Проф. Оливер Андонов за ФрогНюз: Мицкоски е изплашен. Манипулира ли се броят на загиналите в Кочани?

Това каза за ФрогНюз политикът от Северна Македония и представител на фракцията за демократизация и съживяване на ВМРО-ДПМНЕ проф. Оливер Андонов, военен експерт и бивш министър и зам.-министър на вътрешните работи на Северна Македония.

"Причините за трагедията са комплексни. Политическата вина не е изключена. Ако говорим за политическа вина, за безотговорно поведение, за неизпълнение на задачите, на задълженията, то това се отнася за всички правителства в Македония – включително за настоящето, нищо че е на власт от 9 месеца. Можеха да направят много неща за 9 месеца".

"Има и един друг момент, който ме притеснява повече. Кочани не е голямо място, няма дори 30 000 души жители, хората се познават. Няма как да не се е знаело, че дискотеката функционира".

"Само в една пресконференция на министъра на вътрешните работи, в интервал от 2-3 минути, ние чухме няколко противоречиви изказвания. Има много-много въпроси, които систематично не се задават. Системата тук е била: “Наши хора, пуснете ги, пък ще почерпят нещо” – точно в сферата на корупционния елемент. Превенцията не означава затваряне на очите, а значи прилагане на закона, прилагане на защитни мерки и вътрешно обучение на персонала как да реагира в различни случаи".

"Това, което се случва в момента у нас, не са протестни митинги, а действия за отдаване на почит. Вчерашната студентска реакция пред кампуса на университета “Св. св. Кирил и Методий” в Скопие беше реакция на присъствието на министъра на образованието Весна Яневска. Може да се каже, правителството на Мицкоски, което вижда какво се случва в Сърбия с Вучич, се страхува да не изпита същото недоволство. Властта е изплашена. Правителството по всякакъв начин се опитва да минимизира или по-скоро да предотврати проявите на недоволство и исканията за отговорност за него".

"Премиерът трябваше да излезе и да каже, че по етични съображения ще подаде оставка веднага с цялото правителство и до 10-15 дни ще бъде избрано ново правителство. Ако не беше външната помощ, колко щяха да са загиналите досега? А в този момент се манипулира и броя на загиналите, което за мен е крайна неправилност".

Ето и цялото интервю:

След трагедията в Кочани, видяхме реакцията на държавите в нашия регион – 51 пациенти са хоспитализирани извън Северна Македония, като тежко пострадалите са изпратени за лечение в чужбина. За България знаем, че в нашите болници има 14 души, други хора са изпратени в Турция, Сърбия, Гърция. Всички тези държави помогат, знак за какво е това?

Има две неща, които са важни за мен по този въпрос. Първо, съседните държави помагат въз основата на добросъседски отношение. Второ, помагат по механизма на НАТО за цивилна помощ в случаи цивилни катастрофи. Всички страни-членки на НАТО ни оказват помощ – няма по-добър показател и индикатор от този за това какво значи да си член на международен военно-политически съюз. 

С огромна почит към загиналите, със съчувствие към семействата, със съчувствие към всички ранени в този трагичен инцидент, трябва да си даваме сметка, че цялата тази помощ показва как негативното политическо говорене за България от страна на властта в Македония, идваща от моята партия – ВМРО-ДПМНЕ, се показа като политиканство, което не е в полза на държавата. Същото важи и за говоренето срещу НАТО, срещу членството в Европейския съюз. Тази катастрофа ни кара да се замислим какво щеше да бъде, ако сега се бяха задействали механизмите на Европейския съюз. Ако бяхме член на ЕС, това щеше да доведе до много подобрения, може би такава голяма трагедия за Македония можеше да бъде избегната.

В момента 51 пострадали от пожара се лекуват извън Македония. Това показва и слабия капацитет на македонското здравеопазване – значи, че нямаме капацитет да лекуваме хора с толкова ужасни изгаряния, нямаме капацитет да ги настаним. Възниква въпросът дали някога е установено колко хора са загинали поради ненавременна или некомпетентна помощ, a са могли да бъдат спасени.

