Кр. Карталов: Кайтсърфингът е мания, но трябва разум

Кайтсърфингът е относително нов спорт в България, който обаче много бързо стана популярен, а практикуващите го определят себе си като маниаци на тази тема. Сред най-запалените има хора, които живеят само заради вятъра в платното, с което порят водата. Кайтсърфистите у нас са специална порода, подчинила целия си живот на страстта към увлечението си; някои едва дочакват събота и неделя, за да поемат към морето. Ако не са местни морски жители, пътуват по 300-400, че и повече километри дори заради един уикенд с платното и със себеподобни. Те всички имат различен поглед към света наоколо, събуждат се с първа мисъл за вятъра, пък срещнат ли се, не се поздравяват с „Добър ден”, а с констатации предимно за него: „Ей, тая година духна идеално...!” Впрочем тази година изглежда наистина е „духнало” идеално. Морският бриз, който се появява в ранните следобедни часове по крайбрежието, е най-добрият приятел за сърфисти и кайтисти. Въпреки че мнозина от вторите всъщност предпочитат тихите води.

В кайтсърфинга има няколко стила. Единият се нарича курс рейс – това на практика е състезание от точка А до точка В (или както се практикува в световен мащаб от един остров до друг). Това е състезание за скорост. По-често се кара срещу вятъра, за да е по-трудно. Втората дисциплина е фрий стайл и представлява изпълнение на определени техники или пък съчетание от няколко: блайнд (каране назад), хенделпас. .. В този случай е необходимо водата да е равна. Малцина в България умеят да изпълняват блайнда. Засега ... Много трудно е карането на кайт, когато си откачен от трапеца, тогава цялата сила се поема от ръцете. Третата дисциплина се казва хенгтайм и основното в нея е да се задържиш по-дълго във въздуха. Състезания и в трите се провеждат на най-различни места по света, от които най-близкото до България се намира в Турция. Това е Гьокчеада в Средиземно море (Лазурният остров или Райското кътче на Турция, където слънцето залязва най-късно). Всъщност представлява най-големият турски остров с площ 289.5 кв.км и 95 км. крайбрежие и наистина е рай за кайтисти, още повече че там има няколко сърф- и кайтшколи, които са български. И инструкторите, и собствениците са българи, а решението им да се позиционират там се дължи преди всичко на хубавия вятър.

На последното състезание, проведено в Гьокчеада преди броени месеци, един българин става първи и в трите дисциплини. Казва се Красимир Карталов и е от Поморие. Разговаряме малко след като е излязъл привечер от морето, където всеки ден прекарва по няколко часа, докато грогяса, но пък е доволен, защото за този ден си е „начесал крастата”.

интервю на Ана Кочева

- Как се отключи у теб тази мания, това желание да се занимаваш с кайтсърфинг?

- Вярно е, че е мания. Всъщност кайт карам от 2004 г., преди това бях запален по уиндсърфа, но впоследствие приятели ме агитираха да се кача на кайт. Тогава започнах и оттогава не съм слизал от него. А със сърф съм се занимавал много години, участвал съм и в състезания. Въпреки това обаче считам, че кайтът е много по-голяма тръпка.

- А къде е най-доброто място у нас за каране на кайт?

- В България това е Поморие!

- Ето на това му казва местен шовинизъм!  

-Не, не, това не е просто някаква пристрастност. Аз съм карал в България на всички възможни места, където може да се кара и със сигурност мога да заявя, а и не само аз, че това е най-доброто място и от гледна точка на инфраструктурата и на метеорологичните дадености. По принцип Бургаският залив се води за един от най-ветровитите в цяла България и това е факт. От Обзор нагоре вятър няма, на юг също. Това е факт, който много добре се знае от кайтистите и те се събират тук. Особено напоследък идват доста хора, случва се някои от най-запалените да се грабнат буквално за няколко часа. За уикенд кайтисти идват например от Благоевград, или пък за един следобед от Пловдив. Това може да го усети обаче само човек, който се занимава с такъв спорт, за другите изглежда направо налудничаво.

- А някои по-популярни лица явяват ли се да карат тук?  

- Идва да кара Ути Бъчваров, например. Идва и Цеци Красимирова. Дими от „Сленг”, лека му пръст, също беше много запален. Говореха, че искал да си продаде вилата в Лозенец и да си купи къща тук, в Поморие, точно заради подходящия вятър.

- Кой е по-трудният спорт от двата: уиндсърфинг или кайтсърфинг?

