Марио Николов: Директор, министър и президент не е професия

Марио Николов е учил оперно пеене във Висшето музикално училище във Виена и ДМА „П. Владигеров”  в София. Завършил е режисура в НАТФИЗ и неговият режисьорски профил са музикално-сценичните спектакли. Започва кариерата си на сцената на Националния музикален театър в София през 1989 г., като и досега изпълнява всички централни тенорови партии. Често очарова публиката на три континента. Носител е на престижното отличие „Кристална лира” за върхови постижения в областта на музикално-сценичното изкуство и е желан гост-постановчик във всички оперни и музикални театри. В певческата му кариера върхов успех имат ролите му на граф Тасило от оперетата „Графиня Марица”, Айзенщайн в „Прилепът”, княз Едвин в „Царицата на чардаша”, Барийнкай в „Цигански барон”, Парис от „Хубавата Елена”, принц Раджами в „Баядерка”, Данило от „Веселата вдовица” и много др.

- Г-н Николов, предизвикателство ли е за вас да седнете на горещия директорски стол на Държавния музикален театър „Стефан Македонски”, след като напоследък никой не се задържа дълго на него?

- Предизвикателство е доколкото това е част от моя професионален път. Винаги съм смятал, че директор, както и министър и президент не е професия. Професия е артист, режисьор, певец. Това е отговорност за определено време, през което трябва да се свърши работа, която е поета като ангажимент. Оценката за свършеното идва, когато това време мине.

- Вие сте човек с дългогодишен творчески опит. С мениджмънта обаче на театрална институция ще се справите ли?

- В последните 10–15 години, след като работя и като режисьор, съм положил много усилия да надграждам уменията си в посока културен мениджмънт. Аз съм учредител и член на управителния съвет на БАРОК (Българска асоциация на работодателите в областта на културата). Обхванали сме музикалното изкуство, театъра, библиотечното дело, музеите, анимацията. Определено се интересувам от процесите в българската култура. Участвал съм в много международни програми и конференции по линия на културния диалог.

- Къде сгрешиха вашите предшественици? Вие като едно от най-популярните и дългогодишни лица на Музикалния театър разполагате с информация зад кулисите.

- Не съм от хората, които биха търсили грешките на някого. По-скоро бих се старал аз да не допускам. Това е въпрос на компетентност – доколко някой е способен да свърши дадена работа. Това включва много компоненти. Не искам да засягам изминалите 3 години. Самият факт, че през последните години много хора, между които и аз, и главният диригент Юли Дамянов, и солистките Калина Ангелова и Светлана Иванова – бих казал емблематични имена за този театър, бяхме съкратени и изхвърлени от театъра от предното ръководство, сам говори за отношението към изкуството като цяло. Що се отнася до нашето отстраняване, ние всички бяхме върнати на работа от съда впоследствие.

- Вие бяхте избран след конкурс между още 9-има ваши колеги. Нестабилната политическа система в страната отразява ли се на изкуството?

- Факт е, че предишното Министерство на културата държа масово на временни договори до конкурс хората, които ръководят културните институти. По този начин всяко следващо правителство, което би дошло, трябва да прави конкурси. Аз нямам никакви политически пристрастия, но имам социалнокултурни. Не може 3 години и половина директори да стоят с договори до конкурс. Това не им позволява да направят собствена концептуална програма за развитието на институцията за времето на техния мандат, да не говорим за по-дългосрочна стратегия. Сега навсякъде се проведоха конкурси, назначени са нови хора, които държат мандата си в ръце, което им позволява да си направят репертоара за години напред.

- Вие имате ли идеи за вашия дългосрочен репертоар?

- Естествено. Залагам на една изключително балансирана репертоарна политика по отношение на жанровете. Много съм доволен, че работим заедно с балет „Арабеск”, тъй като те са емблематични в развитието на съвременния танц и танцов театър като неконвенционално и експериментално изкуство. Залагам на разнообразието, за да можем да сме полезни на обществените вкусове. Не трябва да забравяме, че театрите са обществени институции и те трябва да работят за хората.

- Къде е балансът между изкуството и обществените очаквания за него?

- Това е професионална тема. Именно затова се правят тези концепции и хората се изслушват от комисия от професионалисти. Те са тези, които могат да сложат тази тънка линия между стойностното изкуство и някакъв тип субкултура, без да назовавам конкретни примери, тъй като си имаме достатъчно в България.

- След заемането на директорския пост ще намалеят ли творческите ви изяви?

- Вероятно ще има такъв период. Аз мисля, че съм от хората, които много добре успяват да си подредят времето. Няма да се лиша от професионалните си изяви, защото трябва да поддържам форма и като режисьор, и като певец и артист, тъй като, както казах, директорството не е професия. Разбира се, това ще се случва балансирано, така че да не ми пречи на работата като директор.

