Емил Цеински: Никой не е пророк в своята страна!

Емил Маринов Цеински е човек с богата душевност и изключителна художествена дарба. Роден е на 30.08.1956г. в град Белоградчик. Търсенето на собствен път и смисъл в живота отвежда бъдещия блестящ иконописец, тогава едва 20-годишен, в Рилската света обител. Няколко години по-късно Емил Цеински продължава пътя към себе си в Гърция, където рисува икони и изучава различни стилове и школи. Така намира собствения си стил и призвание, за което винаги говори като за мисия в прослава на Бога. През 1991 г. се установя в Италия, което събужда творческата мощ у художника. Положителните оценки не закъсняват, а многобройните самостоятелни изложби следват една след друга – Монтевекия, Милано, Берн, Париж, Верона, Асизи, Ферара, базиликата „Св. Климент” в Рим и много други...На 21 януари 1993 г. Емил Цеински е приет на лична аудиенция от папа Йоан Павел II. Подарява му икона на Св. Павел и Петър – „стълбове на християнството”. Папа Йоан Павел II го благославя с думите: „Върви по пътя, даден ти от Бога. Това, което правиш, е чудесно!”. Икона, изографисана от Емил Цеински, има и в личния кабинет на папа Бенедикт XVI. Емил Цеински е художник от световна величина, който освен иконописите създава и великолепни графики. Тематиката е не само религиозна, но и модерна, изпълнена с въпроси, но и стимулираща почитателите да отправят поглед вътре в себе си. Творби на този изключително духовен автор присъстват в частни колекции по цял свят.

интервю на Тася Тасова

- България дорасла ли е, за да ви приеме като най-прочутия ѝ съвременен иконограф? Известен сте в Швейцария, Япония, Русия, Америка...

- Благодаря ви за определението. Изписвам моите икони с голяма вяра и любов. Според мен, изкуството е много ревниво и иска всичко. Давам всичко от себе си, на което съм способен. А дали съм най-прочутият ... Има и една мъдрост: „Никой не е станал пророк в собствената си страна”.

- След 50 години строене на комунизъм и антирелигиозна пропаганда дали иконографията не се смята за отживелица, нещо прекалено далечно у нас?

- Многото хора, които се занимават с изписване на икони в България, както и откриването в някои български университети на специалности и специализации по иконопис, говорят за нашето ново духовно възраждане. Все повече хора се обръщат към Бога, а иконата по своята същност е връзка между видимото - нашия материален свят - и невидимото - света на Духа, прозореца към отвъдното.

- Как става иконограф човек, роден в нашия Балкан сред скалите и природата? Вие сте от Белоградчик, нали?

- Израсъл съм в с. Праужда на около 10 км от Белоградчик – село, разположено сред прекрасната ни природа. Любовта към Бога съм получил от семейството си. Тези две неща се допълват. В по-късните ми години търсенето на собствен път ме отведе и в Духовната академия, и в Рилския манастир, и при иконографи в Гърция. Но няма нищо случайно във Вселената, нали?

- Трябва ли човек да е вярващ, за да рисува икони?

- За изписването на една икона е основно и задължително!

- Как се случи, че във вилата на Силвио Берлускони има ваша икона?

- Как? ... Няма нищо случайно.


- Помага ли ви фактът, че живеете в Италия, за да рисувате и за да постигате върхове?

- Да, безспорно. Свободата винаги е важен фактор за развитие на изкуството. Изкуството е съвършенство, което само свободният може да създава.

- Какво в България трябва да се промени, за да може иконографията да върне престижа си, който е имала?

- Според информацията, която имам, началото е сложено.

- Хората в България изгубили ли са сетивата си или само са притъпени?

- Българинът винаги е бил със силна вяра в Бога – нашите манастири са прекрасно доказателство. Любовта към прекрасното винаги е съществувала у българина и съществува. Но както в живота на един човек има приливи и отливи, възход и падение, същото важи и за държавата. България трябва да успее!

- Каква техника използвате?

- Техниката, която използвам, е традиционната в иконопистта – яйчна темпера: желтък и пигменти, бои на прах.

- Какво предпочитате да рисувате- светци или определени библейски събития?

- Иконите – това е Библията, изписана в цветове: светии, житейски сцени. Все пак любим светец ми е св. Никола – светецът на моята фамилия. От сцените – Разпятие, слизането в ада, слизането на светия Дух, влизанетo в Йерусалим, чудесата на св. Георги, на св. Димитър и много други.

- През 1993 г. се срещате с папа Йоан Павел. С какво ще запомните срещата?

- Винаги срещата с една наистина велика личност остава дълбока следа в живота. Папа Йоан Павел II ми каза: „Върви по пътя, даден ти от Бога. Това, което правиш, е чудесно!”. Оценката и напътствието му, а казани от такъв човек, са истински, ме съпровождат в живота ми от нашата среща до ден днешен.

- Мислите ли, че православие и католицизъм трябва да се обединият в определен момент?

- Определено „да”. Спомняте ли си преданието за снопа пръчки, счупени поотделно и счупени заедно, и резултата? 11 септември не бива да се подценява! Най-добре се живее в мир, но има една мисъл: „Искаш ли мир, готви се за война”.

- Това е тема, която се решава нависоко. Но, според вас, какви отстъпки трябва да се правят?

- Аз виждам нашата църква и католическата като двама братя, но католическата е по-големият брат. Всеки брат има своите задължения. И нещата трябва да се делят по равно, а не по „братски”. За съжаление, не си спомням кой беше казал и затова не мога да цитирам думите точно, че православната църква и католическата църква са като белите дробове в един жив организъм - еднакво необходими са и двата.

- Имате ли любим библейски разказ или цитат?

- Притчата за блудния син; „... от хвърления камък стана основа на ъгъла ...”; Десетте Божии заповеди, спазването на които е гаранция за мир и благоденствие; глава 13 от Първо послание на Св.ап. Павел до коринтяни, където Св. ап. Павел дава дефиницията за любовта; Псалм 90 („Хвалебствена песен Давидова”); молитвата „Отче наш ”, която е също текст от най-четената книга в света – Библията.