Три милиона българи под заплаха заради нови правила за наем на земя

"Нашата реакция е провокирана от начина, по който се предлагат законодателни промени извън нормалния институционален диалог – единствено чрез натиск, искане на оставки в министерства, с ултимативно поставяне на дневен ред на законодателни промени", обясни пред БНР Мирослав Каракашев, юрист от Асоциацията на собствениците на земеделски земи.

Готвените законодателни промени са заложени в споразумение между земеделците и държавата, за което Каракашев казва, че няма правна стойност и припомня, че е постигнато след провеждането на протести.

"Това споразумение, подписано пред две години, беше една форма на взаимодействие между държавата и недоволен неправителствен сектор. То обаче не е обнародвано в "Държавен вестник".

"Собствениците не са против дългогодишните договори. Това, което ни притеснява, е, че се иска да се забранят краткосрочните. Ще бъде пренебрегната свободата на договаряне, а тя е скрепена като принцип в Конституцията.

Другият проблем е свързан с това, че режимът на дългосрочните договори е такъв, че при некоректен наемател договорът не може да се прекрати едностранно от страна на собственика, който е ощетен, а трябва задължително да се мине през съд".

Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, обаче смята, че земеделското производство има нужда от предвидима нормативна база.

"Никога не сме казвали, че искаме забрана на едногодишните договори моментално. Нашата идея е да има облекчаване на режима на дългосрочните договори и поетапното отпадане на едногодишните.

Държавата ни иска да прави политика в напояването, а без дългосрочни договори няма как това да стане. ЕК направи одит в България и в него се констатира като най-голям проблем едногодишното ползване на земеделската земя. Искаме да се сформира работна група, да се започне работа, да видим реални действия от страна на държавата".

Той коментира твърдението, че при една трета от дългосрочните договори се стига до некоректно изпълнение. "Ние предлагаме едностранно разваляне на дългогодишния договор при неспазване от една от двете страни, но без да се стига до съд".

За Мирослав Каракашев това е въпрос на дебати. "Бихме желали този дебат да се случва на институционално ниво, на базата на експертиза, информация и данни, които са официални".

Проданов коментира и обвиненията на Мирослав Каракашев, че земеделските производители са прибегнали до натиск като са поискали оставката на министъра на земеделието.

Министър Тахов също коментира спора между двете страни. "Държавата няма да става арбитър в тези отношения. На финала сме с изписването на законопроект за промяна в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи".

Той посочи, че се предвижда свикването на нов Консултативен съвет.

Проданов обясни, че в концепцията на земеделските производители има и определяне на пазарно рентно плащане.

Каракашев обаче вярва, че рентното плащане трябва да се определя на базата на свободно договаряне на страните.

"Не искаме държавата или някой друг да се меси в свободни пазарни отношения".