П. Колев: В Македония смениха тактиката за репресии, за да са чисти пред Европа

Петър Колев е роден през 1986 г. в Щип. Завършва право в Юридическия факултет на СУ”Св. Кл. Охридски”. Член е на управителния съвет на Съюза на македонските организации – СМО. От август насам е водещ на предаването за българите в чужбина „Облаче ле бяло” по ТВ СКАТ.

интервю на Ана Кочева

- Ти си родом от Македония, завършваш право в България? Как се самоопределяш?

- Отговорът на този въпрос е много труден. Когато говоря за това от гледна точка на това какъв съм, аз съм си чист македонец. Но когато човек каже македонец, трябва да има предвид третия субстракт на българския народ, т.е. третия му елемент. Моята приятелка, например, е от Добрич и тя никога не е крила, че е добруджанка или имам примерно приятели – банатски българи и те не се притесняват от това, че са банатски българи. Така че и аз не се притеснявам от това, че съм българин от Македония т.е. македонец. Но това, че македонците сме част от българския народ, е повече от факт.

- Не се ли страхуваш да се идентифицираш като българин, много твои връстници и сънародници избягват да го направят?

- Едва ли съществува човек, който да не се страхува от нещо, но пак този страх, според мен, не би трябвало да е причина, за да спре да се бори с каквото и да е. А в крайна сметка проблемите на българите в Македония са наши и ако ние се страхуваме да говорим за тях и да се борим да бъдат разрешени, едва ли някой друг ще го направи. По отношение на това, че много хора се страхуват да го кажат открито, има логичен отговор и той е: Ако си българин в Македония, ти си предател, за теб няма работа, целият държавен апарат те дебне и в момента, в който направиш и най-малкото нарушение, ти почернят живота.

- Къде и как виждаш професионалната си реализация?

- Прекалено е рано да реша категорично, но за мен България е на първо място. Аз с триста зора дойдох тук и едва ли бих си тръгнал толкова лесно. Стига да имам възможност, шанс да остана тук, тогава едва ли би имало по-щастлив човек от мен.

- Има ли опасност семейството ти да бъде подложено на репресии поради твоя избор?

- Да ви кажа честно, не ми се иска да повярвам, че такова нещо би било възможно. В Македония на някои хора им стана ясно, че така нареченият процес на ребългаризация е много силен, същото се наблюдава и от вън (Европа, България). Смениха и тактиката, за да са чисти пред Европа. Оправдават се, че тази репресия не е поради българското съмосъзнание на конкретния човек, а поради това, че е нарушил закона. И в този момент за най-дребното нарушение, което понякога се наказва и с административно наказание, те му отрязват главата, буквално. За това съм предупредил родителите ми и родните да внимават. Но все пак мисля, че не би се стигнало до там. В моя роден град Щип е малко по-различно.

- А имали ли са някакви проблеми до този момент?

- Не бих коментирал този въпрос. Каквито и проблеми да съм имали или не, те са мои, лични и мисля, че имам сили и способи да ги решавам.

- Как преценяваш отношението на обикновените македонци в Македония към българите и България?

- Веднъж завинаги трябва да се разграничат три неща: македонската държава, народът, който живее там и македонските медии. В Македония вестниците и телевизията, с аудиторията, която имат, трудно могат да се издържат сами. От създаването им през 1991 г. с парите на Тито, според стария български принцип: „Който плаща, той поръчва музиката”, лесно може да си обясните на чии интереси служат те. Всички знаем за интереса на Сърбия към Македония – да не загуби тази част на Балканите. Затова настройват хората срещу България, опитват се с много пари, поръчкови статии, учебници, книги, вестници да разширяват пропагандата си. Навремето в Македония, като част от Югославия, са дошли военни, сръбска администрация. Съвсем нормално е тези хора да поддържат антибългарска политика. Но истините започват да излизат на бял свят. Вече има една доста голяма част от хората в Македония, които научиха или научават истината и гледат на България като най-големия си приятел. Някои от тях са вече и част от България т.е. са нейни граждани, карат коли с български регистрационни номера, плащат данъци за тях, но тук в България. Какво повече да ви кажа?

- А отношението на българите към Македония?

