Гласът на рока Краси Москов: На Бъдни вечер се преродих в Кийт Ричардс

интервю на Гергана Найденова

- Краси, това не е дебют за теб в телевизията, беше водещ на развлекателното предване „5400” по TV7, сега заедно с Веско Димитров ще водите най-новото предване на БНТ, как ще пренасочите зрителите срещу новините?

- За разлика от „5400”, където бяхме по-необмислени, спонтанни, дори на моменти жълти, в „Срещу новините” ще търсим директно хората, от които зависят нещата в държавата. Както зрителите видяха, и в пилотния брой разговаряхме с депутати, както и с един от най-известните хора в българския футбол. Така ще продължаваме и занапред.

- Как се роди идеята за предаването?

- Продуцентска къща „No Frame” получи предложение от БНТ  да направи този формат с политически ангажирани теми, но без да бъде публицистично и политическо. Идеята е да говорим за нещата така, както бихме ги обсъждали в приятелски кръг - по-закачливо, по-достъпно. Бистрейки темата за бюджета например, да ги кажем така нещата, че евентуално на някой 20-годишен да му стане интересно Най-правилно е да се нарече инфотеймънт. В Щатите и в Англия това се прави доста успешно. Предаване като „Дейли шоу”, което е насочено по към млади хора, представя нещата именно по този начин и е изключително популярно. Не би трябвало у нас това да не важи и се надявам, че хората ще се заинтригуват.

- В различни медии плъзна информация, че предаването ще бъде политическо, а ти  казваш, че ще разисквате всякакви теми и проблеми, от по-голямо разнообразие ли имат нужда зрителите?

- Да, за мен почти няма безинтересни теми, вярвам, че и за зрителите също. В „Срещу новините” ще се опитаме да им поднесем по един забавен начин събитията от седмицата, без да ги правим излишно драматични или лъскави. Не харесвам нагласените и напудрени неща с привкус на чалга. Този лайфстайл не ми допада.

- Дълги години си водещ в радио Z-Rock, музиката ти е страст, работил си и като спортен журналист, сега се потапяш в съвсем други води. Има ли проблематика, от която въобще не се интересуваш?

- От коли например, имам книжка от 13 години, обаче не мога да карам. Иначе да, аз започнах през 2004 година в Дарик радио в спортната редакция, тогава още имаше радио „Гонг”. Тъкмо се бях прибрал от САЩ, за да си взема държавните изпити по журналистика в Софийския университет, но така и не стигнах до тях, пък и не съжалявам, защото смятам, че в журналистиката дипломата е последното нещо, което има значение много по-важно е да придобиеш опит, да се сблъскаш хора, от които да научиш нещо. И така, след 2 години в Дарик, след като продадоха радио „Гонг”, ми предложиха да водя основния блок в новото тогава радио Z-Rock и пет години по-късно вече сме номер едно в София. Предаването се казва „Хай Джак Шоу” - всеки ден от 14 ч. до 18 ч., а имам и предаване за не толкова популярна рок музика, което е всеки понеделник, сряда и петък от 20 ч. до 21 ч.

- Ясно е, че любимата ти музика е рок, кой е любимият ти спорт?

- Повечето колективни спортове са ми любими. На първо място, разбира се, футболът, тъй като там съм и най-запознат.

- От кой отбор си?

- От "Левски", а би трябвало и от първия брой на „Срещу новините” да си е проличало какви са симпатиите ми, все пак Гонзо ни беше гост. Иначе обичам да играя баскетбол и да гледам, когато имам време.

- Спомена „чалга”, ти си имал възможността да интервюираш някои от легендите в световната музиката, какво ти е мнението за чалга културата у нас и препълнените кръчми с нейни почитатели?

- При положение, че толкова много хора харесват тази музика, кой съм аз да я критикувам. Много съм против да се водят някакви войни срещу чалгата. Редно е всеки да има избор какво да слуша. Иска ми се обаче семействата, когато им се родят деца да бъдат много внимателни накъде ги насочват, защото културата чалга, не заради самата музика, а заради това, което води след себе си, ми се струва повърхностна. Създава хора с кофти ценности Поглеждайки на Запад, виждаме една система, която е доказала, че е успешна, защото няма какво да се лъжем, хората на запад живеят по-щастливо във всяко едно отношение – материално, духовно, а там я няма тази култура, което трябва да ни накара да се замислим дали искаме да тласнем нашите деца в тази посока или просто да ги накараме да четат малко повече, с риск да излизат не пет пъти в седмицата, а един или два, но в същото време да отделят малко време и за духовната си храна.

