Кирил Христосков: Чилова сътвори нескопосан закон за културните паметници

Кирил Христосков казва, че не притежава такава, но за сметка на това е изпълнителен директор на фондацията на Васил Божков "Тракия". И Иванов, и Христосков са работили по нелегалния трафик на паметници на културата. Димитър Иванов има силно мъжкарско излъчване, в състояние е да развърже езика си пред репортери, да разказва красиви истории, да създава митове. За разлика от него Христосков пристъпва към интервюто ни с предварително изграден свой сценарий и почти не позволява на репортера да го зарадва с неочаквани въпроси. Повод за разговора е силно дискутираният проектозакон за културното ни наследство. Набива се на очи как защитници на разни интереси се хвърлиха в битка за националното ни наследтво, която някои предвещават да е епична. Проектозаконът беше внесен в НС от група депутати начело с шефката на Комисията по културата Нина Чилова. Още преди проектът  да бъде гледан от ресорната комисия в НС, по медиите се изсипаха няколко остри критики срещу него. Най-вече за собствеността върху паметниците и за частните колекции определени като гвоздеят на битките оттук натататък.

"Това интервю ви го давам като експерт, който се занимава с незаконния трафик на културни ценности, а не като директор на фондация "Тракия", пояснява Христосков. Аз съм офицер от кариерата, завършил съм специлната школа на МВР, след това зъвръших право в Софийския университет, карал съм по каналия ред. Тръгнал съм по йерархията от оперативен работник, никой не ме е назначавал, никой не ме е уволнявал, не съм ползвал протекциите на известни хора. Награждаван съм многокартно, защото съм си вършил добре работата, прави своя светкавична визитка Христосков. За интервюто той покани репортера в сградата на Васил Божков  "Нове Холдинг", където разговаряме сред копия на атични глави и статуии.

Интервю на Мария ВЕЛИКОВА

- Г-н Христосков, вашият колега проф. Божидар Димитров изказа мнение, че проектозакона за културното ни наследство се прави при пълна сектертност. Шефът на НИМ и специалсти са скандалиризани от факта, че екипът на г-ца Нина Чилова се допитва по-скоро до иманяри и дилъри (като известният Митко Станков - Бузата), но не и до експерти. От какво се определя и вашата изключително остра позиция спрямо този законопроект?  

- Напълно споделям мнението, че законът се прави при пълна секретност. При подготовката на този законопроект не беше изработена стратегия, не бяха поканени архелози, специалисти и експерти по незаконния трафик и сделки с културни ценности. Поне да бъдат използвани специалисти, които са наясно с нелегалния пазар, с конюктурата в Западна Европа, които  познват аукционите там, които имат представа за проблематиката с търговията на културни цености, извършваща се между България, Европа и САЩ. Такива хора не само не са ползвани, те дори не са поканени. Аз разговарях с хора от службите. Те дори не знаят, че се прави подобен законопроект!

Нещо повече -  ще ви кажа каква ще бъда сега реакцията на обикновения колекционер. Той ще „потопи" нещата си, ще чака някакво ново развитие, ще търси вариант да продаде нещата си на чужденци и всичко ще замине зад граница. Така че твъденията на г-ца  Нина Чилова, че този закон ще унищожи иманярите са напълно несъстоятелни. Нека видим  чисто психологическото състояние на всеки индивид. Ако дойда аз да ви взема нещо на което вие държите, какво ще направите? Ще го скриете! Така ще направи колекционерът.  Този законопроект не е пазарно ориентиран по отношение на културното наследство.

- Като изпълнителен директор на фондация "Тракия" е нормално да защитавате частните колекционери. Когато, обаче, сте работил активно за ДС сте гонили колекционерите до дупка. Доколкото знам само "богопомазани" личности, като Богомил Райнов, Светлин Русев и още неколцина, са имали право на частни колекции. Простосмъртните сте ги наказвали жестоко?

