Д-р Николов: Да подкрепим Борисов в борбата срещу комунистите

Интервю на Мая Стоянова

- Г-н Николов, каква е оценката ви за управлението на Бойко Борисов, намериха ли обещанията на ГЕРБ конкретна реализация, сбъднаха ли се надеждите на хората през тези две години?
- Първо, правителството на Борисов наследи една ограбена хазна в условията на голяма световна криза и проблеми във всяка област на обществения и стопански живот. Имам чувството, че ГЕРБ не знаеха от къде да започнат. Престъпност, корупция, саботажи, посрещнати бяха със стачки, които продължават и днес, и то организирани преди всичко от комунистите. Но според мен това правителство не може изведнъж да реши всички тези проблеми. Не може като с магическа пръчка да оправи всички дупки в страната, не може да коригира от раз здравеопазването с неговите проблеми, наследени още от преди 2000 година. Не може в съда, благодарение на така наречената автономност, да се харчат пари. Защото, ако си спомняте, адвокатите си раздадоха премии в критичен момент, вместо да се засрамят. Не може в Българската академия на науките да стоят старци, които нищо не вършат. Това са сериозни проблеми, които няма да се решат, ако правителството не действа смело и не бъде подкрепено от всички в България. Защото в момента комунистите са мобилизирали всички свои кадри – от най-простия до най-интелигентния човек, и тотално говорят срещу това правителство, с цел да го саботират. И в асансьора, и в трамвая, и в метрото, и в поликлиника чуваш как хората роптаят: С тези пенсии накъде? С тези заплати накъде? А аз им казвам - питай Симеон и Станишев. Чета си вестника в тролея и един непознат започва да ме чопли, не спира със своята комунистическа агитация. Но никой не пита може ли някой да обясни защо комунистите убиха 32 000 човека след 9 септември, защо пратиха 90 000 по лагерите, защо отнеха на хората правото им да живеят по градовете, защо направиха от неграмотните рабфаковци професори?
Загубиха смисъл и социологическите проучвания. Един човек, ръководител на социологическа агенция, който някога се опитваше да дава обективна и безпристрастна оценка, напоследък прави толкова безкритични оценки, че ти става обидно и болно за това, че търпим това нещо. От друга страна, БНТ дава трибуна на хора, които са преди всичко критично настроени към правителството, вместо като национална медия да защитава интересите на тези, които управляват нашата държава. Не може в българското радио вече 20 години да стои още Лили Маринкова, която като човек и журналист има тенденциозно поведение. Според мене поне националните медии трябва да имат определено становище и поведение. А управляващите трябва да имат свой вестник, тъй като чрез него се осъществява контактът с хората и се оборват тенденциозни версии. Ако ГЕРБ има свой вестник, 50% от тиражите на “Труд” и “24 часа” ще паднат. А и каква обективност може да се очаква вече от тези вестници, начело на които са застанали бивши редактори на в.”Сега”?

- Не мислите ли обаче, че правителството на ГЕРБ допусна доста грешки в конкретни области?
- Аз приемам, че бяха направени грешки. Но трудностите са толкова голeми и толкова много, че човек дири пътя за тяхното решаване. Напоследък ми харесва това, че се тръгна на предварителни консултации и преговори по проблемите, за да се стигне до най-разумното решение. Когато наблюдавам какво става днес, се сещам за управлението на Филип Димитров, когато аз бях съвременник на проблемите, с които той се сблъска. И тогава не се знаеше от къде да се започне, и тогава имаше стачки на миньори и други социални категории. Сега чета за стачка на пожарникарите, на зърнопроизводителите, които не са платили данъците, а искат да им се платят парите. Пак ще кажа, търсят се всички средства, за да се злепостави правителството. В него сигурно има и по-неопитни, които израстват в това време, но всички трябва да подкрепят тази борба на правителството. Това е борба срещу комунистическата партия, която по линия на Държавна сигурност е инфилтрирала свои хора във всички нива на икономиката и е овладяла по пътя на Путин цялата икономическа власт. Вижте у кого са банките – у бивши комунисти. Кой изкупи основните предприятия – бивши комунисти. Но най-страшното е, че те станаха родоотстъпници.

