К. Костадинов: Някои си мислят, че живеят в Османската империя...по навик

Интервю на Ана Кочева
 

- Как въобще се появи идеята да се преименуват турските топоними във Варненско?

- Преди две години в моя приемен ден като общински съветник дойдоха хора, придобили наскоро собственост в местностите Боклук тарлъ и Ташлъ гечит. Те попитаха възможно ли е да се сменят тези имена, защото ги смятали за обидни и неразбираеми. Въпреки, че съм варненец, признавам си, не знаех че такива местности съществуват и реших да се поинтересувам къде точно се намират. Оказа се, че едната е във Владиславово, кварталът, в който съм израснал, и се намира точно под детската градина в която съм ходил като малък. След като направих проверка в общинската земеделска служба се оказа, че от 231 местности на територията на общината, 215 не са с български имена. Това, честно казано, изненада дори и запознат с историята на града си човек като мен. Така че естествено, след като проучих практиката в община Бургас, където преди 3 години смениха над 600 имена, съвсем безболезнено и безпроблемно, започнах подготовка за изготвяне на списък с новите имена. След консултации с варненското краеведско дружество, продължили около месец, предложението беше готово и внесено в деловодството на съвета. - С какво си обясняваш съпротивата, мнозина твърдят, че са свикнали с топоними като Кабакум, а българските няма да се възприемат. Да, и аз чух този довод. Знаете ли, не мога да разбера как хора, които не могат да ми кажат повече от 5 имена от списъка с 215, твърдят, че били свикнали с тях. Значи те дори не ги знаят, но са свикнали с тях? Дадох ви пример с Боклук тарлъ, където са ни водили като деца да си играем, защото беше една запустяла поляна накрая на квартала, та какво остава за другите. Манда гьолджу, Кълчикли кайнак, Кокар пунар, Каракаш юстю, Тараш алтъ и т. н. са абсолютно непознати и неизвестни малки местности, някои от тях едва по стотина декара големи. Но това далеч не е най-абсурдният пример. Във в. „24 часа“ написаха, че новите български имена били звучали „индиански“. Значи Кълчикли кайнак е поетично и възвишено, а Къпинов извор е индианско, тривиално и смешно? Апропо, новото име на Кабакум е Хоризонт. Навсякъде обаче, нарочно пуснаха буквалният превод на името, което е Големия пясък, и започнаха язвителните коментари. Е, щом има хора, за които българското име е смешно, но когато се преведе на турски става поетично, значи имаме много сериозен проблем. Навик било... Очевидно навикът е голяма работа – някои още по навик си мислят, че живеят в Османската империя.

- Други твои опоненти пък смятат, че това е просто пушилка, за да се прави ПР.

- Е, сигурно трябваше да върна хората и да им кажа да си гледат работата, защото някой ще ме обвини в нещо? Не очаквах, че ще има такъв шум около имената, с оглед на българската практика. Но не сметнах един фактор, един незаобиколим фактор в българската политика, както казваше провален български политик. Защото в Бургас смениха основно гръцки имена, докато във Варна сменихме основно турски. А както е известно, България се управлява не от гръцка, а от турска партия – незаконната етнополитическа мафия ДПС. Това обяснява цялата реакция, обвинения и т. н. Просто ДПС си пази територията, а Турция на свой ред пази ДПС.

- Как ще продължи тази твоя кауза, след като областният взе решение, с което се обезсилва постигнатото дотук?

- Да, той вече го върна и ние потърсихме сметка от Великов, защото със своите действия той показа, че не е областен управител, а валия на вилает. Поискахме му оставката, която той отказа да даде, защото, както каза, не сме го избирали ние и не сме го назначавали ние. След което призова полицаите да ни арестуват, защото сме били хулигани, и сме правили боклук в сградата. Под боклук имаше предвид фесовете, които му бяха подарени за новата година. Отговорих му, че не сме дошли да правим боклук, а точно обратното - да изхвърлим боклука. Искането на тази оставка е в съзвучие с искането на оставката на цялото правителство, разбира се.

- Накрая да те питам, защото си историк, а темата тези дни се завъртя интензивно, вкл. и поради предстоящата годишнина: къде трябва да бъде погребан цар Самуил и защо смяташ така?

- Преди всичко не трябва да забравяме къде са открити костите му - на о-в Св. Ахил (Гърция), намиращ се в Малкото Преспанско езеро, днес разделено между Гърция и Албания. Там, във величествената базилика "Св. Ахил", е намерил последния си покой както Самуил, така и синът му Гаврил Радомир, а вероятно първоначално и неговият зет св. Иван Владимир (чиито мощи се намират днес в албанската столица Тирана). Тази базилика е била своеобразна "царска гробница" за Самуиловата династия и е един от най-впечатляващите български културни паметници в чужбина. Но като казах чужбина... Каква чужбина може да е Преспа, днес поделена между три държави - Македония, Гърция и Албания, но и в трите части на която българският език е основно средство за общуване между хората? Каква чужбина може да е и Беломорска Македония, днес намираща се в Гърция, но в която и досега има запазени стотици села, в които българите са мнозинството от населението? Каква чужбина може да е тази част от нашата южна съседка, в която почти всеки втори местен човек има роднини в България, с които поддържа връзка и не забравя общия си произход с тях? Ето защо костите на Самуил трябва да почиват на св. Ахил. Не само защото той е пожелал да бъде погребан там, в сърцето на любимите си владения, до светеца, чиито мощи е донесъл от Лариса. А защото не трябва да забравяме, че България не е само нашите 111 000 кв. км, а всички места, в които продължават да живеят българи. Тържественото препогребване на останките на българския цар ще превърне този напълно забравен и изостанал край на Гърция в притегателен център за българските туристи, а о-в Св. Ахил ще стане място за поклонение на българи от всички краища на света. Но не само това. Пътувайки до там, българите ще преминават през старите български градове и села на Беломорието, ще влизат в пряк досег с местните българи и ще върнат авторитета на българския език, който само допреди двадесетина години и бил забранен да се говори по тези места. Всичко това, разбира се, ще бъде възможно само ако Гърция го позволи. Но от нашата страна зависи дали въобще ще го поискаме. Това е нашата история и тя е там, където е. Не можем само заради факта, че днес нашите граници не са тези, които трябва да бъдат, да "евакуираме" на части своето културно и историческо наследство. Гърция е в Европейския съюз, както и България. Време е да се сетим за това и да го използваме най-накрая - както за нас, така и за нашите братя оттатък границата. Разбира се идеята си е идея, и аз знам, че тя е в кръга на мечтите и по-скоро неосъществима. Затова приветствам идеята на д-р Врабевски и Фондация Българска Памет за изграждане на паметник на цар Самуил в София със средства на фондацията. Цар Самуил е син на комит Никола, а той е бил управител на Средец, затова резонът за паметник в София е огромен. Ето нещо съвсем реално и аз се надявам, че държавните институции ще го подкрепят, да не говорим, че всъщност това са задачи на самата държава.