиката. Аз го помня като едно слабо момченце, а днес той кара няколко коли, има шофьори, апартаменти. Откъде и как – само той може да обясни. Изобщо в България нещата с времето стават все по-кални. За мен, напр., беше изключително неприятно това, което онзи ден направиха медиите и което показва мисленето на нашето общество. Става дума за онзи човек, който извади някакви самоубийци с колата си от реката, нещо което трябва да бъде вътрешна потребност на всеки един от нас. Медиите отразиха неговата героична, без всякакви кавички, постъпка и започнаха да се ровят в това какъв бил, защо, как бил... А да помогнеш на съчовека си в такава критична ситуация трябва да е вътрешна потребност за всекиго и трябва да си пълно говеда, за да подминеш една такава катастрофа. Преди години имаше една Рада Тодорова, известна още от преди 9-ти септември, а след това беше и министър, член на ЦК. Тя подмина една катастрофа и аз се сетих за онзи случай, когато три депутатки от БСП през 90-те загинаха при катастрофа, а един член на НС подмина катастрофата, без да спре. Та тази Рада Тодорова също беше подминала катастрофа, но на другия ден Тодор Живков я свали. Колкото и някой да не иска да приеме, тогава имаше много по-здрави морални принципи. Може би защото липсваше този тежък, бих казал кървав, стимул, парите. Тогава разни стопански деятели бяха тези, които крадяха, но влизаха в панделата и получаваха това, което им се полага в крайна сметка. Ако сега такива хора започнат да влизат в затвора, ще кажа, че цялата система е заработила. Защото тогава влизаха министри, заместник-министри, не чак толкова често, но влизаха.

- Е, сега има вече един депутат за цяр...

- Един депутат за цяр, но той вече отдавна не е и депутат. Т.е. не е класическа извадка, или е извадка със знак минус. Колкото и смешно да звучи и колкото и разни лай...ри не искат да го признаят, по-рано все можеше да се намери институция, в която да отидеш да се оплачеш, а сега няма такова място.

- Понеже стана дума за това, че сега всичко е пари, реакцията на БСП заради АБВ и този шок и ужас, на който станахме свидетели, пак ли е за пари в крайна сметка?

- Там не мога да кажа точно. По-скоро някой иска да употреби своите политически и партийни амбиции в сегмента на личните отношения. Не мога да преценя, защото не познавам мисленето на тези хора. Знам се само с един от АБВ, с когото имам добри отношения и това е Румен Петков. Много хора не го харесват, но това е единственият човек, който има партийно мислене и мисли за партийните структури. Няма идеален човек, всички ние имаме повече или по-малко недостатъци, "хеле па я", но от всичките тези хора, единствено Румен е партиен човек. Първанов през 90-та година беше опонент на БСП по време на изборите за ВНС, мисля. Той не беше номиниран от БСП, той беше представител на ОКЗНИ, когато ОКЗНИ още не беше коалиционен партньор на БСП. А за останалите социалдемократи няма какво да се говори, те са известни – и Калфинци, и Камовци...

- Като стана дума за партийно строителство, Цв. Цветанов също минава за архитект на партия ГЕРБ в организационен план. Същевременно сега се твърди, че той вече е унищожен вътрешнопартийно. Има ли такава симптоматика?

- Неслучайно при създаването на ГЕРБ той обикаляше по градове, села и паланки. Четеше литература, свързана с партийно строителство, а тя по онова време все още се намираше в България и беше издание на ЦК на БКП, защото така се създава партия. Но и нещо друго. Бойко не можеше да направи партия, независимо че е бил член на БКП и е потомствен комунист, тъй като баща му беше партиен секретар на организацията на Градската пожарна или както там се е наричала тази служба. Всички сме били такива. Но на него не му харесваше, мързеше го да се занимава с това. Впоследствие обаче Бойко много бързо се усети, измести Цветанов и оглави партията и формално. По онова време ГЕРБ беше много силна партийна стуктура. Събираше хора и отляво, и отдясно, но не защото имаше някаква идеология. Идеологията бяха парите. Аз съм присъствал на такива разговори – опитахме с тия, не стана, опитахме с ония, не стана, дай сега да пробваме с ГЕРБ, да видим какво можем да направим за себе си. Особено хора, които живеят постоянно извън София, а там икономическата обстановка е ужасяваща, там хората действително изнемогват, няма абсолютно никаква работа, при това за ежедневно препитание, не бизнес. Та затова тази партия беше стройна, силна, може би единствената партия след СДС, която успяваше да си купува електорат чрез държавната администрация. И тези неща сега излизат публично. Смешно е, когато започнат взаимно да се обвиняват, защото всички го правят. А най-лоша политика в това отношение има БСП. БСП не мисли за своите хора, за разлика от останалите, може би защото БСП почти никога не е била сама, освен през 1994-95, но тогава политическата обстановка беше друга, всички бяха скочили срещу БСП като един, а  даже и партийният вестник, който би трябвало да подкрепя правителството си, беше срещу Виденов.

- Аз обаче ще се върна пак на тази част от въпроса, която остана неизяснена докрай. Изпята ли е наистина песента на Цветанов и какво ще последва, ако той бъде детрониран като неформален лидер на структурите?