- Не виждате ли някаква вина за тази ситуация и в сините. Защо се стигна до този разкол, какво проигра Синята коалиция през последните десет години?
- Синята коалиция според мене има няколко проблема, които са много деликатни за оценка. Тя остана без вестник - закри се в.”Демокрация”, който според мене бе пъпната връв, връзката с масите. Второ, затриха се присъдружните партии в коалицията. Те осъществяваха контактът, диалогът с много хора. Наглед обединението изглеждаше добро, но в действителност не се получи това, което очакваха. Освен това, някои хора дезертираха, когато трябваше да се борят през 2001 година да възстановят, да запазят авторитета на партията. Вместо това, те създадоха разкол в Синята коалиция и тези неща се отразиха на доверието към тях, това доведе до отлива на доста хора, които преди това ги подкрепяха.

- Наскоро Яне Янев лансира идеята за обединение на РЗС, Синята коалиция и царистите. Не е ли това поредния опит да бъдат дискредитирани сините?
- Не може разумен човек, който симпатизира на Синята коалиция, да приеме на сериозно подобна идея. Не може да има съюз между РЗС и сините. Преди последните избори партията на Яне Янев се ползваше с известно уважение и авторитет, защото не бяхме добили реално представа какво представлява тази партия. Сега разбираме, че тя е рожба на комунистическата партия, а той е нелегален представител на същата партия. С неговите информации, с тоталната му намеса навсякъде, с цялото му поведение – екстравагантно или по-скоро екстремистко, не вярвам, че вече ще има толкова много хора, които да го подкрепят. Когато една партия загуби своите корени, тя тръгва да търси обединение. Ако РЗС има все още някакъв авторитет, едва ли ще тръгне да търси коалиране с други партии, тя ще воюва за собствената си кауза. В предишните избори спечели, защото успя да заблуди хората. Всички резултатите сега говорят, че подкрепата за Яне Янев е под 1%, а не е изключено след време РЗС съвсем да изчезне от политическата сцена. Янев е свързан с олигарсите, той първи посети Алексей Петров и неговите връзки вече са ясни. Но моето лично мнение е, че с поведението и действията си създава впечатление на подставено лице на БСП, което няма място в редиците на демократичните сили. Затова не вярвам, че сините ще направят някаква коалиция с него. Все пак СДС е представител на десните сили в България и си мисля, че никога няма да отстъпи от своите позиции. Сред редиците на сините, имам предвид не само ръководството, а и поддръжниците им, не вярвам да има човек, който би контактувал повече с Яне Янев. Познавам доста хора и в провинцията, чието мнение за Янев е такова, че е изключен какъвто й да е компромис с този човек.

- Упорито се говори, че за президент ще бъде издигната и кандидатурата на Алексей Петров - един човек, на който бяха повдигнати тежки обвинения. Нормално ли е според вас това?
- Не познавам Алексей Петров, но във всяка правова държава за правосъдието всеки е невинен и не можеш да му ограничаваш правата, ако не е доказано, че е престъпник. Така че, може би няма лошо да бъде издигнат за президент, за да се види, че едва ли има много хора, които ще гласуват за него. За него съм чел доста публикации, но преди да излезе решение на съда, не мисля, че имаме право да го обвиняваме за действията и намеренията му.

-Напоследък излязоха имената на активни земеделци, които имат картончета в ДС. Следите ли проблема с картончета, които имат хора, членове на Съюза на репресираните?
- Този въпрос е деликатен, той има две страни. Първо, срамно и недостойно е за един почтен човек да стане сътрудник на комунистическата власт. Никого не оправдавам. Има обаче един друг съществен момент - че някои хора са били принудени да подпишат със заплаха за живота им, за семейството им, за децата им, но после не са осъществили никакво сътрудничество. Просто са се спасили. Именно тук трябва да се направи известна диференциация и да запазим минимално уважение към тези хора. Имам приятел, който е подписал декларация, но през 1956 година е арестуван, съден, осъден и пратен в затвора. В неговата присъдата се казва, че е подписал декларация за сътрудничество, а е разпространявал позиви срещу комунистите. Явно, че той е бил принуден – от него съм чувал, че са го качили на 5-ия етаж и са му казвали, че ако не подпише - ще падне оттам. Мен не веднъж са се опитвали да ме вербуват, но винаги съм отказвал категорично, въпреки редица примамливи условия, като ,например, ще ти дадем стипендия, ще те направим софийски жител. По това време бях студен и работех вечер – пренасях въглища, работех в железарски склад, за да събера някой друг лев. Но разумът и куража ми са били големи, за да не ме е срам днес от хората. Сега даже се учудвам на смелостта на председателя на комисията по досиетата, който разкри такива участници, от които трябва да се страхува, разкри колко много хора са се продали, че да се срамуваш за тях и за тяхното поведение.

