Николай Кръстев за ФрогНюз: Хората в Сърбия не искат Вучич. Управляващите провокираха опозицията за сблъсъците в Скупщината

Това каза пред ФрогНюз Николай Кръстев, балкански анализатор и журналист.

“Повод за сблъсъците в Сръбската скупщина, беше фактът, че управляващите решиха да си поиграят с опозицията и да тръгнат срещу нея. Тя им трябваше за кворум, за започване на пролетното заседание. Управляващите поставиха двата основни въпроса – за оставката на правителството и оставката на председателя на Скупщината Ана Бърнабич, съвсем накрая в дневния ред. Това вбеси опозицията и тя каза, че няма други точки, освен да бъде разгледан въпросът за оставката на правителство, която да бъде приета. Оставката беше подадена на 28 януари и оттогава насам – близо 40 дни, тази оставка не беше приемана, не беше влязла в Скупщината”.

“Властта е на улицата, а улицата може да влезе във властта, но явно някой не разбира тази метафора. Ставащото в Сърбия се смята за Цветна революция, но всъщност това са опорките на Кремъл. Това са опорките на всички кръгове в Европа, които искат да представят ставащото в Сърбия като сблъсък между либерализма и консервативните, между либерализма и патриотичните сили. Докато всъщност е сблъсък между един авторитарен лидер, който е подчинил цялата политическа и икономическа система в своите ръце, и гражданите”.

Ето и цялото интервю: 

Във вторник видяхме сбиване и димни бомби в законодателния орган на Сърбия - Народната скупщина. Имаше протест от страна на опозицията за това, че точката с оставката на правителството беше преместена последна в дневния ред, имаше информация за ранени депутати. Какво доведе до тук?

Свидетели сме на политическа и социална нестабилност в Сърбия от началото на ноември 2024 г. насам, когато падна козирката на ЖП гарата в северния град Нови Сад в област Войводина. Напрежението непрекъснато кулминира, непрекъснато ставаме свидетели на това, че обществото в западната ни съседка търси и иска промяна на това, което се случваше през последните 13 години от управлението на Александър Вучич, независимо дали става въпрос като премиер, или като президент на страната. Повечето хора в страната не искат управлението на Вучич. Този инцидент доведе до това, че в Сърбия напрежението се засилва, а вероятно и ще продължи да се засилва.

Сърбия в момента се променя. Повод за случилото се в Сръбската скупщина, беше фактът, че управляващите решиха да си поиграят с опозицията и да тръгнат срещу нея. Тя им трябваше за кворум, за започване на пролетното заседание. Управляващите поставиха двата основни въпроса – за оставката на правителството и оставката на Ана Бърнабич, съвсем накрая в дневния ред, като опитаха в началото да поставят въпроси, свързани с намаляването на таксите за студентите, за кредитите, които се предоставят на студенти по време на тяхното следване и въпроса за създаването на свободна икономическа зона с Египет.

Ето това в крайна сметка вбеси опозицията и тя каза, че няма други точки, освен да бъде разгледан въпросът за оставката на правителство, която да бъде приета. Оставката беше подадена на 28 януари и оттогава насам – близо 40 дни, тази оставка не беше приемана, не беше влязла в Скупщината. Другият въпрос бе оставката на председателя на сръбския парламент Ана Бърнабич.

Някои хора сравняват това, което виждаме в Сърбия – протестите, действията на опозицията, с украинския Майдан. Има ли място за аналогия или това е по-скоро опорка? 

Не може да се прави подобна аналогия. Тази аналогия може би щеше да стане, ако нещата не бяха провокирани от управляващите. В случая управляващите провокираха, поставиха на 61-о и 62-о място въпросите, свързани с приемането на оставката на правителството на Милош Вучевич и точката за оставката на председателя на сръбския парламент. Ако тези въпроси бяха напред, както са напред в дневния ред на обществото, а не на управляващите, тогава може би нямаше да стигне до тази ситуация. 

Напрежението ескалира именно в този момент, когато управляващите се опитаха да поставят 60 въпроса преди най-същинските въпроси за това, което се случва в Сърбия. Напрежението е много сериозно. Можем да кажем, че властта е на улицата, а улицата може да влезе във властта, но явно някой не разбира тази метафора. Ставащото в Сърбия се смята за Цветна революция, но всъщност това са опорките на Кремъл. Това са опорките на всички кръгове в Европа, които искат да представят ставащото в Сърбия като сблъсък между либерализма и консервативните, между либерализма и патриотичните сили. Докато всъщност е сблъсък между един авторитарен лидер, който е подчинил цялата политическа и икономическа система в своите ръце, и гражданите. 

