Ал. Радонов: Българин в Македония? Престъпление пред властта!

интервю на Ана Кочева


– Ти си внук на ген. Крум Радонов. Разкажи накратко за дядо си и откъде идват противоречивите оценки за неговата личност?

- За историята генерал-лейтенант Крум Радонов, за мен дЕдо Крум (по бански вместо дядо се казва дедо) е от най-големите подаръци, с които ме е дарявала съдбата. Невероятно земен човек, с широко скроена душа, страхотно чувство за хумор, той ме е научил на голяма част от нещата, които знам, възпитал ме е в невероятен патриотизъм (заедно с родителите ми и и с другия ми дядо, на когото съм кръстен), но не шовинизъм и ксенофобия, показал ми е много от живота в планината и самия живот на Планината. Самият той беше невероятно честен човек, един от малкото, които не са присвоили и лев от държавата. Даже, след като се е пенсионирал от армията, е започнал работа в Балкантурист и се е отказал от заплатата си, за да има за младите, защото е сметнал, че има наистина висока пенсия и ще е несправедливо да взима още пари.
Единствен той е дарил своя дял от наследствената къща в Банско да бъде музей (днес Историко-Етнографски комплекс „Радонова Къща” в Банско), докато останалите наследници са продали своите дялове на общината
Хората, познаващи лично дедо ми, независимо от политическите си убеждения и начин на живот по време на тоталитаризма, винаги са казвали само и единствено добри думи за него.
През 1990 или 1991 година моят дедо е обявен за един от личностите на света за приноса си към цялото човечество. Смея да твърдя, че ако поне 50% от кадрите на БКП бяха като него, а не единици, България все още щеше да е по-богата и развита от Австрия, нямаше да го има това грозно деление по партиен признак, нямаше думата приватизация да е равносилна на пладнешки обир и най-важното – България щеше да е уважавана и ценена държава, а не боксова круша на когото си поиска (справка – случаят с медицинските сестри в Либия, несправедливото преждевременно спиране на блокове 1 - 4 на АЕЦ Козлодуй и други)
Оплюванията по адрес на ген Радонов идват от хора, които никога не са го познавали лично или са изпитвали невероятна завист заради реномето, което сам си е извоювал.

– Ген. Радонов е бил личен приятел на Н. Вапцаров. Има ли нещо, което дядо ти е разказвал за Вапцаров и процеса срещу него и което оборва официално съществуващите тези по темата?

- Смъртта на Никола Вапцаров винаги е била болезнена тема за дядо ми. Всеки път, когато разказваше за най-добрия си приятел (т.е. за невероятния поет), дядо ми отново преживяваше болката от загубата на този, както той го наричаше, „брат”. По време на процеса много хора са се заели със задачата да се спаси живота на Вапцаров. След като са се изчерпали всички възможни ходове, адвокатите на поета са намерили член в НК, според който творци, от чието творчество лъха любов към родината, не могат да бъдат осъдени на смърт.
За да се спаси живота на Вапцаров, са привлекли като свидетел Елисавета Багряна. Адвокатът на Вапцаров я е попитал директно дали от неговото творчество лъха любов към Родината. В протоколите на съда пише НЕ, а Багряна само е кимнала. После, след 1944 дядо ми е написал статия по този въпрос, а Багряна е оправдала съучастието си в убийството на поета с френското си възпитание, където кимванията за ДА и НЕ били различни.
След този случай масово тогавашните ни литератори се втурват да защитават Багряна, само вече покойният Радой Ралин (страшно много уважаван творец от нашата фамилия) е дал епиграма, където я е описал много точно – „...на два строя метреса”.



– Вълнуваш се трайно от темата Македония. Как се събуди интересът ти към нея?

- Темата Македония е много болна за мен. Самата Македония е най-романтичната и най-трагичната част от българската история. Аз от страна на баща ми съм македонец и съм много горд с този факт. (Всички организатори на протеста за Спаска Митрова сме македонци). Тъй като днешните историчари в Македония крадат на поразия, не са подминали и дядо ми. И не само това – сбъркали са му и фамилията. Не мога и да си представя на какъв терор са били подложени нашите сънародници, за да си сменят националността и да живеят с омраза към собствения си народ. Много ме е яд на една група уж демократи и правозащитници, които с действията си оправдават югославския терор над българите в Македония и които си затварят очите за днешните събития там.
Един ирански поет от Средновековието, чието име за мое огромно съжаление забравих, в едно свое много кратко, но точно стихотворение, казва накрая

„Щом не страдаш ти за болка чужда,
Човек да се наричаш – няма нужда.”