- За съжаление много малко хора в България, знаят какво представлява Македония сега. Има структури тук, в България, които се възползват от това и много често изнасят невярна информация, манипулират и настройват хората срещу Македония, а това ги държи актуални в обществото. Ще ви кажа едно нещо, което много често ми го задават като въпрос: Защо нямало българска телевизия в Македония, това не ли е цензура? И, когато знаем каква е обстановката там, и каква е тук, аз се питам защо няма македонска телевизия тук в България? В Македония цензурата ми е повече и от ясна, а какво става тук в България?????? Или може би някой се страхува от това, че хората, които живеят в Македония и в България , ако имат такъв достъп до информация, биха открили сами някои истини??? Но в общи линии мисля, че България и българите винаги ще обичат братята си от Македония.

- Как гледаш на някои настроения тук, България да преустанови безусловната си подкрепа за европейското членство на Македония и да постави условия?

- Това е резултат от непознаването на Македония сега. В никакъв случай не мисля, че България трябва да подкрепя Македония безусловно по пътя и за ЕС и НАТО. В Македония живеят албанци, сърби, турци, цигани... Почти половината от населението няма нищо общо с българския корен. Крайно време е България да си преразгледа политиката към Македония и да защити своите хора там. Да защити българите, но не като открито демонстрира желанието да спре пътя на Македония за ЕС и НАТО, а като изтъргува правилно позицията си, ако мога да се изразя така. Ако Македония иска нашата подкрепа, ще я получи, ако се държи към българите, които живеят там по определен начин. По този начин българите в Македония ще разберат, че България не е срещу тях. Това го казвам, защото много българи в Македония мислят, че България пак се опитва да ги изостави, което не е така. Но от друга страна влизането на Македония в ЕС и НАТО е може би и единственият начин да се скъсат връзките с Белград. Така че и едната и другата позиция си имат плюсове и минуси.

- Ти заговори за медии, ще те върна към тази тема ‒ на какво се дължи откровената антибългарска пропаганда на повечето официални медии оттатък?

- Преди малко споменах: В Македония вестниците и телевизията, с аудиторията, която имат, трудно могат да се издържат сами. Сръбският интерес е да се настройват хората срещу България. И бих споменал няколко имена на журналисти: Драган Павлович-Латас, Драган Вучич, Шкарич и.т.н.какво да очаква човек?

- Кои са най‒големите и кои най‒смешните лъжи, които се тиражират?

- Как Македония била окупирана от българските войски. А най-смешната как съм бил наследник на Александар Македонски или може би това, че българите били татари.

- Скоро предстои събор на Македонската Православна Църква, която има намерение да се обяви за автокефална. Как би трябвало да реагира БПЦ, според теб, по този въпрос?

- Тук трябва да се подходи дипломатично. МПЦ има проблем с Сръбската православна църква и едва ли тя ще е съгласна с това. Тук е момента за БПЦ. Да подаде ръка на МПЦ, не в смисъл да я признае, а да й предложи съдействие за решаване на въпроса със СПЦ. Но, разбира се, трябва да има нещо и насреща. Мисля, че БПЦ има какво да поиска в замяна.

- Сърбоманията ли е един от големите проблеми в Македония и как би могла да се преодолее тя?

- Разбира се, че е. И няма как иначе – това е над 100 годишно влияние на Белград. Голяма сума пари, които идват в Македония, по отношение на култура, издаване на книги, развитие на медии и т. н., са от там. Ако погледнем реално, в миналото Македония е била духовно и културно част от България до момента, в който България не се е отказала от това. Сърбоманията може да се преодолее, когато България поиска, защото с много по-малко средства успехите ще са десетки пъти по-големи. Нека почнат да се разпространяват български вестници, книги, българска музика. Тук стои и въпросът за българското гражданство. Българският бизнес е крайно време да влезе в Македония. Но за съжаление всички знаем как стоят нещата сега.

- Накрая ‒ как се чувстваш в новото си амплоа на тв водещ, какъвто си от няколко месеца насам?

- Много ми е интересно, защото голяма част от гостите и техните разкази и истории са твърде любопитни. Темата за българите в чужбина, за мен, като българин от Македония, е много лична. Аз се вълнувам от тези неща и за мое огромно съжаление често ми се случва за много неща изобщо да не съм чувал. Но пък така научавам доста нови неща. Никога не съм си представял, че може някога да се занимавам с това, което правя в момента и първоначално ми беше малко странно. Всъщност реално още не мога да осъзная, че някъде ме дават по телевизията. Това за мен е ново предизвикателство и се надявам да оправдая доверието на екипа на телевизия СКАТ и разбира се очакванията на зрителите.