- Няма такова нещо. Когато аз работих активно за Държавна сигурност не само, че имаше възможност да се създават частни музеи, но беше дадена възможност на физически лица да имат колекции и никой не ги е преследвал за това нещо. Защо само за Богомил Райнов си мислите?! Знаете ли какво мощно нумизматично движение имаше?! Във всеки град имаше поне 50-100 човека нумизмати, които свободно си търгуваха с антични монети и никой не ги ограничаваше. Разбира се, имало е акции от страна на държавата. Те ставаха, когато се разбираше, че иманяри изкопават монети или предмети от могили и след това ги продават на колекционерите. Аз се занивавах с разследване точно на тази дейност. Частните колекции служеха за публикаци на научни работници.  Проф. Йорданка Юрукова, която е един от водещите нумизмати, както и нейни колеги, са ползвали частни колекции, за да направят своите публикации. Ето Бай Желязко и "неговата" прословута монета на  Йоан Апостат. Тази монета беше в частна колекция. Монетата беше собственост на физическо лице, което в продължение на 20 години държавата изобщо не  закачаше. Монетата се притежаваше от баба Елена Меракова от Тополовград, тя й беше собственик. Тази монета участваше на изложби в Ямбол, в Казанлък, в София. Тази бабичка притежаваше монетата, но нямаше право да я продава. Имаше закон за сделки с валтуни цености и валутен контрол и той забраняваше подобни продажби. Бабата, обаче, продаде монетата на бай Желязко и затова ние я конфиксувахме. А сега какво предлага г-ца Чилова в законопроекта си? Предлага министърът на културата да гледа какви предмети ще се продават на търговете. Това не е работа с която да се товари министерството.

- Вярно ли е, че каналите за антики влизат в полезрението на Людмила Живкова още в началото на 70-те години на миналия век и то с факта, че големи шефове на партията и държавата се занимават с иманярска дейност. Ще поясня - те не копаят буквално, а изпращат свои групи хора, дори милиционери, военни, граничари и офицери от службите, които прибират и купуват предмети от иманяри и ги включават в колекциите си?

- Това също не е вярно. Във висшите среди действително имаше колекционери, това е безспорно. Но ако ви кажа за какви жълти стотинки можеше да си купиш такива монетии и то откъдето си поискаш, направо не е за вярване! Те вървяха просто на безценица, за смешни пари. Говорм за 2, за 5, за 10 лв. Тогава монета за 100 лв. беше направо на супер цена. Разбира се, че цените в България и Западна Европа по отношение на тези монети драстично са различаваха. Това създаде нелегалния трафик. И тогава хора като Бай Желязко, като Митко Бузата, които бяха по-напред с материла, "влязоха в играта". Те познаваха чужденци, чужденците идваха в България. Това обикновено бяха  югославски граждани. Купуваха от от тях антични монети, злато. Парите идваха от Западна Европа, защото български гражданин не можеше да ги има тези пари. Ето Бузата например, за да закупи 6 килограмово златно съкровище (от времето на последните византийски владетели - Палеолозите) вкара от чужбина равностойността на 100 хиляди лева в златни монети, защото по-лесно се пренасят, и отделно внесе 50 хиляди лева български пари, за да купи това съкровище. Общата стойност на сделката беше 150 000. Вкарваха нещата от дилъри, по-точно сръбски граждани. Те пътуваха спокойно, нямаха порблеми и обикновено бяха ползвани за тази цел. Монетите на Бузата бяха изкопани във Варненския регион, и слава богу, че ги намерихме у Бузата. Това стана по време на претърсване на дома му. След това намерихме извършителите, копачите. Работихме дълго време по случая. Копачите си бяха напрвили един списък, нали са група. В този списък пишеше -  този е взел толкова пари от Бузата, другия толкова и така ние карахме по ред. Разпитваме ги, те признават: да, Бузата ни даде толкова и толкова. Тогава за тази сделка на Митко Станков му беше повдигнато обвинение по чл.233 за спекула, обвинение за вещоукривателство по чл. 215 и по чл. 240 за валутно престъпление, защото сделката той я прави в злато. Купува и златни монети, а български граждани, съгласно закона за сделките за валутните ценности и валутен контрол, нямаха право да пазаруват такива неща. Държавната организация беше желязна. После, тогава и нямаше металотърсачи. Металотърсачите се появиха след 1985 година. До онзи момент металотърсачи се внасяха от чужбина. По-късно започнаха да ги  правят в България частно, самоуки майстори. Системата беше безпощадна за тези, които я нарушават. Не забравяйте за специалния отдел, на който Димитър Иванов беше шеф. Всеки, който тръгваше да се отклонява от линията на партията ядеше дървото, няма какво да се лъжем. Така беше! И ние (лично) сме уволнявали и сме давали на съд хора за  смешни работи. Например някой шеф или важен чиновник получил скъп подарък, на друг му купили костюм, транзистор или нещо от този род и заминава на съд, отнася наказание. Няма какво да се лъжем. Аз като ходя някъде може да получа нещо - запалка или бутилка уиски. Така беше при всички служители. Но за такива работи се наказваше. Така, че е глупаво да се говори, че някой от нашите е ходил да копае.  