- Сигурно е индивидуално, но лично за мен кайтът беше по-лесен за научаване. А и аз го приемам не толкова като спорт, като нещо, за което трябва непрекъснато да се тренира, да се покриват нормативи, да се гонят резултати, а просто като забавление. Разбира се, който е карал сърф, със сигурност ще прокара и кайт, но от друга страна и без да имаш предварителен опит, можеш да се научиш. По-важното обаче е, че, според мен лично, това си е начин на живот; започнеш ли го, влизаш в друг режим: пътуване, каране, естествено голямо забавление.

- Извън България къде са най-популярните места за каране?

- Ходят много по Испания, по островите. Аз не съм човек с кой знае какви големи възможности, но наблизо, в Турция, сме си намерили едно местенце, остров Гьокчеада, което е наистина страхотно, не е много скъпо и когато тук вече не става за каране, там е перфектно, защото е значително по-топло, красиво е, а и така горе-долу уплътняваме годината.

- Засега кайтсърфингът се практикува на любителски начала. Не би ли било по-добре за всички вас, кайтистите, пък и за онези, които тепърва ще започват, защото явно интересът става все по-голям, да се опитате да се сдобиете с федерация, например, да се институционализират малко повече нещата?  

- Да, кайтсърфингът е изцяло любителски, но определено смятам, че е по-добре да си остане точно такъв. Наблюдавам отчасти как вървят нещата с уиндсърфинга, федерацията непрекъснато се жалва, че няма пари, не се грижи за спортистите, там е просто скандално. Затова предпочитам да не се намесват тук, направят ли го, мръсотията в спорта ще стане по-голяма; извинявам се за грубостта.

- Но това не означава ли по-малко състезания?

- Миналата година наистина състезания нямаше, по-миналата обаче имаше, а през тази вече минаха две и се очаква провеждането на още едно. При това организацията е много добра, трябва да кажа, че в сравнение със състезанията по уиндсърфинг нашите са на ниво. Разбира се, тези състезания все още са далеч от световните, въпреки че са отворени, големите състезатели все още не идват при нас. И рекламата ни куца, а и този спорт се практикува относително отскоро у нас, така че има още много какво да се желае. Световни шампиони от ранга на холандци, англичани скоро няма да се появят тук.

- Скъпа ли е екипировката за кайтсърфинга?  

- Не, не е чак толкова скъпа. Хвърчило, неопрен, трапец...това са неща, които излизат към 2000-2500 лв. Все пак става дума за еднократна инвестиция. Тя може да се използва няколко години. Е, разбира се, има амортизация, но независимо от нея, едни четири години, например, спокойно могат да се изкарат с един и същи екип.

- А колко опасен спорт е това?

- Е, чувал съм и за смъртни случаи, но в края на краищата всеки трябва да си даде ясна сметка докъде може да поеме рискове. Мой близък приятел пострада доста сериозно миналата година, но той беше започнал да се занимава отскоро и преценката му за времето не е била достатъчно добра. А когато си наясно със собствените си възможности, рисковете намаляват.

- Ти изпадал ли си в рискова ситуация?

- Не! Сигурно съм по-внимателен. Освен това трябва да се знае, че самият кайт си има осигурителни системи, които автоматически те освобождават от тяга. Освен това има значение и дали преди това си практикувал някакъв друг, донякъде подобен спорт. Защото кайтсърфингът е много универсален спорт, съвкупност от редица други: от маунтинборд, от ски, от сноуборд, от скейтборд. Хора, упражнявали какви ли не екстремни спортове, казват, че той ги събира всичките в едно. Вероятно това е още една причина да е толкова актуален в момента. През зимата на Витоша пък се практикува кайтсърфинг при зимни условия, екипировката е почти същата, а забавлението е също толкова голямо.

- Посъветвай тепърва „прохождащите” в този спорт как да се опазят!

- Най-добре е тия, които сега започват, да се обърнат към съответните инструктори и училища, защото те най-добре ще обяснят последователността. Не е най-добрият вариант човек сам да се обучава, въпреки че има достатъчно дискове с информация, включително и самоучителни. Вярно е, че почти всеки номер, който аз знам, съм си го научил сам. Но все пак моят съвет е новаците да потърсят професионалисти поне в началото. При нас няма нездрава конкуренция, ние си показваме един на друг номерата и сме по-скоро приятели. Но най-важното от всичко е да си преценяваш силите и условията, при които караш!

- А теб какъв вятър ще те вее занапред?

- Същият! Продължавам да си карам.

- Какво е усещането като тръгнеш?

- Свобода!

{YouTubeVideo id=RmS_iXaJYIo}