Явор Райчев: Украинците сравняват надеждата за президент Зеленски с Рейгън и Шварценегер

На този фон се проведоха изборите за президент, които актьорът Володимир Зеленски спечели на първи тур с 30,26%. Той ще се изправи на балотаж срещу Петро Порошенко, който успя да спечели 16%. На следващите места останаха бившия премиер Юлия Тимошенко с малко над 13% и Юрий Бойко с около 11,5%.

Това казва за Фрог нюз анализаторът Явор Райчев и прави прогнози за бъдещия президент на Украйна.

- Г-н Райчев, кой е Володимир Зеленски? Какви са тези сравнения на комика с Рейгън и Шварцнегер?

- Володимир Зеленски е известен актьор, който се бори за „смяна на системата“. Победата не е неочаквана, като още от самото начало се знае, че той води пред останалите. Зеленски отдавна се харесва на по-младото поколение, защото използва модерна платформа за комуникация, чрез клипове в интернет и споделяне в социални мрежи, както и в своето шоу. Не бива да се забравя и сериала, в който той участва, където той играе роля на обикновен човек, който става президент. За популярността му в рускоезичните региони пък спомага фактът, че той използва горе-долу по равно и украинския и руския език в своята своеобразна кампания.
Често сравняват Зеленски с с Рейгън и Шварценегер, но тези сравнения едва ли са състоятелни, най-вече заради различния профил и цели, които те и Зеленски са си поставили. Рейгън има солиден опит в политиката, където той влиза 14 години преди да стане президент. 1967 той е избран за губернатор на Калифорния. Освен това Рейгън има дълъг организационен опит и като президент на Гилдията на филмовите актьори. По време на Втората световна война достига до чин капитан, като участва в създаването на над 400 информативни, тренировъчни и пропагандни филми. Шварценегер също има сериозен политически опит. Първоначално от 1990 той е част от администрацията на Президент Буш (старши), след което се връща в своя щат Калифорния, където участва активно в политическия живот. През 2003 той е избран за губернатор на Калифорния и остава такъв до 2011. Освен че и двамата имат сериозен политически опит зад гърба си, и двамата са републиканци, т.е консерватори и никой от тях не си е поставял за цел да „смени системата“.

По-точното сравнение би било с Бепе Грило, който е един от създателите на Движение „5 звезди“ в Италия. Бепе Грило често е обвиняван в демагогия, а неговото движение успя да победи веднага след създаването си, именно благодарение на младите и безработните и въпреки не малкия политически опит, което то вече има (над 10 години), резултатите от неговото управление не са точно впечатляващи. Зеленски по-скоро може да се смята за част от общоевропейската тендеция на „борци срещу статуквото“, което доведе и Маркон, но и Салвини, Алтернатива за Германия, Шведски Демократи и т.н. За момента тази тенденция показва да носи по-скоро нестабилност в Европа, отколкото смяна на политическата система, въпреки че не всички политици, които тя ражда, са деструктивна сила. Въпросът дали Зеленски, ако спечели, ще бъде по-скоро като Макрон или по-скоро като Бепе Грило е отворен.

- А досегашният президент Порошенко казал ли е последната си дума, изиграл ли е всичките си карти?

- Една голяма част от украинците не харесват Порошенко и го обвиняват за незадоволителните резултати. Въпреки това не бива да се забравя, че Порошенко пое страната в момент, в който Русия беше анексирала Крим, имаше опасност от военна инвазия, украинският БВП вървеше стремглаво надолу, а държавната администрация, армията и полицията бяха пропити с руски агенти, които откровено саботираха всякакви про-европейски и анти-руски начинания. Част от успехите на сегашния президент могат да се видят в реформата на службите за сигурност, частично успешните опити за икономическо стабилизиране, извършени в съответсвие с предписанията на Международния валутен фонд, поддържането и развиването на успешни връзки със Запада. Украйна днес върви по пътя на демокрацията и пазарната икономика. В други отношения обаче Порошенко се провали. Корупцията в страната е на същите високи нива, както и преди, а виновните не са в затвора, което не говори много добре за усилията в тази насока. Освен това икономиката на страната е силно олигархизирана, като има нелоши основания да причислим и самия Порошенко към олигарсите. Но най-сериозният проблем е, че Порошенко не успя да отговори на нереалистичните очаквания, които се бяха създали в украинското общество, след Евромайдана. ЕС даде ясно да се разбере, че пътят ще бъде дълъг, НАТО е твърд в своята позиция, че страната няма как да бъде членка на Пакта за сега. Украинците бяха принудени да разберат, че Западът не ги чака с отворени обятия, но младите хора нямат време да чакат още 10-20 години, те искат промяната сега.

- Какви са прогнозите за втория тур? Откъде може да разчита на гласове Зеленски и откъде Порошенко?