Винаги, като чета история или гледам какво става днес в тези земи и останалите обезбългарени (част от Западните покрайнини, Северна Добруджа, Одринска Тракия и българите християни от Беломорска Тракия, защото българите-мюсюлмани са останали там), нещо ме жегва много дълбоко в сърцето. И пак, научен от генерал Радонов, не мога да се примиря с тези неправди и правя каквото мога, за да се коригират.

– Какви са личните ти впечатления от Македония? Имаш ли приятели там? Как живеят те, как се самоопределят и какво е отношението им към България?

- В Македония да си българин е престъпление пред официалните власти. Но сред обикновените граждани има няколко вида - открито самоопределящи се за българи (да ги наречем новите възрожденци. Това са хора като Драги Каров и моя приятел Виктор Канзуров), които заради това са подложени на невероятни репресии, но никоя институция в днешна България не прави нищо по този въпрос. Друг тип са хора, деклариращи се за македонци, но под сурдинка признаващи, че знаят истината. Третия тип са хора, деклариращи се за македонци, самоопределящи се за македонци, но без отношение към България и българите. И последният тип – най-вредните хора там – самоопределящи се за македонци и страшно много мразещи собствения си род – българите и България.
Иначе имам приятели, които се самоопределят и като българи, и като македонци. Само веднъж заради този въпрос изгубих приятели в Скопие, но после се замислих, че истината е по-ценна и тази загуба, въпреки, че беше бая болезнена, си заслужаваше.

– Как преценяваш като млад човек официалната българска политика спрямо Р Македония?

- Кратко и ясно – напълно неадекватна.

– Смяташ ли, че през 21 в. т.нар. македонски въпрос е решим и как според теб?

- Че е решим, решим е, но тук вече нашите институции трябва да се задействат, като използват опита на съседна Гърция.
Освен това трябва да се направят следните неща – дела и пак дела в Страсбург за нарушаване правата на човека и в частност – правото на информираност и самоопределяне. Тези дела трябва да са конституирани от Република България към БЮРМ и от отделни граждани, включително от мен, за нанасяне на нематериални щети от отвратителните лъжи на македонистката пропаганда. За целта отново държавата трябва да наеме няколко наистина добри юристи по международно право, които да оформят исковете срещу БЮРМ. И най-важното – обещание всяко спечелено евро от властите в БЮРМ да бъдат инвестирани отново в Македония, но от български фирми, за да се преодолее огромният процент на безработицата там и да се осигури достоен живот на гражданите на Македония (освен мнозинство българи, там има и албанци, и турци, и цигани, дори и сърби, които също имат право да се реализират на родните си места).
А и може да се заведат дела срещу Сърбия за геноцид над българите в Западните Покрайнини и Македония, като се използват до огромна болка познатите ни доказателства за този продължаващ и до днес геноцид.

– Привърженик ли си на идеята България да не съдейства на македонското членство в ЕС, докато продължават попълзновенията от тяхна страна към нашата национална история, литература, исторически личности?

- Напълно подкрепям налагане на вето, както направиха гърците, защото в ЕС основните принципи са на добросъседство, разбирателство и приятелство, а, както всички виждаме, от днешните власти в БЮРМ не се спазва нито един от тях спрямо нашата родина. И най-важното нещо е да се обясни на обикновените граждани на Македония защо властите в България реагират така.
Ние първи ги признахме за независима държава, ние през началото на 90-те им спасихме сеитбата, защото ги снабдихме с 30 000 тона гориво за земеделската техника, по време на първата юговойна входът за Македония беше порт Бургас, преди гражданската война с албанските части от АНО ние ги снабдихме с оръжие, и то безплатно, само ние им предложихме жива сила за справяне с тези формирования (и много македонци съжаляват, че тогава българите не са влезнали).
Време е да получим малко благодарност за тези си действия, а не само омраза и агресия към нас като народ и към нашите история и ценности.