Илия Налбантов: Текстовете на Новата конституция трябва да напишат 40-годишните

- Г-н Налбантов, преди време изпратихте открито  писмо до президента Росен Плевнелиев. Какви въпроси поставихте в него и с какво бихте го допълнили в сегашната обстановка?

- Писмото беше провокирано от събитията в страната и в подкрепа на усилията на българските институции за утвържадавеното на евроатлантическия избор, направен от нашето общество преди 10 години. То е синтезирано представяне на резултатите от нашите дискусии, в които членовете и съмишлениците ни поставяха остро проблемите,  свързани с дефицита на ценности, кризата в морала както в политиката, така и в управлението на страната. Именно кризата в ценностите и дефицита на морал в политиката доведе в крайна сметка до спонтанната реакция на хората и те се вдигнаха на протести.

В нашето обръщение ние предложихме организирането на форуми, на които да бъдат изработени конкретни подходи за задълбочаване на евроатлантическата обвързаност на България по един прагматичен начин, чрез прякото ангажиране с инициативите на НАТО „Свързаност на силите“ и „Интелигентна отбрана“ и инициативата на ЕС „Обединяване и споделяне“.  Последвалите политически събития не предоставиха възможност на президента да се ангажира с тези конкретни теми. Това беше направено от министъра на отбрантата Ангел Найденов, който в своя доклад от последната ни конференция потвърди ангажираността на страната ни с този процес. В сегашната обстановка е напълно достатъчно да се институционализират разработените от Междуведомствения съвет за участитето на България в НАТО насоки за отбранителна политика, и на тяхна база да се разработят нови или актуализират съществуващите програми.

- В откритото писмо Вие споменавате за полукриминални елементи, които искат да придобият политическа власт, като се възползват от ресурсите и енергията на обществото ?

- През 2011 год. на една от нашите конференции по темата за стратегическата престъпност ние обърнахме внимание върху процеса на ретрансформация в политическа на криминално или полукриминално придобитата икономическа мощ. На конференцията бяха изнесени конкретни факти за получаваната от оперативните босове, ръководещи контрабандата с цигари, протекция от политически кръгове. За съжаление не можахме да ангажираме специалисти по банково дело, които да ни разкрият мащабите на зависимостите във финансовата и икономическата сфери. Знаем, че информация по тази тема може да се намери в архивите и първичните счетоводни документи на приватизираните банки, и в архивните документи свързани с приватизацията на държавната собственост през годините на прехода.

Наблюдаваме и своеобразен римейк на стратегията на „перестройката“. Реновацията на тази стратегия, осигурила присвояването на огромното общественото богатство от определине лица и кръгове, които ние наричаме „олигархия“, сега се извършва от наследниците на хората, които са я разработили и осъществили. Но времената са други. Значителна част от нашето общество се освободи от идеологическите зависимости и по тази причина наследниците на орлигарсите срещат трудности. Освен това те не са в състояние, поради сложността на вътрешните си зависимости, да отговорят както на динамиката, така и на мащабите на новото време. Те не могат свободно да оперират в глобалните мрежи, генерират загуби, или пък процента на печалба не ги задоволява. Това са основните причини тези кръгове да се стремят към придобиването на политически инструмент, които да им позволява безпрепятствено ползване на обществените фондове. За да се прави това по-лесно, се посегна към ключовата позиция на председателя на ДАНС. Този опит бръкна дълбоко в тлеещата рана на общественото недоволство и вече 30 дни сме свидетели на протести. Протести, които по своята същност искат прекратяване на този „перестроечен римейк“, чрез скъсване на връзките и зависимостите между олигарсите и политиците и по същество възстановяване на истинските демократични ценности и морала в политиката. По своята същност исканията на протестиращите са за нов обществен договор, чрез който да се създадат категорични бариери пред напъните да се запазят или утвърждават зависимости между корпоративните интереси на олигарсите, партийните централи и трите власти, както и механизми за действително разделение между последните.  Специално внимание следва да се отдели на независимостта на медиите от олигархичните зависимости.

- Това ли е дълбоката причина една от фразите на протеста към правителството и политиците да бъде - „Искате да приватизирате душите ни!”

- Тази фраза е следствие на мъчителния преход към ценностите на истинската демокрация, много сполучливо образно представяне на грешката „Пеевски“ и последвалите подобни грешки. Хората не желаят да продължи процесът на политическа деморализация в обществото. Тя е израз и на решимоста на протестиращите.

- Г-н Налбантов, трябва ли и кога трябва да се свика Велико народно събрание ? Това ли е разковничето за България ?

- Въпросът е, не дали трябва, а кога? Ако свикването на Велико народно събрание се направи сега, то това ще бъде престъпление спрямо нашето бъдеще. Ние на този етап не сме готови за този акт. Преди да се свика Велико народно събрание трябва да се направят много стъпки. Първо дебат в обществото за ценностите, след това да бъдат обговорени и формулирани принципите, на които ще се основава организацията на обществото, разделението на властите и функционирането на институциите. Поради обстоятелството, че все още сме зависими от привнесени в миналото идеологии, съм привърженик на подхода окончателните текстове на новия обществен договор да бъдат формулирани от млади хора, които нямат навършени 40 години. Живеем във високотехнологична ера, в която младите са движещата сила, по същество те са създателите на принадената стойност в икономиката. На тях трябва да поверим и окончателното формулиране и изписване на текстовете на новия обществен договор. Това е разковничето към устойчивостта в развитието на обществото ни.

 - Имат ли готовност институциите за това ?  Къде е тук мястото  на диалога на институциите с хората ?