- Какво обичаш да четеш, какво те храни духовно?

- Основно харесвам руска литература. Набоков например, който е избягал много рано от Русия. Този тип писатели са ми сред любимите четива, защото те имат тази руска душа, която е много близо до мен и в същото време те имат едно друго некомунистическо образование, защото животът им е протекъл на такива места. Набоков например е живял във Франция, в Англия, в Щатите, в Швейцария и пише свободно на три езика, което е невероятно. Хресвам Чехов, Гогол, а в момента чета Вонегът. Също и американски писатели – Селинджър за мен е някакъв абсолютен талант, много харесвам и Капоти.

- Кога ти остава време да четеш или всичко е въпрос на желание и необходимост?

- Аз много пътувам през деня, в раницата ми в момента имам 2 книги и един лаптоп и тия неща винаги са с мен, а и плеърът ми, без който също не излизам и на който слушам музика, тъй като работата ми е такава и това е много важно. Всяка седмица пускам по 5-6 нови албума в радиото, които аз трябва да съм изслушал поне по няколко пъти, за да знам какво се случва. От време на време и диджействам.  Миналата година на Elevation - един от най-големите фестивали в България, бях основен диджей на главната сцена между изпълненията на групите, което беше голяма чест за мен.

- Интересуваш ли се какво се случва в политическия живот в България?

- Струва ми се, че младите хора в България не са достатъчно политически ангажирани. Не става въпрос да бъдат политически активни по някакъв начин, но мисля че все пак е редно да знаеш какво е ляво и дясно в политиката.

- Как обясняваш това отдръпване от политиката?

- Обяснението е в прехода според мен. Когато рухне толкова голяма система, каквато беше комунизмът, дълга почти 50 години, основана на забрани и дезинформация, хората изпадат в морален вакуум. По-лошото е, че тези деца, които се родиха в зората на демокрацията, в момента са едни 20-22-годишни хора, които вече също правят деца и ми е много интересно какви ще бъдат техните деца. Всъщност те ще бъдат деца на хора, израснали в най-тежките години при абсолютна липса на морални и духовни ценности. Просто беше въпрос на физическо оцеляване през тези години и това много смачка хората. Въпреки всичко съм оптимист и вярвам, че именно пък тези деца, необременени от прехода, ще донесат хубава промяна за България. Хората трябва да спрат да чакат нещо да стане, за да се оправят те. Истината е, че промяната трябва да стане първо в нас  самите.

- Къде е по-лесно - в радиото или в телевизията - когато те слушат или когато те и виждат?

- За мен е по-лесно в радиото, защото може би имам малко по-дълъг стаж там, а това, че не те виждат хората, означава, че можеш да правиш каквото си искаш. В радиото нямаш право да оставяш и секунда тишина. Много обичам радиото и тепърва прохождам в телевизията.

- От  кого искаш да вземеш интервю, а все още не си го направил?

- Много искам да говоря с Тома Томов, просто ей така да седна и да си говоря с тоя човек. Иначе на Бъдни вечер точно сънувах, че прекарвам един ден в България с Кийт Ричардс. Доста подмладен беше в съня ми и цял ден си обикаляхме насам натам и си говорихме за какво ли не. Той е един от хората, които са измислили музиката. Искам да направя интервю с живите музиканти от Pink Floyd, с музикантите от Led Zeppelin. Бих бил щастлив, ако събеседници са ми хора като Тодор Колев, Кеворк Кеворкян...

- Срещу кои новини ще застанете тази събота?

- Смятаме да поразсъждаваме по темата дали младите българи ще останат в България, след като стана ясно, че някои страни като Исландия и Италия отвориха официално трудовия си пазар за нас.  Честно казано, ми се иска българските университети да предлагат такова образование, че студентите ни да не искат да ходят да учат навън.