Любомир Дацов пред ФрогНюз: Само непопулярни мерки ни вкарват в еврозоната, тогава ще има и пълен мандат

Това коментира в интервю за ФрогНюз бившият заместник-министър на финансите Любомир Дацов.

„В момента би било спекулация да се каже покриваме ли критериите за дефицит и инфлация, изискуеми за влизане в еврозоната. Реално в момента това могат да кажат единствено финансовият министър и премиерът. Има спекулации как ще завършим годината, тъй като в първите 3 тримесечия на 2024 година дефицитът на начислена база бе с около 1,5% по-голям от този на касова основа. Което ще рече, че ако нещо не се е случило през четвъртото тримесечие в обратната посока, то има притеснения относно нивото на дефицита по Маастрихтските критерии. И което би представлявало сериозен проблем“, каза той.

В този ред на мисли, посочи финансистът, проблем може да са и евентуални плащания по програмата за общините, които все още да не са осчетоводени, т.е. така изкуствено да се сваля текущият дефицит. „Тъй като няма достатъчно пари в бюджета, фактурите не са пуснати, за да не се плаща ДДС. Т.е. вече има свършена работа, но не е извършено осчетоводяване“, обясни Дацов с уговорката, че това е неофициална информация, но ако е факт, то въпросните разходи следва да бъдат добавени към Бюджет 2025 г.

„Големият проблем е, че и без тези средства, има съмнение, че не покриваме изискването за дефицит в рамките на 3%“.

Има само и единствено два варианта за постигане на фискална дисциплина, т.е. изпълняване на критериите за дефицит – или да се спрат предвидените разточителни разходи, или да се вдигнат данъците, отсече Дацов.

„И без това не сме видели каква особена услуга получаваме от плащаните данъци, затова хората с основание се питат защо да става това. И да, това е трудно политическо решение. В последните години бюджетът беше плаващ, имаше възможност да замениш едни разходи с други. Но когато правиш три години едно и също, вече няма никаква гъвкавост, ако продължиш със същата бюджетна политика. И го казвам най-отговорно – ако не бъдат взети мерки за оптимизация на разходите, неминуемо ще се стигне до повишение на данъците. За 2025 година общото увеличение на разходите не трябва да надвишава 7-8% при условие, че данъците останат същите“, очерта разумните фискални рамки той.

И добави – за изминалата 2024 година дефицитът в държавната хазна, при разумни харчове, е трябвало да бъде не повече от 0,8% от брутния вътрешен продукт. „Това можеше да стане, ако и заплатите в бюджетния сектор, и пенсиите, не растяха с по 16-17% на годишна база. Инфлацията е 2,6%, икономическият процес е 2,4%. Какво налага това увеличение?“.

„Еврото е реалистично да бъде прието следващата година. Но единствено, ако намерим политическо мъжество и покажем на Европейската комисия устойчив път на развитие на бюджета. Ако продължи практиката от последните три години, въобще няма смисъл да се занимаваме. Това обаче не е никак лесно политическо решение, то би ударило големи групи и би имало ефект върху управляващите. Но от гледна точка на държавата и на всички граждани е по-добре да се върнем към баланс в бюджета, а не да продължим така неконтролируемо напред.  Защото рано или късно, ако не тази година, то догодина, нещата ще се счупят. Но ако тези тежки решения все пак бъдат взети, то сегашното правителство би могло спокойно да изкара и пълен 4-годишен мандат. Ако не, то хоризонтът му ще бъде около година. Защото това ще значи международно непризнаване, намаляване на кредитния рейтинг на България и т.н.“, прогнозира финансистът.

Освен това – следва да се намалят планираните инвестиционни разходи, да се оберат социалните разходи в частта, където не са екзистенциално необходими, ограничаване на ръста на пенсиите, както и реформа в пенсионната система. А що се касае до призивите на САЩ за увеличаване на разходите за отбрана дори до 5% от БВП, то това, смята Дацов, не напълно неоснователно с оглед на това, че страната ни вече покрива квотата от 2%, а някои страни от НАТО дори и не достигат тези нива.

В крайна сметка приемането на еврото ще доведе до множество ползи, макар и хората да не ги усетят от ден първи. „Ние фактически сме в еврото чрез Валутния борд, защото левът де факто е евро. Процесът на приемане на еврото фактически е присъединяване към структурите на еврозоната, което е политическата страна на въпроса. Разбира се, има и редица други улеснения като отпадане на обменния курс, улеснения и по-голяма сигурност за бизнеса и т.н и т.н. Но преди всичко става въпрос за начина на взимане на политическите решения. Хората ще усетят ускоряването на икономическия растеж, по-голямото доверие, т.е. повече инвестиции“, очерта ползите от приемането на единната европейска валута Любомир Дацов.

Но изтъкна – в крайна сметка дали тези ползи ще бъдат усетени реално, зависи от самата политика на държавата и от това дали властимащите ще имат достатъчно разум, за да монетизират ползите, които ни дава еврозоната. "Ако си глупав, то ще бъдеш глупав, независимо дали си в еврозоната, или извън еврозоната."

Иван Гергов