 - За съжаление институците нямат нито готовност, нито нагласата за такъв подход. Да не говорим за политичеките партии.

- Какъв  е изходът от кризата на обществената система ? Какво трябва да се направи на първо време ?

- Отваряне на институциите за дебат по темите от дневния ред на обществото, конкретно  по темата за зависимостите на хората и институциите от олигархически и  корпоративни интереси.

- За какво може да послужат Харта 2013 и Откритото писмо на писателите ?

- Това са платформи за диалог и публичен институционално организиран дебат. Тук обаче имаме проблем с припознаването и равнопоставеността на дебатиращите. Например сериозно предизвикателство е припознаването между председателите на постоянните  комисии от Народното събрание и министрите от една страна и интелектуалците, написали отвореното писмо от друга, като равнопоставени в дискусиите. Другото предизвикателство, което на пръв поглед е технологично решимо, но в същото време е заредено с много условности, е намирането на такава равнопоставеност  между народните представители с авторите и поддръжниците на Харта 2013. Между всички тези групи има такива различия, които едва ли ще могат могат да бъдат преодолени с компромиси. По тази причина  решение трябва да се търси чрез механизмите на един нов кабинет в рамките на този парламент и в избори за ново Народно събрание. Има и още един проблем – протестиращите се възпремат като суверен, управляващите считат това за неоснователна претенция. Липсва комуникация. Отсъствието на комуникация безусловно създава разделителна линия. Веднъж създадена разделителната линия ще провокира конфронтация. Тази опция беше предотвратена през 1989 г. и през 1997 г. Потенциалът на конфронтацията през 2013 г. е скрит и поради това ще го характеризирам като фаталистичен. Ако се реализира какъвто и да е конфронтационен сценарий, това ще бъде началото на края на страната ни. Дано управляващите проявят мъдростта на своите предходници и не изпуснат духа на разцеплението от бутилката.

- Сигурността в отбраната – в плен на олигархични интереси или потвърждаване на цивилизационния избор на европейска демокрация от 21 век ?

- Сигурноста в отбраната аз разбирам като комплекс от съвкупности или платформи, свъзани с образованието, устойчивост на икономическите връзки, по-скоро изграждане на устойчиви икономически връзки с водещите западни компании, и след това целият комплекс от придобиване на нови технологии и системи въоръжение и техника. Социалният елемент е важен,  от гледна точка на създаването на устойчиви практики за утвърждаването на високотехнологичен професионализъм, именно този професионализъм следва да гарантира и реализация на военнослужещите извън системата за сигурност и отбрана. В тази връзка не става въпрос само за реформа във военното образование, но за неговата дълбока реновация. Не става въпрос за поддържането на технологично остарялата отбранително индустриална база, а за нейното технологично реновиране с върхови технологии. Но всичко това е свъзано със скъсването със старите представи за военното противопоставяне.

Неефективността след реализацията на сделките, свързани с модернизацията на част от системите; придобиването на нови системи въоръжение без перспективна стратегия за тяхното използване, както и непрекъснатото намаляване на бюджета за отбрана, са тенденции, които предизвикват недоумение в специалистите. Много от въпросите са свързани с отсъствието на ресурсно осигурена, дългосрочна програма за поддържането на новопридобитата скъпа техника. Цивилизационният избор е направен, но той трябва да се утвърждава. Твърде много привнесени идеологии ни пречат за да изчистим  собствената си идея за място сред другите народи от тази цивилизационна общност. За това е необходимо време, но и много усилия на българския интелектуален елит.

- Как и къде  виждате конкретните възможности за икономизиране на членството ни в НАТО и ЕС ?

- След като изясним нашите разбирания за това какво искаме и защо го искаме и постигнем съгласие по тези въпроси, задължително трябва да преминем през дебат с нашите партньори. Не е тайна, че с изключение на част от новопридобитите въоръжения и техника, всичко останало, с което разполагаме, следва да бъде сменено. Т.е. всеобхватно превъоръжаване. Пределно ясно е, че съвременните оръжия и платформи са високотехнологични и много скъпи. Няма да можем сами да ги поддържаме и по тази причина следва да търсим кооперативност. Това ще бъде дълъг процес, и не може да бъде отлаган непрекъснато. Придобиването на нов боен самолет, цялостна подмяна на системите за контрол на въздушното пространство, придобиване на викокотехнологични системи за прецизно поразяване, както и реализацията на концепцията за войник на бъдещето, са широкообхватни програми, изискващи тясна кооперация както между страните от региона, така също и с икономическите оператори от Европа и САЩ.

Всички тези програми изискват огромни инвестиции, и за да не се разпиляват ресурсите чрез съмнителни посредничества, следва твърдо да възприемем установените практики в НАТО и ЕС и целият процес на превъоръжаване да се извършава не само с помощтта, а с ангажираното участие на специализираните агенции. 

- Вие сте прям човек. Възможно ли е и как може да се прекъсне връзката между олигархията и политиците ?

- При сегашната организация на обществените отношения, това е илюзия. Твърде много зависимости, които аз наричам обществени ракови образувания, виреещи в тълкователното пространство на законите, включително и на Конституцията,  възпрепятстват усилията на институциите в тази посока. Основни предпоставки за прекъсването на такива връзки може да бъдат създадени с новия обществен договор.  След кратък период от време неминуемо ще се установят работещи практики за пресичането, още в зародиш, на опити в тази посока. Но основният гарант е откритостта и празрачността при формирането и осъществяването на политиките. Рефлексите на гражданското общество вече се доказаха, а това е мощен превантивен фактор.

Интервю на Фрогнюз