Ал. Йорданов: Образователен ценз за гласуване на избори!

интервю на Ана Кочева

- Коментирайте изборите, г-н Йорданов: разсичане на Гордиевия възел или още по-сериозно стягане на примката?

- Всички наблюдатели, вкл. и в чужбина, са на мнение, че Гордиевият възел на българската политическа действителност се заплита още повече. България се намира в патова ситуация и причината за това е, че политическите партии, които влизат в новия парламент, нямат европейската политическа култура и гражданското съзнание да преодолеят собствените си политически комплекси и да формират едно добро управление за страната. Тук по-голяма е ролята и отговорността на загубилите политически партии, защото те трябва да намерят съгласие с основния си политически противник ГЕРБ и да формират едно стабилно парламентарно мнозинство. Силна демокрация може да има, само когато има ясно партийно представителство в управлението на страната.

- Ще проработи ли формулата „Всички срещу ГЕРБ”, която се повтаря като мантра?

- Да се прави програмно правителство, при това от партии, загубили изборите, само ще задълбочи кризата в страната, няма да реши никакви проблеми и ще остави България в ситуация  на безвластие, когато цъфтят корупцията и неясните бизнес интереси. А ние имаме опит в това отношение – става дума за кабинетите и на Димитър Попов през 91-а година, и на Любен Беров през 92-94 г. Затова влезлите сега в НС партии трябва да демонстрират европейско съзнание. Ако не го направят, предстои някакво временно правителство и избори най-късно през следващата пролет.

- Левицата се държи като партията, в чиито ръце е спасението на България. Какво да очакваме от Станишев и евентуалните му партньори?

- От началото на прехода БСП следва един и същ сценарий и за него е време да се говори открито – това е сценарият на дестабилизация и конфронтация и то винаги, когато властта се изплъзва от ръцете на тази партия. И сегашната атака срещу ГЕРБ от последните месеци, осъществявана с помощта и на някои политически партии–патерици, всъщност копираше атаката срещу СДС в началото на демокрацията. И тогава, помним, имаше серия от манипулации, фалшификации, подстрекателства и много пари, за да бъде свален рейтингът на СДС. Парадоксално е, че в момента, след началото на протестите, омразата към цялата политическа класа, както твърдяха протестиращите, някак си заобиколи БСП и се насочи към всички останали, но не и към БСП. Фактически тя излиза с повишена електорална подкрепа, като в същото време тя е партията, която дирижира катастрофите и неуспехите на промяната в България. Лошата промяна у нас е свързана главно с нейното име.

- Тук излиза въпросът за традиционната десница и нейната роля. Защото парламент без старата десница ще имаме за пръв път. Последиците от това?

- Проблемите на традиционната десница не са от днес, но не са и от вчера. Казвал съм го, а съм го и написал в книгите си. Тези проблеми започнаха от 1997-а година, когато коалицията СДС се трансформира в нова партия и се загуби възможността СДС да покрие като едно политическо ветрило по-широк политически и електорален спектър в България, включвайки и дясното, и центъра, вкл. до полосата на социалдемокрацията, тъй като в СДС имаше и социалдемократическа партия. Трансформацията на СДС в една партия –тясна, дясна -  отвори възможността за редица други политически партии, които не закъсняха да се появят, но и да печелят избори и да управляват страната. Последното отворено такова място беше за партията ГЕРБ, която преди 4 години взе мандат за управление и дори сега спечели отново изборите. Впрочем ГЕРБ е единствената партия за тези 23 години, която за втори път последователно печели избори и това трябва да е предмет на сериозен анализ. И той говори за грешките на традиционната десница, която не може да си върне загубените позиции. Последваха в старата десница и лидерските битки, конфликти и много лицемерни опити за обединение. Парадоксалното е, че известни политици напускаха СДС, създаваха нови партии и беше нормално гражданите да не гласуват за такъв политически дом, в който непрекъснато се чуваха крамоли, звучеше гръмогласно една и съща командирска музика и личното его на политическите лидери беше по-голямо от територията на България. Тези, които бяха избирани за лидери, пренесоха личните си вражди върху електората, който просто избяга от нас, защото да иска да слуша една и съща музика. Мога да бъда и още по-откровен. В СДС ние постоянно изпитвахме основателни съмнения, че острата атака, която ДСБ предприе срещу ГЕРБ, обслужваше интересите на БСП и беше подменена основната линия на политическо поведение от началото на прехода – БСП да не стига до властта. Това съмнение доведе до разрива с ДСБ. Днес слушам по една медия как Светослав Малинов обяснява, че СДС всъщност подкрепяло ГЕРБ. Да, но с акта на своето самостоятелно явяване на изборите и с опита да обедини и други малки партии, всъщност СДС отне потенциален електорат на ГЕРБ. Ето поредната грешна теза, излизаща от централата на ДСБ.

- Къде е разковничето тогава?

- Това, което трябва да се направи, е политиците, формирали грешната политика, да се оттеглят. Защото на хората им омръзнаха непрекъснатите провали. И нека да дадат възможност на други лица, с повече разум и политическа култура, да постигнем обединение на дясното пространство, така че напролет на изборите да се яви една много по-мощна дясна формация.

- Т.е. подаването на оставки от десни лидери като Костов и Кабаиванов означава начало на голямата промяна вдясно?

- Оставката на Костов беше отдавна чакана и даже закъсняла, защото не може личното самочувствие да е определящо. В България в политиката се успява и когато си по-скромен, когато можеш да направиш крачка назад, когато се извиниш на избирателите. Ето, примерът е пред очите ни: един Бойко Борисов се отказа сам от властта, напусна, оттегли се и народът му гласува сега доверие отново. А какво би се случило, ако още навремето същото бяха направили политици като Иван Костов, като Надежда Нейнски? Десните още щяха да управляват. Никой не му отряза главата на Костов. Самовлюбеността му отряза главата. В България няма място за толкова десни и дясноцентристки партии, необходим е един общ политически субект, за да се запази легитимността на десните партии. В този смисъл може да се разсъждава и за ПП ГЕРБ. Не аз, Александър Йорданов, а Иван Костов беше този, който подкрепи ГЕРБ в ЕНП. След като си направил такъв акт, значи си преценил. Европейски политици също казват, че е парадоксално партиите вдясно да не се обединят помежду си, следвайки обща дясна политика.

- Оттук накъде?

- Трябва да има промени в политическата система, за да се спре това роене на партиите. И второто – аз съм десен човек и консервативен по убеждение и смятам, че в България трябва да се въведе образователен ценз за гласуване на избори. Не може най-ниско образованата част от българското население да определя кой ще управлява моята родина! Тези хора, независимо дали са цигани или не, първо трябва да се изучат, а после да си пускат гласа за когото и да е. В противен случай интелигентните или ще продължат да напускат страната, или ще спрат да гласуват окончателно. Какво означава в един район като Столипиново в Пловдив победители да са БСП и ДПС. Това е един абсурд! Гласовете, които БСП и ДПС заедно взимат там, сигурно са повече отколкото е бройката на професорите и учените в България. Никога не можем да се оправим при тази ситуация. Затова трябва да се въведе образователен ценз!