- След 10-ти ноември ви търсиха да съдействате за едни разкопки, при които с помоща на екстрасенси се търсеше златно съкровище?  

- Да, имаше една голяма простотия около Царичинската дупка. Дойдоха при мен, но аз отказах да се занимавам със случая,  защото това са глупости. Тая дупка беше някакъв експеримент, организиран от човек, представящ се за феномен със свръхестестевни възможности. Аз категорично заявавам, че не вярвам на такива работи. Още от 80-те години пращаха екстрасенси да търсят съкровищата на Осман паша из Плевенския край. Отиват и казват: там на този завой, на пет крачки от това, от онова. В  моята практика класическите иманяри са ми говорили най-невероятни неща и измислици. Казват: на крачки от кладенчето, като погледнеш в ляво и като дойде слъчевия лъч, там и там копаеш и намираш съкровището. Това си е по "Индиана Джоунс" на Спилбърг. Това е романтика, несериозно е. Но в България имаше такава категория иманяри. Те вярваха на тези работи. В момента такива не са останали. Сега иманярите са прагматични, те са професионалисти, имат техника, познават местността и не си губят времето. Те не са класически тип иманяр. За тях по- правилния термин е търсач. Иманярства се с карти и фантазии.

- Митология ли е, че навремето, когато вие сте бил в ДС, контрабандата е канализирана като официална държавна политика с указ и постановление на МС и е наричана "скрит транзит". Вярно ли е, че този "транзит" е бил възложен на външнотърговско дружество "Кинтекс", дружество изцяло рожба на ДС и неразривно свързано с шпионажа?

- "Кинтекс" беше външнотърговско дружество, това е истина. То изпълняваше задачи, свръзани с функционирането на държавата. Аз не съм работил в "Кинтекс", казвам го директно, но знам какъв е бил предмета на дейност. Имам  представа, защото съм служил на министерството дълги години. Но да обвиняват едно държавно предприятие в контрабанда е малко смешно. Пък и какво значи те да контрабандират? Те просто си вършеха работата, която е трябвало да вършат. После, технологиите от Запада са закупувани точно от службите. Говоря за технолгии на различни производства. Защото ние бяхме отвъд желязната завеса и на нас никой не ни даваше нещо, което да е съвременно, да е добро. А сме искали да се развиваме. Цял свят прави такива неща - има си разузнаване. Да ни ви казвам какво правят японците... Ами Израел? Израел свиха на  "Мираж" френските изтребители, те свиха проектите и си направиха техен изтребител. Пак казвам - в цял свят има военнотехническо разузнаване, има служби които се занимават, наблюдават какво прави противника. Нека да не се заблужваваме. Тогава имаше противник, имаше страгетия срещу него. Аз пак връщам темата към този законопроект. Оставам с впечатление, че г-ца Чилова търси противник, търси някой с който да се бори.  Частните колекционери не  са противници. Искам да го обясня на хора като нея. Не мога да коментирам дали тя е компетентна, но тя едва ли не стяга войнството на бой. С кого?!

