Социологът Елена Дариева пред Фрог: Скептична съм, че ще има стабилно редовно правителство

Г-жо Дариева, как ще коментирате резултатите от проведените на 2 април избори и резултатите на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ?

Тази развръзка не е неочаквана. Когато провеждахме сондажи по време на самата кампания очаквахме минимална дистанция между първите две политическисили. Агенция „Насока“, на която съм управител, имаше шанса непосредствено да наблюдава, когато се реализира тази промяна. По нашите данни към 14 март, когато приключи изследването ни на терен, регистрирахме обръщане в електоралните нагласи и тогава при нас, макар и с малка дистанция, поведе коалицията ГЕРБ-СДС. Така че този резултат не ни изненадва.

По-скоро си заслужава да се коментира, че ГЕРБ-СДС успя не просто да бъде първа политическа сила. Но ГЕРБ подобрява представянето си в сравнение с предишните избори от 2 октомври 2022 г. с приблизително 31 000 гласа. (Това са резултати при 99% от обработени протоколи на ЦИК.) Докато обединението между ПП и ДБ не донесе очакваната синергия и като цяло, ако сравним резултатите, те са получили приблизително 75 000 гласа по-малко, отколкото са взели самостоятелно двете формации в предишните избори от 2 октомври 2022 г.

Ще бъде ли съставено редовно правителство, според Вас?

Паритетът, който в крайна сметка постигнахме и който ще бележи 49-о Народно събрание, отново ще направи много трудно реализирането на работещо мнозинство, което да доведе до излъчването на стабилен кабинет за по-дълъг период от време. Тоест, трудностите, на които бяхме свидетели в предходния парламент, продължават, остават в сила и в 49 Народно събрание.

Местните избори ли са причината за евентуално трудно създаване на коалиция в този парламент?

Местните избори са ключов фактор, който в момента се явява силно ограничаващ коалиционните стратегии. Местните избори наесен са причината основните политически сили да не предприемат подобни действия. Те крият риск. От една страна риск да обяснят на електората си защо влизат в коалиция, която е неприемлива за избирателите им. От друга страна не трябва да се забравя факта, че в парламента предстои да се решават доста нелеки задачи. И всичко това на фона на патовата ситуация в НС. Така че аз съм скептична към възможността да се сформира стабилен кабинет за по-дълъг период от време.

Наблюдава се възходяща тенденция в получените гласове при Възраждане. Това протестен вот ли е?

При Възраждане тенденцията наистина е позитивна. Те повишават своето електорално представяне. Ако сравним данните на изборите през 2021 г с тези от 2 октомври 2022 г те на практика удвоиха резултата си. А сега, на вота в неделя, са със 100 000 гласа повече. При 99% преброени протоколи те сега има 356 000 гласа , в сравнение с 255 000 гласа на предишните избори. Тоест ако можем да кажем, че има политическа сила, която е мобилизирала солидна подкрепа в своя полза в периода от предходните избори досега, това са именно Възраждане.

Нашите данни показват, че те не само привличат към себе си протестния и дори наказателния вот. Със сигурност една пета от тези, които казват, че искат да накажат политическа сила, от която не са доволни или да възпрепятстват някоя политическа сила да дойде на власт, са гласували за тях. От друга страна изключително ключова роля при тях изигра референдума, който те инициираха за еврото.

Това им даде възможност от една страна много по-рано да влязат активно в предизборната кампания дори преди официалната дата -  3 март. Вие знаете, че Възраждане започнаха подписката за референдума по-рано и благодарение на това, че темата беше интригуваща, те успяха да попаднат сред акцентите на информационния поток.

Докато правехме проучвания в "Насока", попаднах на информация, че Костадин Костадинов е обикалял и провеждалсрещи из страната във връзка с подписката, която са инициирали. Тоест на гребена на подписката те успяха да привлекат внимание към себе си и своите идеи. От резултат от екзит пола виждаме, че те са успели да привлекат и избиратели, разочаровани от БСП.

Които трябва да отбележим, че за пореден път влошиха електоралното си представяне. При БСП въпреки че спада не е кой знае колко драстичен, може би с около 8 000 гласа по-малко, но вече партията падна на едноцифрен дял. Това е най-ниското електорално представяне на БСП за последните 30 години.

Ниската избирателна активност до какво води?

Ниската избирателна активност е нещото, което трябва също да се отбележи. Около 40% е избирателната активност, малко по-висока от предишните избори. Но тази избирателна активност е силно обезпокояваща. Виждаме как на този фон печелят партиите, които имат структури по места и твърди електорални ядра. Но избирателната активност поставя с острота въпроса за легитимността на 49-о НС и каква част от българските граждани ще се чувстват представени. Това е много важно.

Как виждате ролята на ИТН в новия парламент, като се има предвид, че те имаха възможност да създадат правителство преди и не го направиха?

Изключително трудно е да преценим бъдещите ходове на ИТН. Заслужава си обаче да се спомене, че ИТН определено създава прецеденти в българската политика. От първа политическа сила те, за изключително кратък период от време, стигнаха дотам, че на 2 октомври 2022 г., когато не успяха да прескочат 4-процентната бариера. Тогава не им достигна съвсем малко, за да попаднат в парламента. Сега те за пореден създават прецедент, като успяват да самостоятелно отново да влязат в парламента. До момента в съвременната българска политика такова нещо не се е случвало.

Факт е, че влизат и вероятно ще имат 11 депутати. Ще бъдат най-малката парламентарна група и надали ще играят решаваща роля. По-скоро вариантите за формиране на следващо мнозинство следва да се търсят при най-големите политически формации, за които се надявам, че ще потърсят варианти да върнат България отново в геостратегическата орбита на евроатлантизма, който се явява обединяващ фактор и за двете коалиции.

Интервю на Росица Николаева