Й. Фандъкова: 4 г. зам.-кмет е инвестиция, която съм длъжна да върна на софиянци

Йорданка Фандъкова започва професионалната си кариера като учител, по‒късно става и директор на 73-то училище "Владислав Граматик", по‒ известно като Втора немска гимназия. С премиера Бойко Борисов се запознава след като той е избран за кмет. Посетил гимназията, а малко след това я поканил за заместник-кмет по образованието. След парламентарните избори през лятото т.г. никой не се изненада при избора й за министър на образованието. Гилдията си отдъхна, че най‒сетне този пост е зает от човек, който познава системата отвътре. Съответно и възроптаха, че ще я загубят като министър.
С г‒жа Фандъкова се срещаме в събота в предизборния щаб на ГЕРБ; тя буквално влиза от един ангажимент в друг, очевидно за нея дълго няма да има почивни дни. Прикрива умората, но не скрива, че дори не е имала време да погледна към пъстрата есенна панорама от прозореца на кабинета си.

интервю на Ана Кочева

‒ Къде сте родена, г‒жо Фандъкова?

‒ В Самоков.

‒ Как ще отговорите на кореняците софиянци, които са убедени, че София трябва да бъде управлявана непременно от човек роден и израснал тук?

‒ Всъщност в Самоков аз съм родена и учила до 7 клас, но през по‒голямата част от живота си см живяла, учила и работила в София. Тук съм родила дъщеря си, тук съм я отгледала, много години съм прекарала в този град и го обичам. Със сигурност смятам, че е по‒важно да имаш управленски умения, да познаваш града и проблемите му, да имаш екип от експерти, с които да работиш, отколкото това къде си роден.

‒ А смятате ли, че като жена бихте имали по‒добър усет за подредбата на дома „София”, отколкото предшествениците ви мъже. Впрочем София никога не е била управлявана от жена.

‒ Аз лично не акцентирам върху това, че съм жена, но зная, че хората се вълнуват от тази тема. Между другото и като министър на образованието бях първата жена след всичките преходни години. Смятам, че за 3‒те месеца работа в министерството получихме много висока оценка от хората от образователната система, която не може да не ме радва. Може би това е пример, че жената не е по‒лош управленец от мъжа, че има женски качества, които вероятно влияят и едно от тях е това, което назовахте ‒ тя по природа е призвана да подрежда, да обединява; жената е основният фактор, който прави от няколко човека истинско семейство, който подрежда къща. Аз мисля, че нашият град има нужда да бъде подреден, но най‒вече има нужда от това да бъдат обединени неговите граждани, защото градът е на всички нас и трябва заедно да положим усилия той да се развива. Аз смятам, че това е прекрасен град; да, има много проблеми, но има и огромен потенциал, затова моята амбиция е да привлека голяма част от гражданите в тази обща кауза. Разбира се, всяка институция, всяка организация трябва да върши своята работа и да има своите отговорности, но ако действията са съгласувани, резултатите няма да закъснеят.



‒ Споменахте за трите месеца, в които бяхте министър на образованието и науката. Знаете ли обаче, че това може да се окаже нож с две остриета, защото гилдията ви припозна като свой човек и сега буквално е недоволна от факта, че се кандидатирате за кмет на София?

‒ Имала съм много разговори с колеги от системата, но трябва да подчертая, че министър, както и кмет, са управленски позиции, за тях трябва да имаш управленски умения. Разбира се, експертността е нещо, което би помогнало. Но човек не може да бъде експерт във всичко, както и аз не бях експерт в сферата на висшето образование. Въпреки това положихме началото на доста промени, свързани с развитието на тази система. Но едно училище, един университет имат нужда от подкрепата на всички ‒ както на държавата, така и на общината. В този смисъл аз бих била много полезна (казвам го в рамките на шегата) за училищата и университетите в София, защото познавам добре системата. Това, което е важно и сериозно, е, че никой човек не прави сам нещата. За три месеца успяхме да направим много добър екип, да подготвим системата на управление за следващите четири години и успяхме да предложим на всички програма за управление, която вече е качена на сайта на министерството. Това е гаранция, че който и да заеме моето място, той ще бъде длъжен да изпълнява тази програма, която е управленската програма за образование на правителството на ГЕРБ. Аз не съм я правила сама, в нея участват много хора, тя е резултат от екипни действия, но ,що се отнася до отговорността, тя вече винаги е лична.

‒ Като заговорихме за личната отговорност, няма да отмина един въпрос, който се превърна буквално в клише ‒ как ще избягате от представата, че вие сте човекът, чрез който премиерът ще си управлява София? В този дух и опонентът Ви Георги Кадиев иска да дебатира тъкмо с него, а не с Вас.

