Първо се отзовало Министерство на отбраната, което пусна във Фейсбук апел за събиране на средства за малката Анастасия. Подкрепа изразяват и от Сдружение на жените военнослужещи.

 

Необходимата сума е 7416 евро за тримесечен курс на лечение.

Анастасия е на година и шест месеца. Майката - старши лейтенант д-р Елеонора Димитрова, прави каквото е по силите й, но има нужда от финансово рамо.

 

Дарителската кампания е отворена до 01 септември 2026 г., научаваме от призива на МО. Цял месец? А после какво следва?

 

Парите, обявиха медиите, били събрани буквално за два-три часа. За два дни сумата е повече от 90 000 евро. 

Защото хората са съпричастни. Защото има много българи с добри сърца.

 

И тук се промъква конфузът.

 

Няма да ровим какви заплати получават в армията, нито възнагражденията на висшите военни. Например на командващият на ВВС ген. Николай Русев, който преди Радев да назначи на високия пост бе командир на 3-та авиационна база – там, където загинаха ст. л-т  Венцислав Дункин и колегата му - майор Петко Димитров. Генералът и другите офицери в щаба на ВВС и в цялата военна авиация не можаха да съберат малко над 7 хиляди евро? За детето на загинал колега и приятел?

 

А Радев, който присъства като президент на „Граф Игнатиево“, когато се случва фаталния полет и напусна с бронирания мерцедес базата секунди след инцидента, не можеше ли да отдели от заплатата си? Генералът, пилотът, премиерът, човекът? 

 

А членовете на Сдружението на жените офицери? Повече сигурно са майки…

 

Цялата българска армия не можа да осигури сумата и министерството е трябвало да се обърне към всички граждани на страната? После, след критиките в социалните мрежи, свали призива-недоразумение. 

 

Всичко е можело да бъде решено без този шум и призиви за помощ. Що за държава и институции са, ако зоват за помощ всички граждани, вместо за нула време да направят нужното. 

 

Извинете, но това е някакъв кошмар. Не, свинщина е!

 

Темата е чувствителна, но мълчанието е недопустимо.

 

Не може да се коментира толкова шокиращ и тъжен случай.  

 

Дарина Георгиева