Голямо благодаря на България и българския народ за подкрепата, която ни оказват, на Българската православна църква, която чувства болката на македонския народ, на всички нас. Много благодаря на всички , които помагат в тази ситуация. Искрено се надявам, че ще има поне малко политическо чувство сред нашите македонски политици за това как трябва да се държим добросъседски и нормално с всички страни около нас, особено с нашите партньори в НАТО и с тези, които искаме да видим в Европейския съюз.

Можеше ли тази трагедия да се предотврати? Виждаме, че има задържани, много хора обвиняват политиците – може ли корупцията да е причината за това, което се случи?

Би било много безотговорно, ако търсим причините в една точка, ако ги локализираме в един човек, в едно събитие. Причините са дългосрочни – не започват с пожара, не започват от няколко години. Причините започват още преди 35 години – от независимостта на Македония, и включват упадъка на цялата система за защита и спасяване, за възпитание и обучение на населението относно процедурите при различни видове извънредни ситуации и бедствия. Причините включват и системата за това как трябва да функционират противопожарните съоръжения, как трябва да се извършват евакуациите, как да се справим с възникването на пожари, бедствия, земетресения, наводнения.

Всеки ден сме изправени пред опасността от катастрофа. Всичко това са ненормални неща, които обаче е нормално да възникват. Дали ще е естествена, предвидима, непредвидима, дали ще е техническа, технологична, дали сме могли да я предвидим, или не – това е явление, за което трябва да сме подготвени, системата трябва да е подготвена, гражданите трябва да са подготвени. Ние изоставихме това, в продължение на години и поколения не се практикуваше никакво планиране, никакво обучение. 

Според мен причините за трагедията са комплексни. Политическата вина не е изключена. Ако говорим за политическа вина, за безотговорно поведение, за неизпълнение на задачите, на задълженията, то това се отнася за всички правителства в Македония – включително за настоящето, нищо че е на власт от 9 месеца. Можеха да направят много неща за 9 месеца. 

Има и един друг момент, който ме притеснява повече. Кочани не е голямо място, няма дори 30 000 души жители, хората се познават. Няма как да не се е знаело, че дискотеката функционира. Само в една пресконференция на министъра на вътрешните работи, в интервал от 2-3 минути, ние чухме няколко противоречиви изказвания. Как да не знаят, че има такова събитие, когато тази дискотека работи всеки уикенд в Кочани? Как да не знаят, когато те са извършили контрол на действията вътре и то по план, одобрен от сектора за вътрешни работи в Щип? Как може да се държат сякаш нищо не се е случвало? Как е възможно при извършване на контрол, да няма присъствие на голям брой полицаи, като знаят, че е обществено събитие? Да не говорим, че не питат има ли дежурна пожарна, има ли дежурна линейка – не само в случай на голям инцидент, на някого може да му стане лошо, да се разболее, да го удари ток. 

Има много-много въпроси, които систематично не се задават. Системата тук е била: “Наши хора, пуснете ги, пък ще почерпят нещо” – точно в сферата на корупционния елемент. Превенцията не означава затваряне на очите, а значи прилагане на закона, прилагане на защитни мерки и вътрешно обучение на персонала как да реагира в различни случаи. Гарантирам, че персоналът е бил уплашен и изгубен и може да е избягал първи. Охраната на дискотеката как трябваше да реагира? Беше ли докладвано събитието? Полицията е длъжна да бъде в течение на подобни събития, съобразно оперативната дейност на място, която има. Предвиденият от тях контрол трябваше да бъде извършен. Отварят се много въпроси, след които отговорността трябва да се търси от най-ниското към най-високото ниво, включително етична отговорност, морална отговорност.

