Георги Гергинов: Васил Терзиев е успял човек, със знания, умения и желание да инвестира, да връща към обществото

Той се е доказал като успешен бизнесмен, лидер, човек, който е давал и дава на нашето общество, тъй че аз лично не намирам никакъв резон в това ровене в миналото му.

Това каза за ФрогНюз Георги Гергинов, изпълнителен директор на компания, предоставяща услуги в областта на софтуерната разработка.

Ето го и цялото интервю:

Г-н Гергинов, одобрявате ли така наречената “сглобка” между ГЕРБ и ПП-ДБ. Нужно ли беше да бъде направен този политически компромис, за да има на всяка цена правителство? Ще се стигне ли до ротация изобщо?

В тази ситуация аз по-скоро не виждам друга алтернатива. Неколкократните, непродуктивни избори, през които минахме, ни вкараха в ситуация, в която беше и е жизненоважно за страната и икономиката ни да има функциониращо правителство. Да не забравяме, че пред нас има много важни и достижими цели - влизането ни в еврозоната, в Шенген, и не на последно място активизирането и усвояването на средствата по Плана за възстановяване и развитие, което без работещо правителство, в крайна сметка би останало химера.

Не мисля, че е добре да говорим за "сглобки" и това, което се тиражира ежедневно, дебатите колко дни му оставали на това правителство, не би трябвало да бъде темата на разговори, ние всички имаме интерес.

Добре е това правителство, което е създадено в момента, имайки предвид ситуацията, да управлява колкото се може по-дълго и да осъществи приоритетите на държавата.

Как е създадено, при какви обстоятелства и по какъв начин е едно на ръка, но това е факт от миналото, вече го има, има министри, които са си в ролите, ясни са целите пред обществото и те не подлежат на кой знае какви политически трактовки. Те са базови, жизненоважни цели, които правителството трябва да постигне на всяка цена.

Накратко, тази “сглобка” е жизненоважна и нека не я наричаме така вече, ние си имаме правителство и като хора, които сме избрали тези политици, имаме право да изискваме и да се надяваме, че те ще постигнат важното за нас.

Споменахте еврозоната, Шенген, Планът за възстановяване и развитие, но какво е важно да свърши на първо място това правителство. Законодателството "на трупчета" ли е в момента?

Най-важно е успокояването на средата, на обществото, на икономиката, на бизнес средата. Това, от което има нужда и обществото ни, и бизнесът в частност, е спокойствие и сигурност. Едно работещо, редовно правителство би трябвало да цели и постига точно това -нормализиране и успокояване на бизнеса и обществената среда.

Целите, които споменахте, те са неизменни. Доколкото разбирам те са споделени между  всички политически субекти на страната, а именно Шенген, еврозоната и Плана за възстановяване и развитие. Естествено ние си знаем и големите болежки на нашето общество. Корупцията е нещото, което ни мъчи и тя възпрепятства достигането и на въпросните цели и не трябва да пречи.

Какво трябва да се направи за бизнес средата у нас?

Бизнесът се грижи сам за себе си. В крайна сметка успешният бизнес, успява да е такъв, защото по някакъв начин  предвижда настоящи рискове и може да предприеме действия, с които да запази растежа и устойчивостта си.

За бизнесът, пак да повторим, важно е да има спокойна среда, в която да се случва. Колкото по-малко сътресения и неочаквани промени се случват, толкова по-добре за него, това е най-важното. Редовното правителство, преследвайки важните за всички ни основни цели е един позитивен фактор в момента за бизнес средата.

Влизането в еврозоната,  всичко това влияе много позитивно, защото в крайна сметка стимулира нови инвестиции в страната, внушава сигурност, спокойствие и не на последно място средствата, които биха се влели и се надявам да се влеят по Плана за възстановяване и развитие в страната, ако успеем да ги усвоим, което пък реферира към въпроса ви за законодателството.

Това трябва като оперативен приоритет да стои на дневен ред ежедневно, а именно създаването и променянето на законодателството по начин, който да отключи, да направи възможно усвояването на въпросните средства, които в крайна сметка ще се влеят в икономиката ни и, естествено, ще благоприятстват за бизнес средата.

Дойде времето на “новите в политиката”. Все повече млади ентусиасти се появяват на политическата сцена. Крие ли обаче политиката подводни камъни за тях, особено що се касае до “старите”, по-опитните кучета?

Всяка промяна, всяко ново нещо естествено среща съпротиви от статуквото или както ги нарекохте "старите кучета", това е естествено в политиката. Мисля, че сме стигнали до момент, в който ни е жизнено необходимо в управлението на страната да се влеят нови хора, млади хора, особено доказали, че знаят и могат, за да се случи промяната, която всички ние толкова искаме.

През последните вече повече от 30 години  политиците у нас някак успяха да ни смачкат самочувствието като нация, като народ и ние много често сме в ситуация, в която ни се обяснява как сме по-назад от някои други страни, в една или друга категория, в едно или друго сравнение и че трябва да догонваме. Това не е прогресивна гледна точка. Ние не трябва да догонваме, трябва да вървим по нашия си път и да целим да сме най-добрите в сфери, където мислим, че можем да бъдем и ще бъдем.

