Елена Поптодорова за ФрогНюз: Промяната в позицията на Нидерландия за Шенген минава през провеждането на мисия в България

Това каза пред ФрогНюз дипломатът и общественик Елена Поптодорова. 

Вижте и цялото интервю:

Присъединяването на Румъния и България към Шенген може да бъде подложено на ново гласуване в началото на декември е намерението на Испания - страната, която в момента изпълнява шестмесечното ротационно председателство на Съвета на ЕС. Испанското председателство дори заяви, че това е сред приоритетите ѝ. Знак за какво е подкрепата от испанското председателство, посланик Тодорова?

Много важно е, че имаме подкрепата на текущото председателство. Испанското председателство по силите на функциите и ролята си изразява колективното мнение, не само мнението на Испания. Непременно трябва да подчертаем, че испанското председателство говори от името на Европейския съюз. Тяхното заявление, което беше много категорично - че те ще положат всякакви усилия до последно за допускането на България и Румъния в Шенген, също е много показателно. Нямам спомен друго председателство толкова категорично да е заставало в полза на България и Румъния досега. Винаги е имало добро отношение, пожелателно отношение, но категоричността на испанското председателство надхвърля досегашните ангажименти на предходни председателства. 

Всичко това е добре. Добре е и това, че докладът за Шенген е положителен. Много важно е, че всички вътрешни министри на Европейския съюз дадоха положителна оценка на София и Букурещ. Изрично се заявява, че Румъния и България покриват всички изисквания и трябва да влязат в Шенген - това беше много категорично изявление на еврокомисаря по вътрешните работи Илва Йохансон. 

За пореден път имаме много еднозначни положителни оценки и мнения. Опираме обаче отново до позицията на Нидерландия и Австрия.

Нидерландия излезе с позиция, че няма да свали ветото си - има ли възможност за промяна в непреклонността им по въпроса?

Нидерландия излезе с едва ли не безусловно отрицание и много категоричен отказ за присъединяване на България. Изборите там са на 22 ноември. Трябва да изчакаме те да преминат. След тези избори имаме малък прозорец. Една от надеждите е, че когато вътрешнополитическият процес приключи, има теоретична възможност, има някаква вероятност, да има преразглеждане на позицията на Нидерландия в резултат на политически промени в страната. 

В никакъв случай не може да очакваме лесна промяна в позицията на Нидерландия. Според мен е важно да отговорим на тяхното изискване за мисия у нас. Тази мисия трябва да се случи, защото всичко друго - отказ или бавене на такава мисия, ще даде храна на противниците на членството ни, които смятат, че имаме какво да крием, че нямаме достатъчен напредък. На мястото на властта бих ускорила провеждането на мисия. 

Мисля, че имаме каква положителна промяна да покажем. Това е видно не само от доклада за Шенген, който е изцяло положителен, но и от последните стъпки, които предприеха властите в резултат от Близкоизточния конфликт - границата се укрепи допълнително с помощ от Министерството на отбраната, с помощ на нашите военнослужещи. Имаме дори графична гледка, която да покажем, имаме стъпки, които сме извършили и които могат да бъдат показани.

Добре е, че акад. Денков ще се вижда с австрийски партньори. Паралелно и със същата интензивност обаче трябва да вървят и контактите с Нидерландия. 

Чуваме добри мнения от отделни евродепутати от Нидерландия. Пак казвам обаче - основната тежест трябва да бъде върху нидерландското правителство, когато следващото бъде съставено. 

Има гласове за разделяне на България и Румъния в процеса по прием - какво мислите по този въпрос? 

Не трябва да допуснем дори мисъл за разделяне на България и Румъния. Подобни приглушени шумове се чуват. Не искам да ги нарека интриги, но пар екселанс това е точно интрига. Тази мисъл трябва да бъде посечена из основи. Трябва да искаме от нашите съюзници и партньори в ЕС да не минава и мисъл за разделяне на едната държава от другата. 

За съжаление има кръгове в България, които подклаждат тази интрига. Много е важно еднозначно и категорично да се показва единството на двете държави в пътя им към Шенген. За мен беше много положителна пресконференцията на тримата премиери - на България, Румъния и Гърция, под домакинството на акад. Денков в Евксиноград. Слушах много внимателно изложението на румънския министър-председател Чолаку основно заради тази тема. Той направи много ясна и изрична заявка за България и Румъния заедно в Шенген. Трябва да се разсеят всякакви спекулации, които в крайна сметка са с вътрешнополитически привкус и са опит за пореден път да бъде атакувано и обезсилено правителството.

