Красимир Райдовски: Не съм убеден, че Орешарски е кукла на конци

-  Да коментираме протестите, те текат вече повече от една седмица, което си е своеобразен рекорд, защото у нас обикновено всяко чудо е за 3 дни.

-  При нас наистина всяко чудо е за три дни, но този път може да продължат и още три, защото е хубаво времето...

- Това е сигурно, само че, независимо от огромния брой хора, всичко започва да прилича на вечерна разходка по стъргалото. Няма излъчени оратори, камо ли водачи, няма изкристализирали искания, а отпуските наближават. Не чакат ли точно това управляващите? Умората и жегата да победят протестиращите...

-  Тези, които ни управляват (а те не са глупави хора, тъкмо обратното) много добре знаят, че всеки протест не води до нищо съществено, хората се забавляват, веселят се, влюбените си определят срещи по протестите, други си разхождат децата. Единственото, което е хубаво, са новите социални контакти, нови любови, нови дружби, които стават база на нови семейства. Поне аз не виждам друга полза от протестите.

-  Е, добре де, но видимо не изглеждат ли малко попритеснени управляващите, или това е някаква маска...

-  Е, те си знаят най-добре, аз не мога да кажа какво им е в главите. Но ако наистина са притеснени, трябва да се замислят върху това да не допускат причините за своето притеснение. Това е по-скоро причината, която трябва да ни кара да се замисляме, защо стигнахме дотук, дали кризата или някакви взаимни връзки между тия, които ни управляват, въпреки че те, де факто, още не са почнали да го правят по същество. А желание да управляват има, при всички положения. Ако нямаше такова желание, нямаше да се водят такива битки за началнически места, на които ставаме свидетели – за комисиите в парламента, и то сериозни битки; водеха се и се водят битки за постовете на заместник министрите на сериозните министерства. Желанието явно е продиктувано и от факта, че очевидно тази държава все още не е обедняла напълно, поне според мен. Във всяко едно НС ставаме свидетели на текстовете на клетвата, виждаме ги как стават, кълнат се по американски с ръка на сърцето, което предизвиква само смях и умиление, защото, кълнейки се в името на доброто на народа, тези хора се кълнат всъщност за своето собствено добро и нищо повече. След всяко едно НС, с изключение единствено на управлението на СДС, народът излиза все по-обеднял, колкото и да ми е неприятно да го кажа. Може би една от сериозните причини за такава инстититуционална криза е отсъствието на сериозна дясна партия в България. Но тук трябва да се търси вината, колкото и да звучи тъпанарски, отново у хората, които организираха преврата в България през 89-та година. И за разлика от другите соцстрани, в България тази помия продължава 23 години. Инкубаторът на дясното у нас е БКП, така наречени реформатори в кавички, една шепа хора, които реформираха социално-икономическата среда така, че да угодят само на себе си. В България общо взето никога не е имало буржоазна демокрация. А тези 45 години след 9-ти септември са унищожили абсолютно всичко, което е било в зародиш преди това. И затова може би по-добре би било да се прави нова буржоазна революция в България. Какви бяха основните послания на Френската революция? Че всички хора се раждат свободни и равноправни, както и че са равни пред закона. Само че в България такова нещо никога не е имало.
 

- Е, нали сега протестира тъкмо средната класа, хората, които работят, плащат данъци...
 

- Това е процес, който трябва да бъде обяснен от социолози и политолози, но лошото е, че тази категория специалисти-професионалисти и експерти у нас също са обременени. Едните – на материална основа, другите на идейно-политическа. Аз мога да кажа, че едва двама-трима са напълно обективни в своите оценки.
 

- Казахте в началото, че управляващите са умни хора, но как да си обясним тогава толкова много нелепи кадрови решения. Те грешки ли са, изпробване на обществената чувствителност или съвсем нарочни, както заподозря експремиерът Борисов?
 

- Не искам да коментирам Борисов, ние с него се познаваме отдавна и аз съм силно разочарован и от поведението му и от вербалните послания, които той отправя. Но това нещо ми изглежда като действия на екзекутор, който, за да изпробва дали му е достатъчно остра брадвата, сам си поставя главата на дръвника.

- Стана много садо-мазо...
 