След трагедията, в Скопие имаше различни действия на млади хора. Помним как през ноември 2024 година в Нови Сад падането на козирката след ремонта на ЖП гарата доведе до смъртта на 15 души, което доведе до продължаващите протести в Сърбия. Може ли да правим аналогия – може ли трагедията в Кочани да предизвика протести в Северна Македония?  

Със сърбите живеехме в една държава много дълго време. Много навици са взети оттам. След независимостта на Македония, което е тема на друг разговор, много по-широк, но нека просто спомена – не сме прекъснали връзките, дори политическите, мисленето на политическите ръководства и въздействието върху гражданите остава същото. Пропагандата от Сърбия е много силна в Македония, така че каквото и да съобщават нашите медии от Сърбия, хората следят какво се случва там. Много по-вероятно е да се следи случващото се в Белград, отколкото в София, а София е географски по-близо до нас.

Това, което се случва в момента у нас, не са протестни митинги, а действия за отдаване на почит. Вчерашната студентска реакция пред кампуса на университета “Св. св. Кирил и Методий” в Скопие беше реакция на присъствието на министъра на образованието Весна Яневска. Може да се каже, правителството на Мицкоски, което вижда какво се случва в Сърбия с Вучич, се страхува да не изпита същото недоволство. Властта е изплашена. Сага иска да постави протеста под контрол и да се опита да участва в това с присъствието на министъра на образованието в университета. И реакцията на студентите беше насилена.

Сега преминаваме към друг, по-ужасяващ вариант според мен и това е да се критикуват всякакви събирания през партийни структури на всички нива. Така правят невъзможно изразяването на каквото и да е недоволство и търсене отчетност от сегашното правителство. Смятам, че тук има изключително нечовешко отношение, изключително некоректно отношение към гражданите, нечовешко към семействата на загиналите, на ранените. Правителството по всякакъв начин се опитва да минимизира или по-скоро да предотврати проявите на недоволство и исканията за отговорност за него.

Аз, като бивш министър на вътрешните работи, като човек, който е бил на държавна служба, преподавател във Военната академия и човек, който се занимава с кризи, управление на кризи, изучаване на войната, последствията от подобни ситуации, с аварии и бедствия, считам, че министърът на вътрешните работи носи много голяма отговорност. Отговорността на министър-председателя на страната е етична и много голяма – оказва се, че звената от системата на МВР не работят. 

Имаме проблем с това кой е имал контрол върху съоръженията, кой има контрол върху съоръженията днес. Къде е тук Дирекцията за защита и спасяване (Дирекција за заштита и спасување), къде е извършването на противопожарни проверки? Има набор от отговорности на държавни институции, които не се изпълняват поне през последните 9 месеца. Въпреки че може да няма пряка отговорност на държавните служители, има голяма морална отговорност и всяко отношение от типа “ще се докажем на изборите кой е прав, ще победим корумпираната система” е абсурдно. За 9 месеца всичко е както беше преди. Както и при предишното правителство, нямаме промяна в системата, нямаме промяна във функционирането. 

Това е голяма трагедия за Македония – нашите млади хора бягат от страната, а това само ще ги насърчи да напуснат, тук ще започнат да се чувстват несигурни всеки ден. В крайна сметка – някой е позволил на собственика на дискотеката да работи в неподходящо помещение.

Премиерът трябваше да излезе и да каже, че по етични съображения ще подаде оставка веднага с цялото правителство и до 10-15 дни ще бъде избрано ново правителство, защото ситуацията оттук нататък трябва да се оправи и да се търси отговорност по линията – от кмета, от началника на РПУ, от началника на сектор “Вътрешни работи”, от директора на дирекция “Охрана и наблюдение”, от директора на Центъра за управление на кризи, от началниците на регионалните звена на Дирекцията за защита и спасяване, от Министерство на здравеопазването за това как се справи с ранените.

Ако не беше външната помощ, колко щяха да са загиналите досега? А в този момент се манипулира и броя на загиналите, което за мен е крайна неправилност. Съобщава се за 59 загинали, но не казват нищо повече. 

Интервю на Илияна Маринкова