Кр. Райдовски: Много сме мижави за две разузнавания

Ексразузнавачът и бивш шеф на пресцентъра на Министерския съвет по времето на Жан Виденов- Красимир Райдовски, е известен като тънък познавач на задкулисието в родните служби и политиката. Разговаряме с него за гласувания закон за разузнаването и за някои други актуални събития от живота на страната.

- Г-н Райдовски, имаме закон за разузнаването след толкова години. Вече всичко ли ще е наред?

- Да бе! Направо ще цъфнем... Беше време за закон, но той не е от голямо значение. Ние сме бедна и малка държава. Дори не можем да пречим на големите, камо ли да им съперничим. За какво ни е разузнаването? Замислете се малко и ще видите, че не излишен такъв въпрос.

- Но българските служби се славят като едни от добрите по света?

- Това са стари работи. Имаше и такива времена. Отдавна не е същото. Честно казано, държавата ни има по-голяма нужда от селски стражари, а не от външно и военно разузнавания. Стражарите поне да пазят хората по селата, имотите и стоката им, че са пропищели от ужас. Какво точно разузнават нашите хора по света, че нещо не се сещам.

- Май омаловажавате ролята на тези служби?

- Ни най-малко. Уважавам много служители, има много читави хора, но самите служби отдавна не са това, което трябва да бъдат.

- Отделиха разузнаването от президента, това не е ли положително?

- Разбира се, че е положително. Отдавна трябваше да се направи. Навремето дадоха разузнаването към държавния глава, за да напомпат и четкат самочувствието на Петър Младенов. Той си нямаше хал хабер от тази работа, но се кефеше. Когато по-късно новите политици усетиха силата на информацията, настана голямо драпане да се използва службата за лични и партийни цели. Използваха дори външното наблюдение. Откъде накъде президентът ще подписва укази и ще ръководи разузнаването, а също и Националната служба за охрана? Заради информацията и да им возят децата и жените по МОЛ-овете! Служителите се демотивираха, изгубиха доверие на политиците. Как ще ти изпълняват разпорежданията, като виждат, че не се обслужва държавния, а някакъв друг интерес. Така беше при Тодор Живков, вярно, но нали тия, новите политици се възмущаваха от него? Само че им хареса и правят същото вече двайсет и кусур години. Мясото на разузнаването е в изпълнителната власт. Това даже Бриго Аспарухов го призна, ама сега. Като беше шеф, не го признаваше...

- Значи все пак новият закон е полезен?

- В общи линии. Но има един член 12, който ще закопае, ще е.е майката на цели резидентурни мрежи. Става въпрос за хора, които някога са имали пренадлежност към ДС. Добре, ама като изтеглиш публично тези хора, ще лъснат много техни агенти в чужбина. Даваме ли си сметка какво ще стане с тези хора. Да ги вкарат в затвора ще е най-малкото, което ще им се случи. Преди години имаше такъв случаи в една държава, 6 човека отидоха в зандана само защото са били споменати в информация на пресслужбата на наше посолство. И не само ще пострадат хора, а интересите на страната ни ще пострадат. Няма ли кой да обясни това на политиците?! Не ми се говори... То и чистачки има, които са разнасяли секретни папки...

- Военният министър Аню Ангелов пък не дава военното разузнаване да премине към външното, каквато идея се появява. Какво означава това?

- И този въпрос е принципен. Вече казах колко сме малки и незначителни, защо са ни тогава две такива служби? Кого толкова ще разузнаваме в този век на технологии? Американците ли или руснаците? Смешници! Освен това военното разузнаване в много неща дублира външното. Събират се от две места информации, изразходва се ресурс, използва се техника, пари и пр. Нали сме членове на НАТО, има обмен на класифицирана информация, имаме достъп до всякакви тайни. Дори за местата, където има български военни или полицейски контингенти не ни е нужно военно разузнаване, защото информация ни се подава от партньорите. Освен това не пречи, ако има такава нужда, външното разузнаване да се справи. Но има нещо друго, което не се споменава. То е голяма тайна. Военното разузнаване има право да следи и подслушва без прокурорска разрешение, има и свое външно проследяване – все полезни екстри за някои хора. Освен това не е ясно кой контролира бизнеса и фирмите на военното разузнаване, защото има такива. Кой? Що не каже някой защо военното разузнаване работи толкова много на наша територия? Това е непонятно и абсурдно. Дали и то не е ползвано дълго време за партийни поръчки? Тези неща трябва да се анализират сериозно.

- Много остро критикувате, а сам дълго време сте били в тези структури?

- Критикувам политиците, които използват службите за собствен кеф и партийни задачи. Както и някои шефове слагачи, които съсипаха много неща. Те си мълчаха години наред и се слагаха на силните на деня. Служителите защитавам и уважавам. Много свестни хора им в службите, но не знаят вече на кого служат: на държавата или на партийни вождове.

- Споменахте в началото НСО, служба, която също не се използвала по предназначение?

- Ами вижте какво стана с Доган в НДК. Сега всички наскачаха колко велик бил Доган. Добре, ама къде бяхте, когато говореше за обръчи от фирми, за раздаване на парчета от баницата, когато се изявяваше като хидроинженер? Какво е това лицемерие? Тогава сте мълчали, но сега се посягало на демокрацията. Нали тази демокрация е продукт и на г-н Доган? И на Андрей Луканов, на Желю Желев, на Иван Костов, на Георги Първанов – да не ги изброявам всичките. Какъв е този двоен аршин, с който мерят? Естествено, че е лошо да има такъв инцидент, но някак си се е стигнало до него. Слушам един шеф от ДПС, българче, неволоства от Института по психология на МВР. Когато същият институт се ръководеше от човек на движението, всичко беше окей. Сега е кофти. А защо същият този критикар не каже как си е купил къща за над 600 000 долара на пъпа на София? Сега кряка... Ползват НСО като слугинаж, а след това не действали както трябва. Аз пък видях на записите от екшъна, че полк. Георги Райков действаше много бързо, например.

- Но и грешките трябва да се признават, нали?

- Естествено. Ген. Коджейков можеше да спечели много, ако беше подал оставка. Ако си мъж, хвърляш оставката и поемаш отговорност. Проверката ще покаже кое как е станало. Може да не ти приемат оставката тогава, но ти ще си морален победител. Така направи преди време Цветлин Йовчев като шеф на ДАНС. Не беше той виновен за изтичане на информация, но пое отговорността, защото така се прави. Може и Коджейков да няма сериозна вина, но все пак е шеф на тази служба и трябва да даде пример. Висш офицер е все пак, генерал. Навремето Бойко Борисов хвърли оставка като главен секретар на МВР покрай случая с яхтата в Монако, Доктора и Милен Велчев. Това е жест на отговорност и обществото винаги го разчита и оценява. Лицемерието е за политиците и те го използват в ударни дози. Раздавал парчета от баницата, ама в доклада ни говори за морал... Ей това не мога да го разбера толкова години.

Въпросите зададе Огнян Стефанов