Проф. Пламен Павлов: 20 април е подходяща дата за национален празник

По думите му пред Нова нюз Априлското въстание, макар и „прибързано“ и с недостатъци в подготовката, всъщност постига стратегически успех. Павлов подчерта, че именно въстанието става „детонатор“ на Източната криза и води до намесата на Великите сили, включително до решенията на Цариградската конференция. Историкът акцентира върху благоприятния геополитически момент – фалита на Османската империя и въстанията в Босна и Херцеговина. Той направи паралели с по-ранни опити като Велчовата завера, когато обаче няма ясна национална идея, и подчерта значението на реформите в империята, които създават силна българска средна класа. “Именно тя, заедно с местните революционни комитети, стои в основата на въстаническата организация и действия”, смята историкът.

„Датата 20 април е знакова в българската история и затова аз, както и други колеги от години предлагаме тя да бъде официален празник. Лично съм предлагал дори да стане национален празник“, заяви проф. Павлов.

Той посочи, че в редица държави началото на националните революции има статут на национален празник. „В много страни, включително в Сърбия и Гърция, именно началото на националната революция се чества като национален празник. Така е и във Франция, където 14 юли, началото на Френската революция, има подобен статут“, добави той.

По думите му въпросът за 20 април остава нерешен на институционално равнище. „За съжаление, тази идея не среща достатъчен отзвук. Добре е, че тази година тя беше ясно поставена и от служебни министри като проф. Сергей Игнатов и маестро Найден Тодоров. Надявам се в близко бъдеще да бъде решен въпросът със статута на тази дата, тъй като към момента тя няма официално признат статут“, изрази надежда проф. Павлов.

По думите му въстанието има значение и за международната реакция спрямо българския въпрос. „То поставя началото на една вълна на международна солидарност, включително след събитията в Батак и други места“, отбеляза той.

Според него то трябва да бъде разглеждано като ключов фактор в процеса, довел до последващите политически решения на Великите сили.

„Не сме получили свободата си даром. Априлското въстание е катализаторът на тази енергия, която води до последвалите процеси“, подчерта проф. Пламен Павлов.

“Въстаниците живеят в многократно по-тежки времена и не губят надежда. Тяхната борба поставя основите на българската държавност и стремежа към равенство с останалите европейски народи“, заключи Павлов.