Младите хора и студентите протестират точно заради това – защото държавата не върши своите задължения. Затова те искат наказателна отговорност за виновните за падането на козирката в Нови Сад. Затова се говори непрекъснато, че политическата система трябва да бъде рестартирана, да започне да работи. Това са основните неща. Студентите не искаха дори и оставката на управляващите, на правителството в страната. Вучич беше този, който хвърли Милош Вучевич на студентите, само и само да запази своята власт. 

Всеки опит ставащото в Сърбия да се решава на парче води до още по-голяма криза. Криза, каквато ще видим и напред във времето. Това не е краят на сръбската революция. Тя е гражданска революция. Това е революция на младите хора, които искат правовата система в страната да работи. Не може главният прокурор едва сега да започва разследване – над 100 дни, след като козирката в Нови Сад падна. Чак сега започва да обединява обвинителните актове и да търси отговорност от строителните фирми и компаниите, които са финансирали реконструкцията на въпросната козирка в Нови Сад. Защо това не беше направено преди 110 дни – задават се много въпроси, на които не може да бъде намерен лесен отговор.

Ясно е, че Сърбия и сръбското общество са изправени пред много големи предизвикателства, пред много големи кризи, които престоят, ако продължи това управление.

Може ли да се стигне до обявяване на извънредно положение и съответно до още по-големи правомощия на властта?

Това не е изключено като вариант. Вучич в един ден говори приятелски със студентите, но подбрани студенти, кани ги в своя кабинет, пита ги с какво се занимават, какво учат, в каква професионална област се развиват, те му казват какви са проблемите. Но всъщност Вучич не чува гласовете на цялата сръбска академична общност, на тези, които вече 110 дни протестират.

Колкото до въпроса дали може да бъде обявено извънредно положение – не е невъзможно. Целта на Вучич ще бъде по този начин автоматично да спре протестите на младите хора, защото армията ще може да бъде изкарана на улицата. Това са лоши варианти, които биха могли да се развият. В Сърбия и в Югославия месец март винаги е бил месец на погроми, на революции, на обществените напрежения. Ще припомня 9 март 1991 година, когато беше първата голяма демонстрация на сръбската опозиция в рамките на разпадащата се Югославия. Най-голямата опозиционна партия тогава беше тази на Вук Драшкович. Той беше лидер на опозицията много дълго време, почти до края на 90-те години. В сръбската история месец март винаги е бил един сложен месец – имало е погроми, революции, напрежения и кризи, които сме наблюдавали в нашата западна съседка, независимо как тя се казва: дали Кралство Югославия, дали Социалистическа федеративна република Югославия, или Република Сърбия днес.

Факт е, че сме свидетели как някой се опитва да дестабилизира страната. Виждаме и външната подкрепа. Виждаме подкрепата на унгарския премиер Виктор Орбан, който застава – очаквано – на страната на Вучич и на неговата управляваща партия. Говори именно за “либералните сили, които сега са превзели Европа”, които превръщат Сърбия в боксов ринг за битката с консерватизма и със силите, които са свързани с тях.

Вучич преди време беше казал, че може да изкара и специалните части на Сърбия, съответно така да потуши студентските протести. После, изглежда, някой му каза, че това не е най-добрият вариант. След това Вучич замени тази теза и започна да говори, че някой организира Цветна революция в Сърбия. Да, може да платите на 100, на 200, на 500 човека, но не може да платите на тези 150 хиляди, които излизат не само в Белград, но и в още четири големи сръбски града и протестират. 

Какъв е залогът за изхода на протестите?

Залогът е много голям. Той е включително и икономически – предстои Сърбия да реализира своето представителство на Експо 2027. Трябва да бъдат изградени редица сгради, други да бъдат срутени, на тяхно място да бъдат направени нови комплекси. Говори се, че това ще бъде най-корупционният проект в западната ни съседка, през който трябва да бъдат ограбени няколко милиарда евро. Говори се за цифри между 6 и 10 милиарда, има съмнения за корупция в огромни размери. 

Виждате защо Вучич се държи на всяка цена за това да се запази правителството, макар и в оставка. Затова въпросът за оставката е поставен на последно място, а не на първо – защото иска буквално да си купи още някакво време и оттам нататък да започне броенето на 30-те дни за съставяне на ново правителство. Ситуацията в Сърбия е много напрегната. Всяко едно решение, което бъде взето, няма да е от решенията, които ще носят стабилност в този момент.

Интервю на Илияна Маринкова