‒ Това е вече въпрос на стратегия на кампанията на г‒н Кадиев, той има право на това и аз се отнасям с уважение към него и към неговите виждания. Винаги казвам, че няма нищо лошо в това управлението на града да има подкрепата на правителството, това е едно от основните предимства в подобна ситуация. София има нужда от това, защото в последните години бяхме свидетели на конфронтация, на това градът да бъде неглижиран, а той е най‒важният, тук живее 1/3 от българите, макар и неофициално. Всички знаем този факт и той не трябва да бъде скриван. От политиката, на която бяхме свидетели, потърпевши бяха тъкмо тези граждани; добрите, чудесни проекти, които намериха финансиране по европейските програми, бяха забавени именно поради тази конфронтация. Така че няма нищо лошо и аз истински разчитам на подкрепата на правителството и лично на премиера, който познава добре проблемите на града. Но подчертах специално и това на всички е ясно, че отговорността е лична. Нямам никакви комплекси от това, че някой смята, че ще се управляваме, съветваме, подкрепяме, в края на краищата премиерът и бивш кмет има огромното умение да слуша и да взима решения на основата на това, което му се предлага и на аргументите. Нека се върнем назад във времето и да си спомним, че за пръв път при управлението на нашия екип в Столична община образованието излезе като основен приоритет с осигуреното финансиране и с огромните инвестиции, които бяха направени, особено за ремонти на училища и детски градини и строителство на нови. А това се дължи и на убеждаване, и на диалог с останалите колеги, така че пак ще кажа ‒ нямам комплекси в това отношение, за да страдам. Убедена съм, че София само ще спечели от подобна подкрепа. В края на краищата всеки някого слуша и е хубаво да се слуша. В слушането няма нищо лошо, умение да чуеш много гледни точки и да вземеш решение.

‒ А Вие наистина ли вярвате, че сте в състояние да превърнете софиянци в свои съмишленици, защото не е тайна, че тук живеят и много хора по‒скоро временно, хора, които използват София за седмична спалня и не държат на града както на свой роден, просто нямат отношение към него?

‒ Искрено вярвам, да! Ще работя за това. То става постепенно. Когато започнеш да увличаш групи от хора, тези групи нарастват. През последните години резултатите, които сме постигнали и в Столична община, и в МОН, се дължат точно на увличането на партьорите, на хората с различни гледни точки. Това всъщност е гражданското общество и аз разчитам на това да разширя тази мрежа във всички сфери. Особено ще разчитам на бизнес организациите, на неправителствените организации в сферата на екологията, на транспорта. Това не означава да отстъпиш пред едни за сметка на други, решението винаги е някъде по средата, но това става само с диалог. Това е моят стил, който съм използвала в 12 годишния ми управленски опит и смятам, че той е успешен.



‒ Какво всъщност не харесвате в София?

‒ Вижте, всички знаем проблемите - транспорт, трафик, чистота (въпреки че София изглежда много по‒чиста откогато и да било и това всеки, когато е честен, би го отчел). Като жена бих акцентирала върху запазването и разширяването на зелените площи. Знаем колко е хубаво да разхождаш детето си в поддържани и чисти паркове. Но смятам, че всеки трябва да е и лично отговорен.

‒ Такива ли са наистина те?

‒ По‒голямата част от Борисовата градина и от Южния парк, до който аз живея и разхождам внука си, са поддържани. Много обаче може да се желае за поддържането на зелените площи в междублоковите пространства, нещо, което аз, като човек, бих искала да се случи и ако получа доверието, много бих работила в това отношение. Разбира се, това е свързано с финансов ресурс, с организация. Очаквам да работим съвместно с районните кметове. Те са мажоритарно избрани, но аз познавам тези хора, с всички от тях съм работила, имаме добър диалог и при добре създадена организация и възможности за контрол смятам, че може да има добри резултати. Моята гледна точка е такава, че всичко трябва да се гледа в комплекс. Не можем да тръгнем с решаване на един конкретен проблем и да загърбим другите. Ето ви един пример: аз не искам на площадката пред мястото, където живея, да има автомобили, искам да има детска площадка. Но в същото време си давам сметка, че, за да се махнат тези коли от там, трябва да има паркинги. Често ме питат: с какво ще започнете? Смятам, че всичко трябва да се решава съгласувано, градът е една система и проблемите трябва да се решават паралелно. Проблемът с трафика, напр. не е решен като цяло в много европейски градове, но редица от тях имат своите проекти и успехи и ние трябва да вървим по техния път и да използваме добрия опит.

‒ Няма да ви питам откъде ще започнете, по‒скоро ще обърна поглед към края на мандата (няма значение дали един или повече), защото голяма част от софийските кметове след това стават премиери...

‒ О, аз никога не съм мислила за една позиция като начало на следваща. Може би това се дължи на моя характер. За мен всяко ново предизвикателство е възможност за работа и реализация на конкретни неща. Аз винаги се чувствам много удовлетворена, когато виждам макар и малки резултати. Доволна съм, когато видя построена детска градина, или както вчера видях ремонтиран изцяло мост, който е бил в ужасно състояние, защото от 1917 г. не му е правен ремонт (на „Съборна” над линиите на гарата). Това са нещата, които носят удовлетворение за мен. Всяка следваща задача е нова възможност за получаване на резултати, които носят удовлетворение. Всеки опит е важен, той е инвестиция в човека. Опитът, който имам като зам.-кмет почти 4 години е една инвестиция, която аз съм длъжна да върна на софиянци. Сигурно звучи много идеалистично, но това е искреното ми виждане.