- Аз мисля, че той отдавна вече е детрониран като неформален лидер на структурите. Бях казал, че след като ГЕРБ излезе от властта, ще започне и да се разпада. Единствено чувството за самосъхранение ги държи все още, но е видно какво става с отделни индивиди, които по една или друга причина тичат отляво, отдясно, мъчат се, боричкат се, правят нови партии. Но там пак става дума за индивидуално отношение и личен интерес. Това са хора обидени и разочаровани. Ако тези хора бяха включени отново на избираеми места и бяха влезли в НС, нямаше да тръгнат по този начин. А тези двама-трима, които излязоха от ПГ, те си знаят най-добре защо са го направили. Ако обаче има някакви консумирани престъпления от страна на Цветанов, за което ние не можем да знаем, и по една или друга причина се стигне в съдебна зала с присъда, независимо каква е тя, той действително като политическа фигура е свършен.

- Няма да е за пръв път крупна политическа фигура да залезе безславно...

- Е, да има един факт, който ме кара да се втрещявам. Изненадан съм от положението с Христо Бисеров. За него, още когато беше главен секретар на СДС, имаше достоверна информация относно негови контакти, връзки, пасивно или активно участие в най-различни схеми. Още в самото начало на демокрация той се сдоби с една къща за 500 или 600 000 долара, което за онова време беше нещо изключително. След това той напусна СДС, отиде в Италия, занимаваше се с някакви, както тук твърдяха, супермаркети. Неговите отношения с Васко Нинов, шефа на Балканска универсална банка, също бяха известни. Там имаше още двама-трима депутати. И защо трябваше да се впечатляват и изненадват сега, след като тези контакти от онова недалечно минало бяха добре известни? Затова казвам, че ако Цветанов е допуснал едно или две деяния от тези, в които го обвиняват в момента и се стигне до някаква присъда, ефективна или условна, той като политик е свършен. Което от една страна облекчава Бойко Борисов, от друга обаче Бойко остава без един силен съюзник, защото те двамата са много тясно свързани. Бойко не е човек, който разбира от партийно строителство и който обича да се занимава с партията, според мен.  Организационните способности и желанието да вършиш такава работа не е за всеки.

- Кои са "майсторите" в това отношение?

- Имаше няколко души в България, които го умееха. И преди и след 10-ти ноември: Кольо Добрев, Краси Премянов. Говоря за БСП.

- Защо впрочем тази година около 4-ти февруари толкова дълго и обилно се затъркаля сюжетът от 1997-ма. И други години годишнината е отбелязвана, но толкова много приказки отдавна не се бяха изприказвали

- Абсолютно вярно. Според мен причината е обстановката в и около БСП заради АБВ, която много прилича на обстановката от 1997-ма г. И от друга страна, тази толкова модна думичка задкулисие, която предизвиква само позиви за повръщане. Защото лицемерието и демагогията в политиката е закон, те съществуват навсякъде по света. Преди време, за да оневини своя приятел Кольо Добрев, Юлий Москов заяви, че политика не прави по площадите. Вярно е, но не се прави и по кьошетата. Това, което става по площадите, заставя политиците към определени действия. Но истинската политика се води по кабинетите. Когато за пръв път Краси Премянов и Жан Виденов отидоха при Филип Димитров като шеф на СДС, те можеха да го направят и някъде другаде, но предпочетоха да отидат в неговия кабинет. Изобщо приказките за морал са много странни... Както у една известна дама, която претендира за морал, а от екрана на една телевизия обясняваше как пушела с децата си марихуана. А къде е мястото и ролята на прокуратурата, която не я пита: Откъде, аджеба, ти се снабдяваш с марихуана...И нейният другар в живота също размахва една социологическа бухалка отвреме навреме. Напоследък много модно се говори за тролове в интернет пространството, а троловете съществуват в политическите и обществените взаимоотношения. И са по-страшни. Онези от интернет се чувстват неуязвими, защото са анонимни.

- Всичко това също е свързано с предстоящите избори!

- Да, избори, на които никъде в Европа не се обръща толкова голямо внимание както у нас. Онези хора, които измислиха навремето европейските институции, не се вълнуват така от тях. А у нас си мислят, че тези избори са своеобразен барометър за това, което ще стане след това. В много случаи това не е така.

- Ще дойде ли въобще момент, в който скандалът у нас ще престане да бъде хранителна среда за медии, за политики и ще започнем да се вълнуваме от истниски проблеми?

- Според мен няма дойде. Може и да допускам голяма грешка, но за България едва ли това ще стане. След като през последните години дори големите писачи също участваха в генерирането на скандали, било водени от някакви лични отношения със субекта на скандала, или от желанието да вдигнат тиража на своя вестник, също изпозваха медиите като бухалка срещу отпределени структури, индивиди, не може да се очаква, че в България ще се изчистим от този порок. Ние се храним със скандалите, зареждаме се с енергия оттам; ние сме хиени. Скандалът се използва като оръжие, което променя обществено-политически отношения, особено тук на Балканите. В Европа скандалът има друга стойност – там участниците си подават оставката и всичко свършва. Докато тук участниците продължават нататък, още по-окрилени и горди.