С. Момчилова: Станахме нация тъпаци с умни телефони! Голям бардак!

интервю на Ана Кочева

- Соня, четох наскоро твой постинг в социалната мрежа за плачещ мъж, когото си видяла на улицата. Май на всички що-годе мислещи хора напоследък (колкото и малко да са останали) им е до кански рев! Докога ще го дълбаем това дъно, което сме ударили? Или станахме вече толкова непотребни като общество, че трябва целокупно да си заминем…

- Толкова е натъжаващо, че вече не ми се говори. Замислям се дали има смисъл цялата врява в социалните мрежи. Дотолкова се вдигнаха праговете ни на човешка и професионална търпимост към всичко абсурдно, че един по един ставаме емигранти, духовни и социални в собствената си държава. Докараха ни дотам, че доказани автори, хора с респектиращи биографии и опит едва оцеляват без работа и ангажименти. Медиите са обладани от сервилност и слугинаж. Цензурата е по-свирепа от времето на соца, когато в мрака се прокрадваха езоповските текстове на Продев, Серафим Северняк, Георги Тамбуев. Сега медиите една по една умират от задушаване, без да му пука на някого, че стотици грамотни, състоятелни, морални професионалисти остават на улицата или са принудени да се оправят със заплати на чистачки. Автоцензурата, резултат от страх, интелектуални дефицити и елементарен кураж също е с небивали размери. Универсалното оправдание са свободният пазар и правилата на търсенето и предлагането. Само че потребностите се възпитават. Аудиторията също. Години наред, вече второ поколение става жертва на вероломно профанизиране и целенасочено оскотяване. Достойни хора са принудени да стават слуги на нискоинтелигентни и нелепи тирани. Простотията, тарикатлъкът и агресията се превърнаха в неотменна норма. Не казвам нищо ново, но белким звънне нещо в тишината. А плачещият мъж е чудесно явление, нещо като уханието на теменужката от Северния полюс на Джани Родари. Мъжът не само като мъж е утрепан и е на изчезване от крясъците за гей преимуществата на сбърканяците и завишените изисквания на кифлите и неофеминистките, но и от моделите на мачовците по върховете на разноспектърните йерархии. За нормалност все пò няма място. Как да не завиеш срещу билборда на доктор Енчев?!

- Едва ли има нужда да се изброяват само тазседмичните рани: Тодор, бивш кмет-изнасилвач, серия въоръжени грабежи, които дори не се коментират, масирани битови кражби, за които се говори повече от кумова срама, но ефектът е нулев…Какво още трябва да се случи, за да се вземем в ръце?

- Колкото повече ни засипват резултатите на бездушното и некомпетентно управление, толкова по-безчувствени и парализирани ще се оказваме поединично и като общество. Ако въобще може да става дума за общество. Човешкият живот няма стойност. Децата ни с часове играят игри, в които се убива и от това се печелят точки. Насилниците на улицата и в училище са героите днес. Не е модерно да си мек и да се интересуваш от проблемите на хората, за сметка на това е „мега култово“ да си жертваш живота за куче или за котка, стига наоколо да има кой да снима. Със същата посветеност би пребил съученик или възрастен мърморко в автобуса отново за предпочитане под фокуса на телефона, който ще увековечи мандрилския ти триумф. Бабите и дядовците ни, последните порядъчни хора, които реално са се трудили през целия си живот и от усилията им има видим ефект, (защото извинете ме, но от корпоративната цивилизация ползите са ми все още неясни докато щетите са налице), та, възрастните хора у нас са дотолкова унизени и притиснати от нищета, забвение и престъпна агресия, че се чудя дали в библейския Содом човечеството е било толкова оскотяло, колкото ние, свидетелите на огромното настоящо оскърбление. Децата ни, за тях, просто каквото и да кажа, ще е малко, защото не просто ги изоставихме. Натикахме ги в най-низкото на човекоподобното материално проявление. Единствените импулси, които сработват в изтощените им от тъпа телевизия и интернет главици, е по силата на призива „бий или бягай“. Отгледахме състезатели по разпиляване на салфетки. Имитатори, които се хабят в пошли телевизионни формати и чегъртащи талони за игри на късмета аборигени. Работейки по върховете на разни корпорации, се нагледах на млади зомбита, видимо доволни от шанса да попаднат в йерархията на комерсиална пирамида, отвисяващи от девет до пет, имитирайки вглъбеност и потъване в служебни ангажименти. Млади хора, отглеждащи хемороиди и гладка мускулатура.  Изглеждащи безупречно, но несъстояли се нито в душевен, още по-малко в духовен план. Съсипахме и предадохме децата и родителите си. Какво се случи? Нямам отговор. По-лошо и брутално е от коя да е антиутопия. Модерното ни битие не е по силите нито на Хъксли, нито на Оруел. Ангелите ни отлитат от терминал 2 или от местата на саморазправата с грубата сила, окупирала властта повсеместно. Кои са двамата, пребили Тошко от Враца? Две понички от бандата на Пръча. Известен врачански първенец, командорещ и съд, и прокуратура, и полиция. Тестени изделия някакви. „Матрял” невтасал. Трезви мозъци в мрежата, а и медиите се опитаха да пледират за хладнокръвие при отсъждането на наказание и дори намекнаха, че сами са си виновни жертвите. И изнасиленото момиче, което само отишло в хотела на бившия кмет и момчето, решило да защити честта си. То, защо ли да се учудваме, след като в Кьолн под сянката на най голямата северноевропейска катедрала жени бяха набедени за изкусителки и блудници след нападение на друговерци. Изпаднах в библейска стилистика, но времето ни все по-старозаветно стана. Управляват ни отявлени престъпници, иска ми се да ги нарека грешници. Пак да цитирам вечната книга - когато Яхве поръчал на Аврам да му намери сто праведника, за да пощади „градовете в равнината“, не били намерени човеци. После Бог попитал за десет поне, но и толкова не се събрали. Сетне знаем - мъжете от Ханаанската земя поискали да посегнат и на ангелите, дето проводил всевишният на гости у Лот. Тогава не се стърпял Бог и пратил огъня. Сега като че ли и той е станал по-търпелив. По-толерантен някак. Все още търпи блудството с ангелите и горделивостта на кесарите. Малодушие, безверие и продажност, това е триадата на която се крепи модерното ни битие.