- Шансовете на Зеленски за успех на втори тур са добри. Освен своите около 30%, той може да разчита вероятно и на много от про-руските гласове на другите про-руски кандидати, заради флиртовете с рускоезичното население и с Кремъл. От тази група гласоподаватели, които са над 10%, Порошенко няма да може да привлече никого по обасними причини. Освен това силната проевропейска позиция на Порошенко, който беше неговия основен коз на предните избори, е споделена и от Зеленски. Отношенията между Порошенко и Тимошенко не са добри и не е съвсем ясно до колко последната би призовала избирателите си да подкрепят сегашния президент, а и дори да го направи – не е ясно дали те ще я послушат. Ситуацията не е съвсем загубена – Порошенко обаче се представя отлично в дебатите и е възможно, ако Зеленски най-накрая се съгласи на такъв, да бъде разбит. Освен това за момента Зеленски не е заявил кои лица ще бъдат в неговия бъдещ екип и ако продължава да се бави, това може да доведе до отлив от гласове, тъй като това ще наведе мнозина на мисълта, че капацитетът му да управлява не е голям.
При евентуална очертаваща се победа Зеленски ще разбере, че да играеш образа на преподавател, който случайно става президент на Украйна в комедиен сериал, е различно от това да си наистина президент. Той моментално ще бъде изправен пред няколко важни предизвикателства – нова сделка за доставка на газ от Русия и спиране на войната на изток. Решаването на тези проблеми зависи до голяма степен от Русия, а не от Украйна. Освен това скоро ще има избори за парламент, като не е изключено Зеленски да работи в състояние на парламентарна криза или опозиционен парламент. Също така той трябва да се ориентира в ситуация на противопоставяне на олигарси. Много е вероятно ако двамата от най-богатите – Коломойски и Порошенко не достигнат до консенсус, това да блокира работата на бъдещия президент.

- Г-н Райчев, докъде се простира ръката на Русия в Украйна и каква роля ще изиграе по време на балотажа?

- Твърдата позиция на Порошенко по отношение на Русия е добре известна. Украйна е основна външнополитическа цел на Русия не само заради руското и про-руското население, а и защото последното нещо, от което Русия има нужда в момента е да има силен, стабилен и про-западен съсед. Кремъл си дава ясно сметка, че мнозинството украинци няма как да бъдат про-руски, затова залага просто на анти-системен човек, който обещава лесни решения на сложни проблеми и „нормализация“ на отношенията с Русия, което напрактика означава признаване на анексията на Крим и вероятно на отцепилите се републики. В добавка Зеленски не обелва и дума за прекратяване на един от най-сериозните инструменти за руско влияние – енергийната зависимост от Русия. Тази зависимост, не само че ще продължи да съществува, но и страната ще загуби и от очертаващата се липса на бъдещи транзитни такси. С оглед на тези неща, не е чудно защо Зеленски се радва на широка обществена подкрепа в Русия, а руските проправителствени медии активно се занимават с оклеветяване на Порошенко и с политически ПР на Зеленски. Активна помощ оказват и разпростаняващите се, разбира се в руски и про-руски медии, фалшиви новини за хаос, изборни нарушения, подкупи, подслушвания и други. Подронването на доверието в демократичните институции е една от основните цели, които директно помагат на Зеленски. Той се бори срещу „политическата система“ и хората в нея, а тези нарушения се преписват именно на тях.

- Независимо от икономическото положение в страната всички трябва да се съобрадзяват с Украйна - и Европейския съюз, и Русия. Така ли е ?

- Русия отдавна е осъзнала стратегическата важност на Украйна, но Европа не е. Въпреки че Украйна е единствния буфер с Русия, европейските лидери не показват далновидност и дори не се стремят да оборват някои от про-руските и анти-европейските наративи, които могат да се прочетат в определени медии в Украйна и Русия. САЩ са концентрирани почти изцяло към Китай, Корея и Близкия изток и не изглеждат заинтересовани да взимат отношение в Украйна, което е разбираемо в контекста на недобрите евроатлантически отношения в последно време – Украйна не е важна толкова за САЩ, колкото за Европа. В това състояние на нещата е повече от необходимо ЕС да поеме инициативата и да използва всички налични инструменти, които има, за да гарантира, че Украйна няма да премине в руската орбита. Далеч по-малки шансове за това имаше при Порошенко, но и при Зеленски има възможност за действие. Опитът показва, че хората трудно се контролират, Зеленски и хората около него имат собствени цели, които не е задължително да съвпадат с тези на Кремъл. Освен това той далеч не е про-руски кандидат, а по-скоро е по-малкото зло за Русия. За Европа Зеленски обаче е „по-малкото добро“ и започването на активна политика в Украйна е от съществено значение за дългосрочната сигурност на континента. Това може да дойде дори от българска инициатива, тъй като ние имаме историческо и демографско присъствие в тази страна. За съжаление подобен развой на събитията изглежда малко вероятен, тъй като Европа е заета с вътрешни проблеми – в момента с Брекзит и евроизбори, които до голяма степен са блокирали капацитета ѝ за провеждане на външна политика, дори със съседни държави. Активната политика може да вклюва елементи като натиск за демократични, съдебни, икономически и други реформи, свързан с ясни ангажименти за по-нататъчната европейска интеграция на страната, задълбочаване на сътрудничеството в областта на сигурността, продължаващ натиск над Русия за спазване на Минското споразумение и създаване на възможност за диверсификация на доставките на газ в Украйна. Абсолютно същото важи и при по-малко вероятната победа на Порошенско.

Въпросите зададе: Красен Бучков