Доста Димовска, директор на КИЦ на Р Македония в София: Идентичността е въпрос на конкуренция

Доста Димовска е бивш вицепремиер и министър на вътрешните работи на Р Македония от правителството на ВМРО-ДПНМЕ. Родена е в Скопие, по образование е философ. Била е лидер на политическата формация ДРУМ, председател на Движението за евроатлантическа Македония. В момента е директор на Културно-информационния център на Р Македония у нас и мнозина считат назначението й на този пост за своего рода понижение. Тя обаче е на противоположното мнение; смята, че да си културен посланик е много важно, още повече, че сама се занимава с поезия. Този факт тя скрива от мен, но аз ще изброя стихосбирките й:  „Раждане в белота”, „Длани”, „Бели дъждове”, както и документалната й книга с политически есета, интервюта и парламентарни изказвания „Македония – най-високата красота”. Разговаряме в кабинета й в КИЦ на Р Македония, който се намира в центъра на София. Излъчва спокойствие и увереността на човек, който е доволен от това, което прави.

интервю на Ана Кочева 

- Г-жо Димовска, тъй като в момента вие сте директор на Културно-информационния център на Р Македония у нас, нека да започнем с него: навреме ли се появи той, или позакъсня във времето появата му?

- Смятам, че той се появи общо-взето навреме, да. В сравнение с други центрове на Македония в други страни може би изглежда малко по-късен, но все пак ние трябваше през изминалите години да решаваме сложни проблеми в нашата страна, а и имаше някои предразсъдъци в двустранни ни отношения, които може да са изиграли някаква роля. Важното обаче е, че центърът го има, той живее и съдейства за развиването на културните и научните връзки между двете ни страни, което от нашето правителство се отчита като радващ факт. Ето сега тук пристига и нашият министър на културата Арифхикмет Джемаили, подписва Програмата за сътрудничество в областта на културата, всичко това е много обнадеждаващо.

- А какви хора посещават центъра?

- О, идват всякакви хора – идват преди всичко дейци на културата, на науката, ние искаме да представим нашата култура тук, това е основният акцент в работата ни, но идват и политици, идват чужденци, американци и други, някои се интересуват например от това как да стигнат до Охрид, какво да разгледат там; посещават ни и бизнесмени, които искат да развиват търговски връзки с Македония, те също се интересуват от пътувания по различни дестинации заради работата си, идват и българи, чийто корени са от Македония, те искат да научат от литературата, която имаме тук нещо повече за местата, от които са дошли дядовците им, роднините им; идват студенти, които могат да ползват безплатен интернет при нас, а също и граждани, които искат да прочетат някой и друг вестник. Ние получаваме преса от Македония, така че при нас се срещат най-различни хора.

- В Българския-културен център в Скопие се оказа, че най-търсена е литературата по македонския въпрос. Тук има ли подобен интерес?

- Не, не бих казала. Ние наистина залагаме най-вече на културните прояви и сбирки, така че такава литература при нас не се търси. Аз самата съзнателно искам да не се политизира дейността на нашия център, защото в противен случай би се изместила функцията му. В момента не съм политик, избягвам да говоря като политик. Много пъти са ме питали: „Добре де, но това твое назначение не е ли понижение, все пак ти си била министър, а сега – си само директор на Културно-информационен център?”. Отговарям: „Не, не гледам на това назначение по този начин”. Сигурно беше дошло времето да направя пауза в политиката, а и работата, която върша тук, е много различна, но и много интересна. Контактувам с други хора, които са духовни и ми носят други усещания. Особено, когато става дума за стихове. Вашите млади поети са много интересни, а пък аз изключително харесвам Елисавета Багряна – за първи път прочетох стиховете й на български, тя наистина е един от върховете в поезията.

- А кои наши автори са популярни в Македония?

- До преди време почти нямаше толкова известни съвременни имена, просто не се печатаха. Сега обаче ваши поети, ето например един Николай Петев а и много други, взеха да навлизат на нашия пазар. Все повече се увеличава техният брой, а те могат да се намерят и във Вашия център в Скопие.

- Като заговорихме за култура, не ми се иска да отминем някои от опасностите, които стоят пред нея в глобализиращия се свят. Ето България вече е страна-член на ЕС, Македония също би искала да се присъедини към Съюза. Тук виждам, че сте поставили едно до друго знамената на ЕС и на РМакедония. Редом с позитивите обаче това крие и известни рискове по отношение точно на съхраняване на културната идентичност. Няма ли да настъпи криза на тази идентичност?

- Това е много деликатен въпрос. Да, България вече е член на ЕС и аз мисля, че вашата страна си заслужи това членство, направихте много, предприехте сериозни реформи и сте вече в Съюза. И Македония иска да стане член и на НАТО, и на ЕС и аз вярвам, че това ще се случи. А за съхраняване на идентичността – това е въпрос и на конкуренция. Ако се предлагат стойностни културни проекти, ако има истински добри произведения на културата, на литературата, на изкуството, на науката – няма опасност за идентичността – тя ще се съхрани.

- Стига нещата да са поставени и на сериозна основа, нали? През последната седмица доста се забавлявахме с публикациите на в. „Вечер”, за това, че първият човек бил македонец.

- Аз възприемам това в кръга на шегата, че иначе пак ще почне спорът - македонец ли е бил първият човек, или българин. Четох и слушах закачките на ваши общественици и историци през седмицата по тази тема. Но аз съм силно вярваща и в този смисъл не мога да взема отношение, защото смятам, че не друг, а бог е създател на човека.

- Да се върнем на въпроса за членството в ЕС. В един анализ тези дни се лансира тезата, че като че ли ЕС е склонен да подръпва ушите на България и на Румъния до голяма степен и за да даде сигнал на страните от Западните Балкани, че тяхното присъединяване няма да е толкова скорошно?

- Вие заслужавате вашето членство, толкова много промени настъпиха тук във всяка една област – и в административната, и в правната. При нас положението е доста сложно в много отношения. Регионът е динамичен, остават проблемите с Косово. Ето сега спорът за името ни с Гърция има опасност да се постави като условие за членството на Скопие в Алианса. А това не бива да се случва. Аз лично изцяло подкрепям позицията на правителството, която се отстоява по време на преговори – и на тези, които току-що приключиха в ООН, и на тези, които тепърва предстоят през декември. Ние настояваме да запазим конституционното си име, но бихме приели съставно название, което обаче да важи само за взаимоотношения и договори с Гърция. Македония отказва спорът да се обвързва с членството ни в НАТО и ЕС. Всички политици у нас са обединени около тази идея.

- Има ли преструктуриране на политическото пространство у вас в последно време? Ето при нас – напоследък се говори за необходимост от нова десница. Вие сте политик от десницата, как преценявате състоянието й в Македония?

- И при вас и при нас има изобилие от политически партии. До скоро в Македония те бяха ненормално много, но напоследък има изисквания за изискуем минимален брой членове и това ще въведе известен ред. Смятам, че партиите трябва да се окрупняват, консолидират, само така имат сериозно политическо бъдеще. Имаше период, в който аз самата се дистанцирах от ВМРО-ДПНЕ, създавайки ДРУМ, но сега отново смятам, че няма полза от малки формирования, трябва да се обединяваме, а и да се дава път на младите. Аз точно това направих, такъв пример дадох.

- Как да ви разбирам – с позицията си в културния център сега временна политическа пауза ли правите, или по-дълга?

- Направо ще кажа, като в това число визирам и себе си, разбира се: Доста от стари политици! Ако има нужда от мен, ще помагам, разбира се. Но и при вас, и при нас е време да си кажем : Доста от стари политици!