Емилия Славкова: Ердоган измести изборите през юни от страх

Защо Ердоган измести изборите от ноември за 24 юни?

Притеснен е за икономиката на Турция, тъй като тя върви към сриване. Освен това е загрижен за сигурността на страната и се плаши от настроенията на орта дирек, т.е. на представителите на неислямистките средни слоеве. Те се оплакват, че все по-трудно се препитават заради засилващата се инфлация. Надигат глас и заради безработицата, която официално е 4 милиона и половина. Именно заради безработица и динамични структурни икономически процеси вече повече от 50 години хората изключително масово мигрират в големите градове. Макар през периода на управление на либерално-ислямистката Партия на справедливостта и развитието на Ердоган да се развива усилено жилищно строителство за средна ръка хора, огромното мнозинство мигранти живеят в нерегулирани квартали, своего рода гета. Къщите им са от кирпич и нямат канализация. Тези хора са 2/3 от населението на всеки такъв огромен град като Истанбул, Анкара, Измир и др. Този проблем сега се усложнява и от огромния брой заселващи се бежанци от Сирия и другаде.

Казахте, че Ердоган се страхува за сигурността на страната.

Проблемът с кюрдите трябва да се разглежда като въпрос, който касае сигурността в страната. След преврата бяха предприети много сурови мерки спрямо всички свободомислещи и интелигентни хора, осмеляващи се да надигнат глас против държавния тероризъм. Наскоро Ердоган заяви, че нямало нужда никой да дири държава на кюрдите, понеже кюрдите си имали държава и това била Турция, където те можели да живеят като всички граждани, но според законите на държавата. А цял свят знае колко са в полза на отделния гражданин тези права.

Какво се случва с лидера на кюрдите?

Лидерът на демократичната партия Салахатин Демирташ е в затвора, но турските закони позволяват да се кандидатира за президент. Той няма някакъв шанс, тъй като привържениците на тази партия не са огромното мнозинство от кюрдите.

В кърпа вързана ли е победата на Ердоган?

Привържениците на Ердоган засега са 48%, докато на предходните избори те са били малко над 50%. Популярността му намалява заради лошата икономика, репресиите, диктатурата, антидемократичните силови държавни мерки. От началото на 2018 г. доларът е поскъпнал спрямо лирата с 1/5. Този процес започна усилено след преврата.

Не е така сигурно, че Ердоган ще спечели категорично, както на предишни избори. Референдумът миналата година щеше да загуби, ако не беше използвал антидемократични мерки. Турция е в извънредно положение, за да не се позволява на хората да противодействат на властта.

Ердоган вероятно ще използва репресии, за да остане на власт. Той има стройна организация от така наречените „каки”. Това са млади жени, привърженички на Ердоган и партията му, които правят всичко, което им бъде възложено от властта. Те знаят какви нужди имат във всеки дом. Ходят по домовете, чукат на вратите, питат: „Имате ли нужда от дърва, кюмюр?”. Раздават им хранителни стоки, а на предишни избори злато.

Какви са обещанията на Ердоган?

Ердоган омайва избирателите си с идеите си за нова Турция. Неговата нова Турция е либералната ислямистка Турция, която е блестяща за богаташите и олигархичните среди.  Той говори за блясък, а заради инфлацията пенсиите намаляват, заплатите също. Блясъкът, за който Ердоган говори,  намира отражение в мегаломанските му проекти. А наскоро основният му опонент в президентската надпревара, кандидатът на опозицията Мухаррем Индже изобличи мотивите му за тези проекти – защото чрез тях лесно се краде, каза той. Ердоган мечтае да строи плавателен канал „Истанбул”, успореден на Босфора. Босфорът на някои места е доста тесен и заради увеличения трафик са ставали големи катастрофи, които застрашават сигурността на града. Строителните инженери обаче предупреждават, че направили се такъв канал, Мраморно море ще се превърне в блато, а това ще застраши околната среда.

Ердоган има проект да прави и подводна жп линия на Дарданелите, както трето летище в Истанбул. А дали има нужда от трето летище?!  

Кой кандидат-президент е заплаха за Еродан?

Мухаррем Индже, кадър на Народнорепубликанската партия, за който се говори, че е националист. Но всъщност той е представител на десницата в центъра на ветрилото на политическите сили. Смята се, че ще се яви на балотаж с Ердоган.

Мухаррем Индже има кемалистки идеи. Той обаче не се е проявявал напълно последователно в позициите си. Например, когато се гласуваше в парламента на момичетата да се разреши да носят исламистките забрадки в университета, той гласува за забрадките, а малко преди това пред свои привърженици се бе обявил против тях.

Много е важно кои партии на втория тур ще го подкрепят. Опозиционните партии не можаха да издигнат общ кандидат, което е в полза на Ердоган.

Кюрдската партия не каза, че ще гласува за Индже, тъй като нейният председател си вярва, че ще спечели изборите. Той обаче няма шансове за победа.  Така че е много вероятно на втория тур и балотажа да подкрепи Индже.  Макар че неговата партия не се ползва в кюрдските райони с доверие, тъй като геноцидът по време на Ататюрк е извършен от неговата партия.

Индже беше и в България. Успя ли да спечели българските мюсюлмани?

Българските турци още преди Втората световна война са настроени прокемалистки. Последните години от управлението на Ердоган гласуваха за него поради икономически причини. Изневериха на Народнорепубликанската партия, но сега съществува вероятност отново да я  подкрепят.

За България Индже ли е по-добрият кандидат?

Заради политиката, която водят нашите правителства вече трийсет години, няма почти никакво значение кой ще спечели. Ние сме в ръцете на Турция и правим това, което тя иска. 

Интервю на Даниела Николова