- Бихте ли заложили и вие на трика да каните известни лица на сцената като например Поли Генова и Нора, на които обаче театралната сцена не е професионално поприще?

- Нямам нищо против да се поканят известните хора. Адмирирам дори. Още повече тези, които са известни не защото са известни, а защото са постигнали професионални успехи. Много прецизно трябва да се постъпва и да се канят хора, които освен блестящи певци, притежават и всички онези качества, за да се впишат в жанровите изисквания на нашата продукция. Що се отнася до типа „театрална мечка”, не съм склонен да правя компромиси.

- Ще използвате ли целия състав на Музикалния театър, или ще се обърнете към гостуващи изпълнители?

- Да, категорично ще използвам целия състав. Предвиждам да каня и гости, защото правим много големи продукции и понякога нашите състави и солисти не ни достигат. Но първо ще заложа на пълния ни потенциал. Една трупа се формира през дълъг период от време, а не за две-три години. С повечето колеги сме заедно от 10, 15, 20 години. Дори и по-новите колеги, когато идват, има приемственост.

- Какво сте заимствали от опита, който сте придобили в чужбина, и желаете да видите и на наша сцена?

- Това, което липсва малко в България, винаги е било дисциплината. Но аз никога не съм се оплаквал от дисциплината на моите колеги. От 1995 г. допреди няколко години непрекъснато бяхме канени на изключително много участия в цяла Европа – Германия, Франция, Холандия, Дания, Белгия, Люксембург, Австрия, както и в Япония. За 16-17 години имаме изнесени над 600 спектакъла извън България, и то в страни, където оперетното изкуство е емблематично. Екипът ни е проверен в боя. За да ни канят на подобни сцени, ние трябва да сме на необходимото ниво. Ще работим още по линия на професионалното развитие на хората ни, а върху него винаги може да се постигне още. Каже ли някой, че е постигнал всичко, за мен е свършил. В това отношение с колегите сме единомишленици. Нашето изкуство е екипно. Аз сам не бих могъл да направя нищо.

- Очаквате ли и занапред покани за участие на международна сцена?

- Разбира се. Даже ще работя в тази насока. Дори вече получих поздравителни обаждания за спечелването на директорския пост от много от колегите в театрите в чужбина, с които комуникираме. Надявам се да подновим сътрудничеството си с всички театри и агенции, с които сме работили през годините. И не защото държа да ходим по турнета и да печелим пари. И това, но не само. Ние отиваме като Националния музикален театър на България. Малко или много това е добро представяне на държавата. Както спортистите ни представят по света, така и нашият театър има шансовете да се впише в световния културен живот.

- Ще продължите ли с традицията да поставяте мюзикли на Андрю Лойд Уебър?

- Надявам се. От много години аз и моите колеги мечтаем за „Фантомът от операта”, но все още не е освободен от авторски права. Навсякъде се поставя като реплика. Това означава, че спектакълът се изпълнява по целия свят от един творчески екип, с едни и същи декори, костюми. Това се прави, докато има интерес от страна на хората да го гледат в този вид. Когато се освободят тези права върху репликата, тогава ще ни го дадат, за да го направим така, както искаме. Репликите са стотици и са много хубави, но са изключително скъпи и ние не можем да си ги позволим. Най-малкото трябва огромна зала – дори зала 1 на НДК няма да стигне.

- Колко време ще трябва да чакаме за „Фантомът от операта”?

- Това е въпрос на агентура, не знам. Всяка година питам. Питам и за още един мюзикъл, който няма да кажа, защото се притеснявам конкуренцията да не се усети, в случай че го пуснат.

- Скъпо ли е вашето изкуство и до колко парите ви стигат?

- Ако някой от театралните институти ви каже в днешно време, че няма финансови затруднения, значи ви лъже, независимо че залите са пълни. В обективната си същност нашето изкуство е такова, каквото е било и преди 100 г. относно производствения процес. На нас ни трябват същия брой оркестранти, хористи, танцьори и солисти, колкото са написани по партитурите. Нашето изкуство е скъпо, защото в него работят много хора, за да се случи. Това винаги води до големи финансови проблеми. Средствата никога не са достатъчни. Винаги се стремим да подобрим и техническата база в театъра. В момента например не разполагаме с никаква сценична механизация, което е голям минус. Имаме възможност да кандидатстваме и за европейско финансиране, но, за съжаление, в областта на културата не се отпускат толкова проекти. Да не говорим, че заплатите в театъра не са достатъчни за водене на относително нормален живот, но не може цялата държава, Европейският съюз, а и светът да са в криза, а ние да цъфтим. Просто търсим мярката да се случват позитивно нещата.