- Вие сте експерт и практик по незаконния трафик на антики, работил сте за интересите на България...

- Аз съм човек, който със своята дейност, с това, което съм върнал на България съм доказал, че съм защитавал интересите на държавата. Никога не съм работил срещу държавата. Ако г-ца Чилова си направи една справка, ще види, че в нейния град Видин най-хубавите паметници на културата ги върнах аз. От видинския исторически музей бяха откраднали паметници. Аз имам пряко участие в разкриване им, във връщането им в България. Единят беше изнесен в Германия, в частна колекция. Говоря за бронзова глава на млад мъж от Болоня, така се казва. Огромна глава от огромна статуя, изключително рядък паметник. Друг паметник беше една мраморна статуя, казва се "Почиващия Херакъл". Тя е римско копие на древно гръцкия склуптор Резип, който е бил придворен склуптор на Александър Велики.

- Как ги върнахте?

- С много труд. След като са откраднали главата я предлагат на дилъри, дилърите я предлагат на колекционер от Германия, много богат човек, собственик на фирма с над 30 милиона марки годишен оборот по онова време. Той купува главата и я излага в частната си колекция. Ходихме в Германия, водихме преговори с него, заведохме дело. По случая работихме заедно с  баварската криминална служба, имах много срещи с тях. Върнахме си тази глава, но направихме на германците една много голяма услуга. Ние  им разкрихме един терористчен акт и то на тяхна територия. Да, така е. Ние разкрихме този акт и аз пряко участвах в цялата тази работа. Аз си спомням как решихме на германците случая с атентата. Работихме в Сандански. Един колега дойде с патрулката да ме вземе. Викат ми: бързо търси те офицер за свръзка от Германия. А паспорт нямам. За две секунди ми се направи паспорта, дадоха ми зелена улица на всички граници, обаждаха се по линията. Шенген беше в сила. Само като стигнахме на определената границата предварително вече знаеха номера на колата ни и давай, давай, давай! Газ! На австрийската граница ни чакаха германците. Вземаха ни с техните коли и пак газ, ама мръсна газ чак до Мюнхен. Няма да ви разправям - голямо шоу. Но там държавата за разлика от тук е направила такива преференции за служителите, че те имат моралния стимул да работят без да взимат подкупи.  

 Тогава германците ни казаха : доволни сме, ще ви съдействаме да си върнете главата. Самата процедура обаче по връщането на тази глава трая няколко години. А накрая немския колекционер милионер каза, че главата е фалшива. Той нае трима немски професори, които потвърдиха тезата му, че е фалшива, та трябваше да доказваме, че е оригинална. Накрая главата си  дойде в България. Е, тя беше откардната от видинския музей.

- С години работите по връщането на един такав паметник?

- Да, по връщането на статуята на Асклепий, която откраднаха от Великотърновския музей мисля, работихме две години. Бяха я предложили на чужд гражданин за продажба. Ние успяхме да установим нещата, наблюдавахме цялата процедура по преговорите. Как? Имаме си специлни средства, наричат се агентура, специални разузнавателни средства, които не се коментират. Наблюдаваме, контролираме и в момента когато се отиде на сделка ние ги ударяме. Тази статуя тежи тон и половина. Да не ви говоря колко още неща върнахме. Нямаше музей в България, от който да не се крадяха неща и ние да не им ги връщахме. Връщали сме и на частни колекционери. Отделът беше много широко скроен, хората бяха специалисти. Наблюдавахме целия нелегален пазар, който се въртеше и то благодарение на усилията на агентурата. Но не искам да говоря за агентура. В България тя стана мръсна дума, но благодарение на източниците си на информация върнахме много работи. Работихме съвместно с колеги от Франция, Италия, Германия. Работихме с техните служби. Отделът ни беше номер едно. За нашите разкрития два пъти Си Ен Ен напарви репортажи. Филм направи немска телевизия за отдела. Половин часов филм. Това беше по времето на 90-те години. Дойде и 4-ти канал на британската телевизия, френска тв прави също филм за отдела. Отделът същестуваше до 1999 г. Но го разформироваха, защото ние от отдела всички бяхаме от бившите служби.

