Тони Филипов, д-р: Бий народа, за да скочи!

интервю на Деница Бояджиева

- Докторе, сменил си няколко редакции, къде беше най-трудно - при Блъсков, при Любомир Павлов или в медийната групировка на Ирена Кръстева и Делян Пеевски?

- Не искам да ги сравнявам, защото може неволно да обидя някого, а аз не съм такъв. За всички съм казал, каквото съм имал, когато е трябвало. Нямам фиксации върху никого. В момента съм еквидистантен, както казват братята македонци. Собствениците на медии в България са като собствениците на всичко останало. И всяка смяна на работното място е на принципа от трън, та на глог, че е по-висок. Пък и човек сам си прави, каквото си прави…

- Добре, тогава да задам въпроса за медиите. Как оценяваш българската журналистика в момента?

- Ще ти отговоря с един пример. Преди изборите през 2009 г. седнах и изчетох всички интервюта на Бойко Борисов, за да си изясня що за човек се гласи да ни управлява. И установих, че журналистите работят единствено с автобиографични данни. Хипнотизирани от опасния му чар, те повтарят като папагали вече десета година една автобиография, която той им разказа и никой не си направи труда да провери нито един факт в нея. Като се изключи една ченгесарска разработка, която дълго се подхвърляше из депутатските кутии и интернет, любознателният избирател не би могъл да научи нищо повече, освен собствената версия на Борисов. А тя, освен обективния си недостатък (винаги е субективна), явно е и доста фризирана.
Това е абсурдно. Това е някакъв сговор на глупци! Идва някой от никъде, връчва си автобиографията и точка, никакви въпроси повече. Единственият факт, който „Стандарт” откри, без да иска, е, че всъщност не дядото, а прадядото на Бойко е убит от комунистите. Откри го и го забрави…

А Бойко си повтаря с повод и без повод този дядо и понеже никой не му възразява, въображаемата репресия срещу него ескалира: „Мен ме изкараха червена фирма, след като съм бил може би един от най-репресираните, влизали в това министерство.” Но де ги реалните измерения на тази репресия? Няма! Дори точно обратното. Понякога той се изпуска: „Ако бях останал в МВР, сигурно отдавна по естествен път щях да стигна до висок пост като този, който сега заемам.” Не, това не може да го каже човек с поколебана кариера…

Но, както се казва, най-интересното предстои. Наближава времето, когато медийният Иван Грозни ще каже: „Аз съм те създал, аз ще те убия…” Познавам добре мародерските инстинкти на медиите…

- Кой е любимият ти карикатурен образ в политиката?

- Нямам постоянен любим образ. Това е ситуативна комедия със силна динамика, в различни ситуации всеки изглежда различно смешен. Затова може би по-правилно е да говорим за типажи: малкият човек, който се напъва да изглежда голям; глупакът, който се опитва да говори с мъчни думи; мутрата, която рецензира театрална постановка; парвенюто, което отмъщава на непризнаващото го общество, като си купува косачка с алуминиеви джанти… Такива работи…

- Според теб кое дразни повече хората - имотите на Цветан Цветанов или барбекюто на Доган?

- Лично аз се интересувам от целия сарай на Доган, от всичките му сараи, а не от барбекюто му само. С какви пари, с какви подставени лица… Каква е тая Асенка некаква си… А колкото до имотите на Цецко, много ми е трудно да смеля тази кокошкарска история. Тръгнал си да правиш политическа кариера, пред теб са се отворили вратите на президентството, а ти бързаш да накупиш имоти… Тази страст към имотите е изяла главата на много български политици. Селска история, типично парвенюшка… Та нахендри и тъща си, сиромашката, дето толкова пари накуп не е и сънувала… Па нотариални заверки, па целево отпускане на средствата… Излиза, че тъстовете са се притеснявали Цецко да не ги изпие или изхарчи по курви. Толкова ли прости изглеждаме? Лично аз приемам това като удар под интелекта…

- Каква е играта, която Костов играе с правителството?

- Костов изгребва вече дъното на собствената си находчивост, както казва един мой настолен приятел. Каквато и да е играта му, тя е към края си.

- Реален политически субект ли е Мартин Димитров?