- Президентът има амбиции да продължи активно да се занимава с политика, той създаде АБВ. Има ли според вас Георги Първанов морални основания за това?
- Първанов е бил политик, вече толкова години е в политиката и е естествено да се опитва да остане в политическия живот и в бъдеще. Неговите напъни от гледна точка на един комунист, с неговата идеология са оправдани. Аз не приемам, че в България има социалисти, за мен те са си комунисти, потомци на комунисти, които дори в устава си са записали, че са потомци на 100-годишна партия. Не мога да разбера дали АБВ е индивидуална акция за създаване на нова партия или не е опит да се привлекат допълнително гласове за БСП. Като че ли второто е по-миродавно - в АБВ да бъдат привлечени разочарованите от БСП и хората, които се колебаят. Но Първанов е политик, който в момента много активно се меси и в управлението на ГЕРБ.

- Репресираните в България също са разединени, можем ли да очаква в скоро време тяхното обединение?
- У нас има два законно-представени съюза – Съюз на репресираните от комунистическия терор, който има структури в почти всяко ъгълче в страната и Съюз на репресираните в България, чийто председател е Тодор Анастасов, а членовете му са хора, предимно със земеделска ориентация. Предстои ни обединение, има пълно единодействие, пълно разбирателство между двата съюза. Това ще стане на 14 май, когато ще бъде нашия конгреса. На този етап обединението ще бъде на федеративен принцип, с общо заседание на двете ръководства, като постепенно ще се върви към пълното обединение на двата съюза, тъй като уставите и програмите на двете организации са почти идентична. Те ще послужат като база, за да изработим общия устав и програма на новия съюз.

- Какви най-близки цели ще си поставите, ако това обединение се случи?
- От гледна точка на това, че ние не сме политически организации, а граждански сдружения, нашите задачи са да разкрием престъпленията, репресиите. Да намерим начин да порицаем убийците и мародери, и да подпомогнем останали живи репресирани. Да ги подкрепим морално и материално. Сега се създаде и законът за политическа и гражданска реабилитация, с който се дава една минимална компенсация, но от голямо значение за тези възрастни хора. Например, един изключен студент получава 427 лева компенсация, затова че не е завършил университета. 3500 човека са изключени от университетите, някои са били пред държавен изпит. Изведнъж стават втора категория хора. Могат ли тези пари да компенсират това, но за един възрастен пенсионер с малка пенсия, живял по 10 години в Белене, е добре да получи и тази минимална сума. Защото престоят му в лагерите го е лишил, първо, от възможността да работи подходяща работа, и второ – да натрупа трудов стаж.

- Имате ли други законодателни инициативи, внесени в парламента, чрез които бихте могли да реализирате някои от намеренията си?
- Да, вече сме внесли в Народно събрание предложение за създаването на закон за разкриване на престъпленията на комунистическия режим в България. Първа точка в този проектозакон е МВР да намери неразкритите досега гробове на безследно изчезналите и убити българи. Да бъдат разкрити и описани точно имената на убийците. Археолозите да разкопаят и да опишат черепите и костите на жертвите, за да знаят хората истината, а общините и държавата да поставят на тези святи места паметници. Ние, техните потомци, ще намерим сили и средства, но морално е общините и държавата да направят тези мемориали. Не може да има паметник на Червената армия, която е виновна за тези убийства, а да няма и един знак в памет на 31 000 убити интелектуалци, елитът на българската нация – най-добрите учители, лекари, юристи и др, 1200 военни между които 46 царски генерала, да не говорим за членовете на трите правителства, за регентите и още 67 депутата. Искаме също нашите историци да дадат вярна трактовка за времето на комунизма и тези престъпления, и това да влезе в учебниците както на средното училище, така и в университетите. Учебниците по история според нас трябва да бъдат унифицирани под редакцията на учени от БАН и висшите училища. Защото младежта не познава този проблем. Тя мисли, че има някакво преувеличение на това престъпление, а то няма равно, това е един страшен геноцид И последно – настояваме 9 септември да бъде обявена за дата, сложила началото на българския геноцид, дата за национел траур, а БКП да бъде обявена за партия българоубиец. Никъде няма партия, която да е избила елита на собствения си народ. В нито една европейска страна, дори и в сателитите на Русия, не е имало такова жестоко издевателство над най-интелигентните и достойни хора в държавата.