В хипотеза, че България и Румъния бъдат разделени в процеса на приема, какви опасности носи това?

Опасността е, че това ще забави още повече недопуснатата държава - разбирайте България. На фона на всички други събития, при едно разделяне позицията ни ще бъде много по-слаба. В никакъв случай това не бива да влиза дори само като мисъл в главите на взимащи решения, на политици. Много важно е нашето единство и съвместно придвижване към Шенген. 

Как си обяснявате отказа на Нидерландия и Австрия да допуснат страната ни в Шенген? 

Нидерландия винаги е била известна със своята предпазливост по отношение на върховенството на закона у нас. Това не е новост. Трябва да сме не просто готови, а с желание да изпълним техните изисквания - в случая, за организиране на мисия у нас. При Нидерландия това не е изненадващо. Това е държава, която е стъпила върху върховенството на закона във всеки един смисъл. Не съм изненадана от тях.

По-скоро ме изненада Австрия, където надделяват вътрешнополитически съображения, които също изчезват в мненията на някои австрийски представители. 

За мен по-сложният казус е Нидерландия, защото ветото стъпва върху отдавнашна позиция на Нидерландия по обективни трудности, които България е имала през годините и които се опитва да отстранява. 

Каква е Вашата прогноза какво ще се случи - дали ще има ново гласуване за приемането ни в Шенген през декември и ако да, какъв би могъл да е резултатът, предвид и изборите в Нидерландия, които споменахте?

Това е в сферата на предположенията, на пожелателното мислене, на надеждата. Ако има промяна, тя няма да е, защото са се сменили действащите лица в Нидерландия - ако въобще се сменят. Трябва да стъпи на нещо, което да промени позицията. Затова толкова настоявам на тази мисия, която да бъде направена, ускорена.

Прогнозите не са никак лесни. Възможно е да има частично допускане - по въздух и по вода, а за най-тежката граница - сухопътната, допускането да бъде отложено. Възможно е такова половинчато решение, което все пак ще е придвижване напред. Това обаче не бива да бъде наша теза и наше предложение. Ние трябва задължително до последния час преди гласуването да настояваме за пълно допускане в Шенген.

Дали ще има гласуване през декември - възможно е при риск от провал да се търси отлагане на гласуването. Мисля си, че при толкова силна подкрепа, оказана от толкова различни посоки - на практика от всички посоки, би било грешка гласуването да се отложи. Нека тези, които не биха подкрепили, да обясняват защо не подкрепят. Според мен все по-трудно ще става обяснението защо ни блокират - особено ако направим тази мисия и тя бъде с добър резултат.

Наблюденията ми са, че много българи не разбират защо имаме необходимост да бъдем приети в Шенгенското пространство - бихте ли го обяснили в няколко изречения?

Няма да пропусна възможността още веднъж да изразя огорчението си, че европейският разговор у нас не се състоя вече 30 години. Това е един разговор, който трябваше да започне още от 90-те години, когато започнахме да се присъединяваме към европейските структури, започвайки от Съвета на Европа. Ние пропуснахме разговора с широкия слой български граждани и затова сега няма разбиране за Шенген, няма разбиране за еврозоната, няма разбиране за европейските регламенти, взаимни ангажименти и права, които имаме. Това е поредна моя въздишка на разочарование за пропусната възможност.

Това, което трябва да кажем и обясним е, че ако бъдем допуснати в Шенген, не просто българите ще пътуват безпрепятствено в целия кръг на Шенгенското пространство. Нека започнем от най-графичното, най-видимото - опашките на Калотина, часовете чакане на влизане в Гърция. Ако сме в Шенген, това няма да го има. 

След това отиваме към много по-значимия положителен ефект - това е търговията, търговския обмен, трафика на стоки и услуги между държавите. Тук говорим за икономически и финансови ползи. България губи стотици милиони от това, че не е част от Шенген. Всякакъв вид превози се оскъпява допълнително заради задължителните престои по границите. Ползите от Шенген могат да се пипнат с ръка, те не са абстрактни. Съжалявам, че много късно този разговор започна в публичната сфера. 

Елена Поптодорова е дипломат, политик, народен представител и общественик. Заема публични длъжности в годините, когато се създават политиките, насочени към българското членство в НАТО и Европейския съюз. Посланик на Република България в САЩ (2002 – 2008) и (2010 – 2016). Член-учредител на Атлантическия клуб в България и негов вицепрезидент.

Интервю на Илияна Маринкова