- Извинявайте, но как работеща сепцслужба си позволява да я снимат, да правят филми за нея, образно казано?

- Ние първи разбрахме каква сила са медиите. Започнахме да правим филм за иманярството със студия "Екран". Тогава установихме и първите контакти с журналистите. Правихме акции, журналисти идваха при нас, отразяваха това което сме хванали. И съвсем честно ви казвам, аз тогава разбарах каква сила са медиите. Няма какво да се лъжем, няма какво да се правя на интересен - ние си правихме пи ар! Мен ме познаваха в цяла България. Отивам някъде и всички почват : а, дошли са онези лошите (смее се). Много пъти сме решавали наши задачи с журналистически публикации.

- Като един от шефовете в ДС сте участвал в сделки правени при т.н. незаканонен трафик на антики, на произведения на изкуството?

- Да, участвал съм когато съм защитавал интересите на държавата. Участвал съм с разрешение на съответните органи. Не искам да говоря за тези работи. Рано е! Как защо? Защото сме откупили неща, които не искам да коментирам. С разрешение на министъра на вътрешните работи България е откупила ценни неща. Пък и какво значи една такава сделка?! Двама души просто сядат и се пазарят. Това е то сделка дори в областта на изкуството, на антиките и т.н.

- Митко Станков - Бузата каза, че лично Димитър Иванов е ходил във Виена да прави сделки с него?

- С този боклук едва ли някой ще тръгне да прави нещо. Той се чудеше как да се срещне с нас. Звъни той на дежурната в нашата служба. Търсеше ме. А аз съм наясно защо ме търси.  Обясних на колегите, че Бузата иска да разказва неща за престъпленията си. Тогава се съгасихме да се срещнем с него. С моя началник отидохме задно при него. После няколко дни се счупих да пиша това, което Бузата разказа. Повече какво да коментирам. Да, с Бузата се срещнахме във Виена. Нищо ново под слънцето.

- След като Бузата е такъв боклук, както казвате, защо  австрийските власти не ви го дадоха?

- Поради особенния статут. Той в Австрия се явяваше бежанец. Ние искахме да си го върнем, но те не се съгласиха да ни го дадат. После, той се представяше за политически пострадал от комунизма. Тогава времето беше такова. Една от тайните на нашия отдел е, че  хората ни вярваха, те знаеха, че няма да бъдат излъгани. Накрая като поставих въпроса : какво ще правим с всички тези, които ни помагат, които работиха за и с нас? Казаха: не знаем. Тези хора останаха на произвола на събдата, повечето от тях деградираха, почнаха да вършат престъпления. Те са били винаги на ръба на закона. Стоиш на този ръб, на този бръснач. Ние (от отдела) заедно с тях живеехме на този ръб. Сложно е, работим с бандити, винаги могат да те изгърмят, това може да ви го каже всеки оперативен работик. Тогава държавата си пазеше хората (агентурата). Сега един от най-големите проблеми е липсата на агентура, това са констатациите на министерството. 90 % от случаите ние ги решавахме с хора, те ни вярваха. Сега как частния колекционер ще вярва на държавата, след като тя иска да го прецака. И аз ще ръкопляскам на тази дръжава? Не, няма да й ръкопляскам.

- Как Васил Божков ви покани да работите за него? Как се запознахте с най-богатия българин?

- Това е въпрос, който не желая да коментирам. Покани ме да работя за него по съвсем нормален начин. Имахме човешки разговор. Аз не го познавах лично, но бях чел много за него, знаех кой е. Но не искам да коментирам повече, това са наши лични отношения, те не касаят публиката. Искрено съжалявам, че не мога да ви разкажа и да ви отговоря точно.