- Да се върнем в днешния Содом и Гомор! Ти остро коментира решението на НС за „партньорско” опазване на въздушното ни пространство. Какво те възмути, нали сме членове на НАТО, твърди се, че това било в реда на нещата.

- Тази сутрин се събудих със спомена за собственото ми лековерие от времето на наливането на основите на „цивилизационния ни избор“. Тогава работех в различни медии. Мило и драго давах за сбъдване на общоевропейския идеал. Даже орден ми дадоха за заслуги към присъединяването към ЕС в качеството ми на съветник на министъра на вътрешните работи и на правосъдието по-късно. Сега хем ми е смешно, хем не ми е. Бях директор на три пресцентъра в три ключови министерства, докато се затваряха т. нар. преговорни глави по преговорите за присъединяване. Какви наивници бяхме! Какви наивници бяхме, докато ръководствата на телевизиите под диктовката на централите им някъде по света закупуваха турски и индийски сериали с обяснението, че много се харесват и правят убийствени рейтинги. Всичко е планирано и няма конспирация, няма параноя, просто елементарна логика и капки здрав разум прави очевидни планираните действия. Държава, в която съветник на министъра на вътрешните работи е преводачка на бивш американски посланик, какво е това? Наличие на служител, който превежда директивите, какво друго. Ние сме колония, изпаднала в овчедушна саморазправа със собствената си памет или онова, което все още е останало от нея. Много скоро няма да си спомняме кои сме. Сериозно се работи от ентусиазирани евроатлантически мисионери по изравняването със земята на всичко, което може да ни подсети, че сме древни, важни и имаме историческа мисия. Какви равноправни партньори сме?  Пренаписва се историята, късат се страници от читанките и букварите, сриват се паметници. За сметка на това никнат новите вавилонски кули на мултикултурализма, Мики Маусите на новата култура и болшевишката отдаденост и нетърпимост към отсъствието на екзалтация от голото царско войнство подскачат навсякъде като откачения Шапкар на Алиса. Колкото до небето, което турските изтребители ще пазят по силата на партньорските ни спогодби, писах във Фейсбук, че доживях да кажа, добре, че баща ми не доживя. Той, баща ми, беше пилот – изтребител. Истински ас. От онези, летели на няколко МИГ-а. Най-смелият мъж, когото познавам. Заради него сме обикаляли летища и аеродроми из България. Аз съм родена в Узунджово на границата с Турция. Едно село, наричали го Гарадок, едно време. Там излитали и падали като простреляни птици самолети с млади момчета на по двайсет години. Но не се отказвали. Да браниш небето за него беше по-важно от това да ни дадат апартамент в София. Когато му предложиха за заслуги, той каза че има по-нуждаещи се от нас. А ние живеехме три поколения в три стаи. Както и да е. Сега няма място за орли. Отбраната на страната ни е поверена на охлювите. Четох наскоро за съдбата на главнокомандващ, изпратен без почести и звания, защото не засвидетелствал нужното уважение и сервилност към земеделеца, министър на войната. Така е.

- Няма как да не изкоментираме и смс-гейт-а, за който върви приказката, че телефоните вече са станали по-умни от политиците и съдиите. Каква е твоята „диагноза” за участниците в него.

