К. Кунева пред Фрог: Държавата да намери механизъм, който да подкрепя ситуационните центрове за бежанци

Какви са проблемите, с които се сблъсквате всекидневно в ситуационния център?

Проблемите, които срещаме на ежедневна база в ситуационния център, че 200-250 човека минават през нас всеки ден. 45%, от които деца и проблемите са всякакви. Тези хора идват с по една раница. Имат нужда от храна, дрехи, подкрепа за работа и с институциите, детските градини, училища, от всичко… А съвсем скоро ще имат нужда и от това къде да живеят. 

От Фондация „За доброто” организираме административната оперативна работа в центъра, а от сдружение „Отворени данни” се занимава с обучение на бежанците, интеграция, бизнес инкубатори. Тоест, от двете организации средно на ден по 100 човека работят на терен. 

А какви стъпки трябва да предприеме държавата, за да улесни Вас, а и всички, които помагат на украинските бежанци?

Държавата да започне по-активно да подкрепя центрове като нашия от гледна точка от тяхната устойчивост, защото такъв тип център не може да работи повече от няколко месеца на доброволчески принципи. За съжаление, това, което е трябвало да се поеме от Държавна агенция за бежанците като проблем, не може да се реши, защото същата агенция последните години не е направила нещо, с което да изгради механизми, за да се справи. Агенцията има назначени 402 човека на щат. Какво прави тази агенция в момента, имайки предвид, че миналата година е имало някакъв наплив от 10 999 бежанци…Ние за два месеца имаме 93 500. Колкото и да се ядосваме и да се дразним, че в момента нещата не се случват добре и бързо… Те, за да се можеха да се случат бързо, трябваше да бъдат подготвени. 

Когато държавата не е подготвена за нещо подобно, няма как ние да очакваме от нея, че за два дена ще даде всички механизми и ще промени законовата разпоредба, нормативна уредба и т.н. Да, трябва да са по-бързи, но и тях ги разбирам от някаква гледна точка. 

Мога да кажа и че на 99% хората, с които работя, изцяло подкрепят Украйна. Според мен  неагивното предимно вършее из Фейсбук. Трябва да бъдем много критично настроени към такъв тип пропаганда. Винаги ще има хора с различни позиции. Моето мнение е, че хората подкрепят всячески пристигащите жени и деца от Украйна. Повечето поне, а останалите сякаш си чешат езиците. 

Какво се изисква, за да можеш ефективно да оказваш подкрепа на украинците?

Изисква се да имаш опит да работиш с голяма група хора, с доброволци. Да си отворен към хората. Разбира се, да можеш да координираш правилно процесите. В случая НПО-тата за разлика от държавата сме с една идея по-отвързани ръце. Тоест, държавата, за да създаде някаква структура, трябва или да има подготвен механизъм, по който да го направи, или тепърва да прави такъв. Вие сами виждате в парламента колко много време отнема най-малките неща да бъдат гласувани. И сега си представете да тръгнат да създават нови изменения или съвсем нови нормативни разпоредби. НПО-тата са една идея по-гъвкави в това отношение. Аз като НПО мога да реша, ако имам средства, разбира се, да подкрепя лъчетерапията на една жена, но  държавата не може законово да я подкрепи, защото Законът за здравето не ѝ дава да плати тези пари. 

Намираме се в един порочен кръг: Първо, държавата гласува промяна в Закона за здравето. После 3 седмици чакаме постановлението на Министерски съвет, което после трябва да се обнародва в Държавен вестник, за да може България да има възможността да предостави здравни права на тези хори - да имат достъп до болнична и извънболнична помощ. В момента украинските бежанци се обслужват здравно от болници-доброволци, лекари-доброволци и НПО-та. Защото няма законова нормативна уредба, която да дава правото държавата да финансира това нещо.

Колко още време може да се издържи на доброволни начала?  

Почти към финала сме. Няколко месеца е периодът, в който се задържа такъв тип енергия. Това е много изморително. Хората, каквито и да са те - имат свои бизнеси, работа, семейства и не могат просто ей така да работят 6 дни от седмицата по 10 часа. Колко от нас могат да си го позволяват, ако нямат средствата, за да се издържат? Държавата трябва да намери механизъм, който да подкрепи такива ситуационни центрове, ако иска, разбира се, те да ѝ помагат.

Ние трябва да сме реалисти. Това е енергия, която спада в един момент. 

А мислите ли, че държавата ще достигне до момента, в която да се справя сама? 

Не мисля, че може да се справи. Ако Държавна агенция за бежанците последните години беше развила добре своите структури и своите механизми, възможности, можеше до някаква степен да има по-малка подкрепа от НПО-тата. Но на този етап, не. Още повече, че това е невиждана за България бежанска криза. Наистина такъв огромен поток от хора… През 2015 година най-големият поток от бежанци от Сирия и Афганистан беше между 23 и 25 хиляди души за цялата година. А ние тука говорим за над 93 хиляди за два месеца. И тя продължава. В момента очакваме втора вълна, която вероятно е ще е по-голяма и от първата. Да, 50% от тези хора минават през България и заминават за други държави. Но към вчерашна дата (бел. ред. 27 април 2022 г.) 89 хиляди са с временна закрила, дадена от България. Те са тук и голям процент от тях ще остане в държавата за някакъв период. А иначе са преминали двойно повече. 

А и с какво да плащаме на хората? С грах и ориз… 

Тази работа не може да се върши от всякакви хора. Трябва да имаш поне едно ниво на образование, емпатичност, конкретни знания - как да реагираш в определена ситуация, административни и мениджмънт познания. Ние в ситуационния център работим с хората, които ако държавата трябва да плаща заплатата, тя никога не може да им ги плати… Но, да кажем, че поне за някаква част от екипите трябва да се намери начин за финансиране. Категорично.

Откъде идва проблемът България все да не съумява да се справя с предизвикателствата и кризите?

Сигурно идва от нас хората. Че го търпим толкова дълго време. И сме го търпяли толкова дълго време. Всичко идва от нас - от това, че търпим и не сме достатъчно критични. И си казваме: „Мен какво ме засяга този проблем, докато не дойде до главата ми” и така. Тя държавата е отражение на самите нас. Ако ние сме съгласни и сме били съгласни толкова години да плащаме на хора, които не са създали някаква устойчивост и стабилност и сега изведнъж да кажем „Оо, ама те нищо не са направили”. А ние къде бяхме? Не е обвинение към всички нас, имаше страшно много хора, които протестираха и промениха нещата донякъде, но има промени, които не могат да се случат за два-три дни. Според мен 50% от държавната администрация не работи. Дори на ниво управленски решения. Вземат се решения, но после няма кой да ги изпълни. Те нямат капацитет, с който да ги изпълнят. А ние плащаме за техните заплати. 

Как ще коментирате призива на на министър-председателя Кирил Петков за „една заплата дарение”?

Това дори не знам как вече да го коментирам. Аз си мислех, че му е хакнат профилът и  е една голяма шега. За мен това е голям комуникационен гаф. Последната позиция на „Продължаваме Промяната” вече е категоричната. Беше перфектно изказана. Призивът му беше по-скоро грешка на растежа. Не може в качеството си на министър-председател, да отправяш призиви за дарения. Ти не си НПО, ти не си гражданинът Кирил Петков, ти си премиерът на България Кирил Петков. Това е твое решение. Ние можем да помагаме с храна, с хуманитарна помощ, с подкрепа. Но не може да българските граждани да купуват бомби. Това е държавно решение. 

Интервю на Мира Ереева