Илияна Йотова: Няма европейска практика за купуване на гласове, БСП има нужда от реформи

Илияна Йотова е завършила българска филология с втора специалност френска филология, специализирала е в Центъра по европейски науки в Страсбург. Работила е като репортер и редактор, както и водещ на емисията "По света и у нас" на БНТ. Била е директор на дирекция "Новини и актуални предавания". Ръководила е пресцентъра на ВС на БСП. Председател е на българската делегация в Парламентарната асамблея на франкофонията и заместник председател на българската делегация в ПАСЕ.

интервю на Александър Иванов

- Госпожо Йотова, Вие като евродепутат, знаете ли за „европейска практика” за купуване на гласове, както каза Ахмед Доган след местните избори през октомври?
- Категорично не! Веднага след местните избори аз имах възможността да разговарям в неформален кръг, при това не само с колеги евросоциалисти, но и с колеги от групата на либералите в Европарламента. Те вече бяха научили от световните агенции и ме питаха какво значи това „европейска практика” за купуване на гласове по време на избори. И когато аз се опитах да им обясня какво се случва пред една избирателна секция, особено в районите със смесено население, от учтивост и деликатност кимаха с глава, но всъщност изобщо не разбираха какво им говоря. Това беше „terra incognita” ( бел. на редактора – непозната земя)  за тях.
- Как според Вас се отразява на тройната коалиция напускането на група  депутати от НДСВ и този процес на отлюспване в движението?
- Трудно ми е да преценя все още, защото сме само в началото на процеса, още повече, че хората, които напуснаха старата парламентарна група на НДСВ, са с   откровени анти БСП настроения. Визирам и д-р Щерев, който никога не е крил, че е против тази коалиция и против съвместното управление с моята партия, както и с ДПС. Ако новата парламентарна група наложи с напусналите НДСВ депутати наложи този тон, ще сме свидетели на много интересни конфигурации в Народното събрание. Аз смятам, че те ще завият повече към дясната страна на Парламента, а не толкова към ГЕРБ на Бойко Борисов.
- Наскоро пред Frognews.bg Иво Атанасов каза, че избирателите са изневерили на БСП, защото върхушката и е нелоялна, а и има тенденции на раздалечаване между ръководството на партията и редовите членове, съществуват ли според Вас подобни проблеми?
- За съжаление наистина има такива проблеми. Те изкристализираха още по време на кампания та европейските избори. Тогава всичките кандидати, които бяхме в евролистата, бяхме разпределени в цялата страна. Самата аз посетих 36 общини, особено в Северна България. Това, което изключително ме изненадваше е, че в някой от тези общини депутатски крак не беше стъпвал. Хората бяха изнервени, разочаровани, защото казваха - "ние всичко можем да разберем, но ако имаме нормален диалог, ако ни се обясни какво се случва и в какви срокове може да се види някаква светлина в тунела". И действително, когато се сядаше и се говореше честно, като се оставят настрана първоначалните емоции, се получаваше диалог с избирателите. В това отношение Иво Атанасов е прав. Това, което също прави много неприятно впечатление е изключително лошата комуникационна стратегия на правителсвото. Не може да се разчита само на официалните медии, които вечер за 30 секунди в новините или в една колонка във вестника са в състояние да обяснят какво прави правителството и защо точно така го прави.Струва ми се, че в това отношение правителството има много ресурси, но за съжаление не ги използва.
 - Ако в момента БСП наистина има нужда от реформи, какви точно трябва да бъдат те?
- Преди всичко организационни. След празниците БСП започва отчетно- изборна кампания и аз много се надявам тя да не премине формално, защото след това предстои конгрес на партията. Трябва да се направи един цялостен преглед на нашите стуктури, защото те са в много тежко положение, а на някои места съществуват само на бял лист хартия. Дори зад имената да стоят живи хора, с тези хора не се води никакъв диалог, както и твърдя, че в тези структири няма никаква приемственост. Смятам , че в БСП не бива да се прави делене на млади и стари, хора, които са били в партията преди 1989 година и след това, да се делят на такива, които са били от 1995 до 2000 година например. Всяка партия, която прави подобно делене, е обречена да и се случи това, което се случи на СДС. Слава богу, в БСП процесите на отлюспване липсват, но ако се запазят някои тревожни тенденции и не се преодолеят напълно е възможно да се случи това, което се говореше в началото на 90- те години - разцепване на БСП. В БСП има място за хора, които са интелигентни, които са в час с времето и не използват партията за да уредят собствената си кариера. БСП действително има нужда от модерни хора, а не от такива, които изкуствено са приемани в партията.