- Ама точно така е, защото не можеш по този начин да пробваш обществените нагласи и настроения, самоубивайки се. Затова ми изглежда така – екзекуторът иска да си провери брадвата, затова си полага главата на дръвника и моли своя помощник да провери дали тя е достатъчно остра, за да не се мъчи осъденият на смърт. Защото има един куп други начини да се проверят обществените нагласи. Какво пречеше да бъдат пуснати в публичното пространство 3-4 имена, за да се провери реакцията на хората и да се избере най-доброто?! Никой не може да ме убеди, че кандидатурата на този човек, Делян Пеевски, не е била на ДПС. По всичко личи, че е било така. Начинът, по който се разпределиха след това не толкова областните управи, колкото председателите на парламентарните комисии, говори, че там прозира дългата ръка на ДПС.
 

-  И кой свири там първата цигулка?
 

- Според мен Доган. Той е единственият човек в България, успял 23 г. да запази своята обществено-политическа позиция и дори да я развие със знак плюс лично за него. Какво стана с обещанията от страна на лидерите на ГЕРБ –и от формалния, и от неформалния, които преди да поемат властта, а и след като я поеха, имаха много силни вербални закани по адрес на ДПС, някои от които нелишени впрочем от логика. Какво беше реализирано от тези закани? Никой не може да ме убеди, че това, което става сега в ДПС, не се контролира от него. Доган избра най-подходящия момент и най-атрактивния начин, за да се откаже формално от управлението на ДПС, но по моему той си остана водач в сянка и ръководи цялата дейност и цялата структура, наречена ДПС. Няма по-авторитарна структура от ДПС и той трябва да е луд, за да я изостави. Ами нали в резултат на ДПС Доган стана Доган. Иначе щеше да си остане Меди Доганов, никому неизвестен и никой нямаше да му обръща внимание, освен може би архивите на ДС. И той трябва да благодари на структурата, наречена ДС, защото тя го възпита, изучи и му даде тези прекрасни възможности за развитие.
 

- Нещата много обречени започнаха да звучат...
 

- Може би такава е орисията на нашия народ, ние сме си обречени да бъдем такива. Да сме експериментални бели мишки. Защото няма друга бивша соцстрана, която не е преодоляла сътресенията на т.нар. преход, а у нас, въпреки твърденията на някои социолози, въобще не е дошъл краят на прехода. Дошъл е краят на прехода за шепа хора, които успяха да се обоготят до невиждани, немислими за всички нас, останалите, размери. Във сферата на финансовите и социалните отношения какви са промените? Единствено, дето само станахме по-разкрепостени...
 

- Да се върнем на зависимостите обаче. Смятате ли наистина, че Орешарски е кукла на конци, както се говори?
 

- Аз не съм убеден, че Орешарски е кукла на конци. Орешарски е доказал своята самостоятелност и като зам.-министър, и като министър. В случая, след като имаме такова отечествено-фронтовско правителство, което се изявява в действията си като коалиционно (пак вървят същите договорки между двете основни структури), той е длъжен да се съобразява с изискванията, налагани от партийните структури. А за Станишев съм сигурен, че е в най-тежка позиция от тези тримата (Местан, Орешарски и той), защото лидерите, ръководството на БСП, доколкото има такава, е в капана на ДПС. (ДПС впрочем са една щастлива партия, защото техният електорат живее много по-бедно от електората на другите партии, но е много далеч от жълтите павета и не може да си види водачите.) Та, от една страна допускам, че БСП вероятно иска да изведе страната от състоянието, в което се намира. От друга страна обаче ДПС ги притиска до стената и си прави каквото си иска. Основните комисии, от които зависят всички закони, са в ръцете на ДПС. Няма съществен закон в държавата, който да не мине през тези комисии. И това не се прави заради тези 30 или 40% върху заплатата. Целта е много по-значима и по-съществена. Това е бъдещето на нашата държава. Така че положението на Станишев никак не е весело и той въобще не е за завиждане.
 

- А приятелският огън в състояние ли е да го засегне?
 

- Приятелският огън в тази партия, който е наследница на комунистическата, а тя пък на социал-демократическата, създадена от Благоев (който ако стане от гроба ще си посипе главата с пепел и ще замине моментално за Петербург, да създава там нови партии, но това е друга бира), от самото й зачеване винаги е бил факт и е минавал през какви ли не борби, боричкания. Непосредствено след 89-та години имаше един куп течения, после поизчезнаха. Впрочем по времето на Жан Виденов тази партия беше най-демократична, но той беше свален чрез партийно предателство. Те бяха като кърлежите, като тези малки рибки, които се хранят от това, което се трупа около кожата на кита. Ами като не си съгласен, излез и направи нещо. Всичките тези нещастници обаче знаеха, че сами нищо не могат да направят. Щяха да се съберат толкова хора, че да си направят учредителен конгрес в телефонна кабина. Те използваха локомотива БСП, за да си въртят преди всичко собствените финансови игрички. Та този приятелски огън, който се вихри в момента, не ползва друго освен халосни патрони. По-скоро са фишеци, които вдигат пушек. Както се видя и вчера, Станишев излезе победител и такъв ще бъде и на конгреса, защото който организира конгреса, той поръчва музиката.
 