Но пак да кажа, последните повече от 30 години този прогресивен начин на мислене, че ние знаем, можем и е съвсем реално да  сме най-добрите в определени сфери, той като че ли изчезна. Може би беше потиснат съвсем съзнателно, беше смачкан.

Аз виждам в новите, младите хора, новите лица, особено успелите такива, точно този шанс. Ние отново да се сравняваме, но от друга гледна точка с останалите страни в Европа и света, постигайки някакви наши уникални успехи, да сме най-добри в определени сфери и определени начинания, защото, повярвайте ми, имаме абсолютно всичко, което е необходимо.

Имаме хора със знания и умения, имаме ресурси, имаме прекрасна страна, с много добро географско положение. Имаме много дадености, въпросът е правилните, младите хора със знания, умения и опит, който е придобит в една вече глобално-икономическа среда, да поемат щафетата и да, ние да си повярваме, че можем, можем да сме първи и няма нужда да догонваме.

И като заговорихме за младите в политиката, миналата седмица се запознахме с едно ново лице, което се появява на политическия небосклон. Кандидатът за кмет на София издигнат от ПП-ДБ и “Спаси София” Васил Терзиев. Упреците към него започнаха още със самата му поява, за начина по-който се е държал, във връзка и с обвързаността на семейството му с ДС. Направиха ли компромис ПП-ДБ с издигането на тази кандидатура?

От гледна точка на политическа конюнктура за някакви сметки или стратегии, честно казано не бих коментирал. От гледна точка на Васил Терзиев, като един успял млад човек и то успял извън пределите на страната ни, знаещ  и можещ, това е точно типът лидер, който може да ни изведе именно на тази наша си права или писта, по която ние да сме успешни и да сме лидери като страна или общество.

Това е един млад и преуспял човек, с партньорите му създадоха една голяма софтуерна компания, която беше лидер в нишата си. След това той спонсорира най-различни инициативи, инвестира много в развитието на образованието, на IT-сферата в страната. Това е човек, който е успял и очевидно има знания, умения и желание да инвестира, да дава на нашето общество.

Ние имаме нужда точно от такива хора. Въпросът за минало, дядовци, роднини и така нататък, в крайна никой не избира родителите или дядовците и бабите си. Той се е доказал като успешен бизнесмен, лидер, човек, който е давал и дава на нашето общество, тъй че аз лично не намирам никакъв резон в това ровене в миналото му.

Може ли да се предположи, че  ПП и ДБ издигнаха Терзиев за кандидат за кмет, за да се реши най-накрая продължаващия вече с години конфликт между партии и политици за служителите в ДС и техните наследници?

Не мога да коментирам дали това е част от аргументацията на политическите субекти, да издигнат или не някой в момента. Със сигурност въпросът за принадлежност към бившите служби за така наречената лустрация за мен е леко претоплена тема. Нормално е тя все повече и повече да избледнява и не би трябвало да е толкова актуална.

Времето на тази тема според мен беше преди 30 години, в момента, в който се случваха политическите промени, тогава трябваше да се тегли чертата и да се приключи с връзките със службите. По една или друга причина това не се случи. 30 години по-късно няма никакъв рациум в тази тема и не виждам с какво би ни помогнало ако я разравяме.

Въпросът с лустрацията в момента е претоплен. Да, обсъжда се доста, но задавайки си въпроса с какво ще ни помогне това и каква добавена стойност за нашето общество би имал в момента, е по-скоро никаква.

Пак да кажа, ние имаме много ясни цели в момента за цялото ни общество. За първи път от много време като че ли няма противоречия поне по основните цели, които трябва да се постигнат и те са исторически. Влизането в Шенген, еврозоната, Планът за възстановяване и развитие, това са процеси, които се случват веднъж на големи периоди от време. И сега е важно да се мобилизираме и да постигнем тези цели.

Всякакво разсейване с едни такива претоплени теми от близкото и малко по-далечно минало, според мен  е опит за разсейване и те са по-скоро деструктивни, отколкото спомагателни.

Разбирам, че все още има живи хора, със спомени от миналото, репресирани такива от предишните режими, това не е хубаво. Самият Терзиев, доколкото следя в медиите, неколкократно се изказа по въпроса и осъжда тези процеси, но това е тема от миналото. В момента ние имаме належащи важни цели, които сега са пред нас, всичко друго е разсейване.

Георги Гергинов е изпълнителен директор на „Anthill“, компания, предоставяща услуги в областта на софтуерната разработка. Преди това е работил в редица водещи иновативни компании, сред които Naxex Technological Development и SAP Labs.

Георги разполага с богат опит в сферата на управлението и информационните технологии.

Той е съосновател на Асоциацията за иновации в софтуерните технологии (ISTA), организация, отговорна за едно от значимите събития в софтуерната индустрия - ежегодната конференция ISTA.

Георги е завършил с отличия магистърска степен в областта на компютърните науки в Технически университет – София и магистърска степен в областта на управленските науки в Шефийлдския университет.

Интервю на Констанца Илиева