- Ние въобще сме станали нация тъпаци с умни телефони. Те правят всичко вместо нас. Те ни заместват, очите, ушите, съвестта дори. Голям бардак! Това е не само ВСС, но и всички, призвани да въздават справедливост и да бдят за сигурността ни органи и служби. Ще възразите, че не всички са „труженички“ за благото и благоразположението на „човека, който обича жените“ и ще бъдете прави, но, когато мълчиш, значи си съгласен. Не мисля, че някой изобщо има идея а още по-малко намерение да реформира съдебната система. Така, корумпирани, овъртолени във връзки и зависимости, магистратите са удобни и послушни. Всичките проектоантикорупционни закони са дълбок нонсенс. Ако един истински, нагазил в материята анализатор, се захване да анализира случващото се, ще се стигне до истината за пълната привидност и имитация на усилията за превъзмогване на корупцията и статуквото. Пионки, уплашени и изричащи пресекливо назубрени опорни точки, това са новите герои от стария бардак. И нравите, не може да се отрече, са си от този порядък с ярките персонажи ала шантан и мадам. Резил! Какво да каже човек. Всичко, произтичащо като решения, действия и бездействия на тази система, е илюстрация на ерозията и деградацията.

- Ти беше привърженик на идеята „за гъби” вместо „на избори”. Продължаваш ли да апелираш за това, ето, наближава тази година поредната порция, пък се говори и за избори 2 в 1. Ако абдикираме и от тази последна възможност да покажем, че за нещо ни пука, какво друго да направим?

- Много мисля тези дни по повод референдумите, които очакват подписите ни. Вероятно ще подкрепя подписката за референдум на Слави и екипа му. Притеснява ме само точката със задължителното гласуване. Аз съм човек, който винаги се е бунтувал срещу всичко задължително, когато няма достатъчна причина за задължителност. Ако не харесваш нещо, ако то не изразява твоите идеи, ако го подозираш в корист и нечистота, не бива да го подкрепяш. Това мисля и така живея. Можеш да го приближиш, може да го опознаеш, но, когато установиш, че е отрова, не го обявявай за лекарство. Бягай, махни се, не работи там, където отсъства духът, както съветва един светъл ум. Всичко, което ни предлагат изборите в последните години, е тежка и предопределена безалтернативност. Преди водех със себе си невръстната си тогава дъщеря и гласувахме „заедно“. Мислех, че така преподавам граждански умения. Сега мисля, че е по-важно да научи да не избира, когато няма избор. Да не отива в отбор, само за да не бъде аутсайдер. Да не остава в стадото. Примерът е важен и кому гласуваме доверието си също. Какво стана на последните избори? Страхувам се, че сме на път да забравим. Къде бяха протестърите, онези будни, красиви, млади, самообявили се за авангард на нацията, когато в Арена Армеец, като в баташката баталия съгражданите ни беряха душа и пред очите им се извършваха злоупотреби и фалшификации. Защо нито един западноевропейски посланик не реагира? Нито една наблюдаваща, независима фондация или орган? Трябват ли ни още доказателства, че сме сами? Винаги съм си мислила каква метафора са тези натъпкани с „гласове“ чували, поели към преброителите. Каква пошлост! Демокрацията си отиде преди да се е състояла. Ние живеем в условията на диктатура. Гьобелсовата мантра „дайте ми власт над медиите и аз ще превърна всяко общество в грухтящо стадо“ работи ефективно. Учудвам се, че се сетихте за мен. Благодаря Ви за интереса и се надявам да е полезно това, което казвам, въпреки че все по-често си мисля за повредата в „моя телевизор“. Може пък аз да не съм адекватна на новите потребности на прогреса и световното развитие. Напълно възможно е.

- Надали е така, но точно по този повод да те питам – не си ли искала и ти да си „хванеш шапката” и да се измъкнеш през Терминал 2, какво те държи още тук?

 - От една седмица сестра ми от Съединените щати е у нас. Както се шегуваме в къщи, семейните филантропи от домашната Америка за България. Да ми е жива и здрава, тя е голяма куражлийка и по-мъжкото момиче от двете ни. Замина преди години с невръстния ми тогава племенник, защото отказваше да остави детето в държава на мутри и нискочели политици. Както се казва, там успя. Сега живее спокойно и добре. Все ми повтаря, че е най-добре да я последвам. За мен тук е все по-трудно. Почти няма работа за такива динозаври, дето познават прехода. Трудно ни е да си сгънем гръбнаците, а пък стърчим и заемаме място, повече от определеното от средните европейски стандарти. Ще остана тук. Дори да съм последният човек, който ще изгаси лампите, както се шегуваме с група приятели, запънали се на прага на всеки вид оскъдица и бедност. Тук ми е мястото. България е уникална страна с мисия. Българският език е удивителна сила и моля ви, Българи, където и да живеете, не лишавайте децата си от шанса да говорят и сънуват на български. Това е вибрацията на ДНК-то ни. Не лишавайте децата си от мощния имунитет на стария ни, мъдър и оцеляващ ген. Вярно, че сме заспали, но ще се събудим. В нищо друго не вярвам така силно!