- Реален политически обект. В момента Костов великодушно му отстъпва президентската кандидатура. Ама че в близките 100 г. няма вариант, според който СДС да излъчи президент, карай… А ДСБ ще играе за кметовете. Не че ще осее родината със сини градоначалници, но е малко по-реално от утопията син президент… Ако пък откопат Надето, то ще е върхът…

- Диагнозата на Яне Янев?

- Лично не го познавам. Това, което чета по вестниците, го обрисува като лумпен с изявени сексуални аберации… Но това не е интересно. Важното е, че така, както се прави на несистемен играч, той също е ключов фактор в укрепването на статуквото. Помислете си само, че Янето бастиса идеята за промяна на политическата система. Със самия факт, че стана неин изразител. Ако не се промени политическата система, ако не се изрине тази корумпирана върхушка, още сто години ще чакаме да свърши преходът, още сто години ще съществуваме безметежно в границите на днешния „безпомощен плурализъм” (Кародърс). Ще гласуваме обаче, както се казваше в едно шоу, нашият глас ще бъде таксуван, но няма да бъде зачетен…

- Не те ли изкушава политиката?

- О, да, разбира се. Но само като лидер на партия „Четвърти километър”. Тя всъщност още не е създадена, но има програма, която най-общо се изразява в това: Ще крадем, ще лъжем и ще бием така, както турчин не е бил, дете в майка и пенсия в старчески дом ще разплачем… И ще накараме тоя народ най-после да се разбунтува… Такива работи. Иначе политиката в „ортодоксалния” й смисъл не ме привлича. Още на първите избори през 1990 г. се имунизирах. Нещо в мен се пречупи, когато Стоян Ганев отиде да прави митинг в циганската махала в Ивайло, родното на д-р Филипов. И под една самотна улична лампа, в един разкалян сокак народният трибун се качи на една талига, или каквото там беше останало от нея, и заговори на циганите за програмата на СДС за раждаемостта… И оттогава нещо ми стана…

- Има ли алтернатива управлението на ГЕРБ?

- Ще се намери. Винаги се намира. По-точно, винаги ни намират. Тя може би вече дори е намерена. Но тя е алтернатива за запазване на властта на сегашната политическа класа. Това не е алтернатива за народа и държавата. Нашата алтернатива е в промяна на политическата система.

- А дотогава?

- Дотогава има много проста рецепта: всеки българин да се опитва да се държи като гражданин. Стига вече са ни изсмуквали банки, монополи, спекуланти… В Хасково един бивш военен осъди МВР и плати за новите си документи с таксови марки! Стига са ни рекетирали общински и държавни лемури... Не казвам, че ще е лесно. Не видях обществена реакция на предложението на КЗД за намаляване на цените на винетките и въвеждане на дневна винетка. Защо, това засяга всички ни? Мързел ли е, обезверяване ли е… Не знам. Както каза омбудсманът, „Нашите права са в нашите ръце.”

- През последните месеци се създаде нов медиен жанр, какво е мнението ти за тази „флашкова” журналистика?

- Не, това не е нов жанр. Флашката е просто носител. Дали в пощенската кутия ще се сложи флашка или плик, това не променя характера на кутията – тя си остава пощенска кутия. Много добре знаем кой е трупал информацията и защо, както и причините тя да се вади сега. Тук Патрашкова и Дачков, тоест журналистиката, няма роля. Те са просто фронтмени на чужди интереси. Не мога да проумея, че човек може да си засере суратя до такава степен за 3000 лева заплата. Най-голямата опасност е един журналист да прегърне каузата на издателя си.

- Според последните прозрения на премиера Бойко Борисов БСП пие руска водка, ДПС - йени ракъ, НДСВ - уиски. Той, от своя страна, се наема да защитава гроздовата. Ти на кой вид спирт залагаш?

- Зависи. Както е казано още в Библията, има време за всичко. Има време за ракия, има време и за уиски, време за мастика и време за бърбън. Но в повечето случаи една тертиплийска салата предрешава въпроса.

- Коя муза би вдъхновила перото ти за любовна поезия - Искра Фидосова или Цецка Цачева?

- Няма джентълменска форма, в която бих могъл да облека отговора на този въпрос…