-  Пушек, пушек, ама няма дим без огън...
 

-  Този огън досега да е изгорил някого? Дотук само Жан Виденов подаде оставка, при това с решението си по онова време той изненада и най-близките си хора, защото на конгреса тогава той можеше да укрепи позициите си. Само че в случая говорим за съвсем друг тип човек.
 

- А този пушек може ли да достигне до Брюксел и да запали чергата на най-съкровените еврожелания на Станишев?
 

- Според мен не! Не знам, може и да греша, но наблюдавайки това, което става, мисля, че не. Все пак на тях им трябва човек, доказал своя безспорен авторитет. Обективно, Първанов като председател на партията нямаше никакви външнополитически контакти, което на мен до голяма степен не ми е известно защо. На фона на тази дейност, която развива Станишев сега, онова изглеждаше като занимание в детска градина. Докато БСП продължава да се преструктурира като социал-демократическа, той им е удобен. А и Станишев е направил много лични контакти. На базата на лични контакти продължават да се решават съдбите на цели държави, та камо ли на хора.
 

-  И понеже у нас всички във всичко съзират сценарий, кажете какъв сценарий изглежда най-правдоподобен като близко развитие?
 

- Много ми е трудно да кажа, все пак аз не съм нито социолог, нито политолог, но така както вървят нещата, явно скоро, след 5-6 месеца отново ще имаме избори. Въпреки че е необходимо обстановката в България да се стабилизира. А за това, за което сега непрекъснато се говори – за морала в политиката, най-добре е да си припомним какво е казал Макиавели: политиката няма връзка с морала. Никъде по света политиката няма връзка с морала. Просто у нас политиците са твърде елементарни и допускат такива провали и издънки. Или не могат или не желаят, защото не чувстват вътрешна потребност от такава легенда за своите действия, защото са решили, че не бива да се съобразяват със суверена, който е доказал своята несъстоятелност, може би.
 

- Много мрачно интервю се получи...
 

- Ами, така е. За първи път в България това, което става сега по улиците, се получава наистина. През 97-а година трябва да сме идиоти, за да смятаме, че бяха спонтанни народни бунтове. Аз мога да напиша цяла книга за това и с имена на хора, които участваха като ръководители. За съжаление там има и хора и от ръководството на БСП. И през февруари тази година също не беше това, което става сега. В крайна сметка резултатът ще бъде нулев. Няма да е отрицателен, но няма да има този успех, който много хора очакват. Макиавели е казал и още нещо, което звучи безумно, но е така - че народ, който е свикнал да живее под властта на даден владетел и случайно стане свободен, не може да съхрани свободата си. Кога е бил свободен българският народ?! Аз останах изумен и от това, което каза Лютви Местан – да затворим капака на тенджерата. Да де, ама истината стои между кориците на книгата, наречена политически живот. Човек, като отвори книгата, трябва да прочете между страниците какво е било. По същия начин ме изумиха и приказките на президента Плевнелиев, който наистина си повярва, че управлява Ниагарския водопад, каза – дайте, да не ровим в миналото. А неговото поведение, независимо от поведението на Волен Сидеров, беше поведение на гузен човек. Ако е вярно обстоятелството, че той е бил в офшорна компания, което изобщо не е укоримо, то опира до морала. И пак се връщам на Макиавели, когото много харесвам, който казва, че който иска да съзре бъдещето, трябва да се допита до миналото. Значи имаме президент, който иска да се изживява като баща на нацията, но пък не иска да се върне в миналото си и да си спомни какво е правил...В това се състои истинският морал. А иначе ние седим и си говорим за задкулисието на политиката. Задкулисие в политиката винаги е имало и ще има. Нима героят от 4-ти февруари 97-ма г. Николай Добрев не правеше ли тайни срещи с Иван Костов, което после беше потвърдено? Но, истина е, че нещата не са розови, а и няма как да бъде другояче, при положение че играчите са все едни и същи. И резервният отбор е същият, затова и резултатите от мача ще са еднакви, каквото и да прави реферът. От него нищо не зависи, зависи от играчите. 

интервю на Фрогнюз