- Защо според Вас министър - председателят Сергей Станишев възстанови на поста му Дилян Пеевски, а Румен Овчаров и Корнелия Нинова не, след като проверката на прокуратурата не доказа нищо срещу тях?
- Честно казано нямам логично обяснение на това негово решение.
- По каква стратегия и програми работят евродепутатите от БСП, които са част от парламентарната  група на Партията на европейските социалисти?
- Общата ни програма е свързана с изработването на проект за манифест на ПЕС, който ще бъде основния политически документ за предизборната кампания през 2009 година. Проектът за манифест е в самото начало, но на тази тема се правят много дискусии и семинари, тъй като левицата в европейски мащаб също не е в цветущо положение. В Испания в началото на следващата година предстоят сериозни избори, в Гърция се очакваше ПАСОК да спечели, но това не се случи, което означава, че европейската левица на е на онова равнище, на което беше преди няколко години. Левите избиратели в Европа искат по-прагматични действия и желанието е манифеста да бъде развит точно в тази посока. Иначе извън работата на политическата група всеки от нас участва в различни комисии, никой не ни даде време, а се хвърлихме направо, независимо, че влязохме по средатата на мандата в Европарламента.Вярно е, че не можехме да избираме комисиите, в които да работим, а трябваше да попълним тези, където имаше свободни места. Никой обаче не ни каза - вие сте млади, изчакайте, а ни хвърлиха буквално в дълбоката вода. Работата изисква много четене и консултации и отношението е такова, че независимо от каква държава идваш, можеш да бъдеш оценен и заради собствените си качества. Аз лично работя в Комисията за вътрешен пазар и защита на потребителите, хубаво е ,че това е Комисията, която директно работи с българския еврокомисар г-жа Кунева.Често се срещаме с нея  тя се консултира с нас и използва нашия ресурс. Занимавам се с обединения европейски пазар и това ми коства много време. Например у нас много малко се знае за така нарачените ваканционни селища, които навлизат в България, по въпросите, свързани с тях се заинтересоваха няколко туристически асоциации. Също така, през следващата година ще се разглежда един голям пакет от документи - става въпрос за международната търговия с природен газ, аз съм един от основните докладчици по темата. Тук се пресичат много интереси и на частните монополи, и на държавните фирми.С мен се свързаха представители на много фирми в тази област, за разлика от Българя в Европарламента лобирането не е мръсна дума, а начин на водене на политика и е институционализирано. Първото нещо, което правя, когато работя по дадена тема, е да се свържа с българските институци, за да се защити интереса на страната, за жалост не винаги се получава.
- В тази връзка, кои са основните разлики между Европарламента и нашият Парламент?
- В Европарламента се работи, за разлика от българския, където се работи само, когато се разглежда някакъв пробле, който събира националната агресия и има много щекотливи теми или когато се приема годишния бюджет. През останалото време възможността на българския депутат да не отиде на заседание на комисия е немеслима за Европарламента. Не че някой те проверява на вратата, дали си отишъл, но ако не си в час, просто ставаш за смях на всички свои колеги. Освен това, ние в България може да се поучим от Европарламента за начина по който се налагат финансови санкции за това, че не участваш на едно или друго заседание, особено, когато заседанията са в пленарна зала, понеже там взимането на решение може да бъде променено само с един или два гласа. Друга съществена разлика
е работата с експерти, за да вземе един депутат едно решение по определена тема, как да гласува по нея, той е минал минимум през десет консултации. В България това изобщо не се прави и смея да твърдя, че поради тази причина законите не са ни много читави.