Е. Сугарев:Ако Борисов предаде Цветанов – това е краят му

Интервю на Васил Василев

- Г-н, Сугарев, кой клати държавата вече втори месец, успешни ли са действията срещу правителството на този етап?

- Има доволно много клатещи субекти и институции, а и самата държава полага усилия да се доразклати докрай. Най-краткият отговор е: тези, които имат интерес. БСП, заминаващият си псевдопрезидент, застарелите генерали от Монтерей с тяхната ДС-мрежа; не на последно място мафията, която за пръв път усеща някакава съпротива в изцеждането на държавни активи в нейните джобове, под благата сянка на политически и магистратски чадъри. И на първо място те самите – големите босове в сянка, дето държат чадърите и прибират десятъка кога в черни партийни каси, кога в лични задгранични сметки. Само че България е особена територия: със споменатите лица не приключва, а само започва списъкът на клатещите и кукловодите. Има и наднационални интереси – и тъкмо те предизвикват най-сериозното клатене. Преди всичко тези, свързани с Русия, чийто застъпник в страната ни е един човек с двойно име и навярно с двойна биография, работещ по съвместителство и като държавен глава. Става дума, разбира се, за руските енергийни проекти, за “големият шлем” който същият този човек измисли, а преводачите му преведоха на руски като “голям член”. Да, грешката е уместна – защото тези проекти не се отнасят само до страната ни. Русия иска да създаде прецедент, който да бъде ползван в бъдеще – примерно с АЕЦ “Белене”; руска ядрена централа в страна от ЕС – това не е малък политически бонус. И иска чрез форсиране на “Южен поток” и бавене на топката от българска страна да прецака “Набуко”. За това е целият този зор, тези СРС-та, тези РЗС-та, Трактори и друга селскостопанска техника. Целта е не да бъде съборен Бойко, а да бъде обязден. От вироглав и въртоглав непослушник да стане “наше” момче.

- Какви грешки допуснаха правителството и по-конкретно водещите фигури в него - Бойко Борисов и Цветан Цветанов?

- Грешките бяха доста, нека посоча само главните. Първо: имаше повече плямпане, отколкото правене. Вместо реални реформи видяхме PR-стратегии. Второ: премиерът демонстрира впечатляваща политическа поврътливост. Казваше сутрин едно, следобед друго и вечерта правеше трето – обичайно най-компромисното и глупавото. Имаше популистка жар да се хареса на всички, само дето това няма как да стане – и такава поврътливост винаги води до хаос и загуба на доверие. Трето: имаше заиграване и прегряване с темата за престъпността – при доста много говорене и показни акции, но без реални присъди. Четвърто: трябваше да си дадат сметка, че не могат сами да се борят с престъпността. Че за това е нужна и читава съдебна система, а такава няма. Оттам трябваше да почнат – радикална промяна на съдебното законодателство, разтуряне на заварения ВСС и разгонване на многобройните рушветчии и тарикати в тоги, които не само че не осигуряват справедливост, но и просто закрилят престъпността. Трябваше да се пазят от вътрешни скандали, или поне да ги пазят за вътрешна консумация – докато СРС-тата извадиха на показ конфликта между Цветанов и ген. Ваньо Танов: двете фигури, които са “оперативно най-интересните” за престъпния свят. И последно: подцениха Алексей Петров. Мислеха си, че като е окаушен, проблемите им са решени. Дори само от факта, че Сергей Дмитриевич го беше оторизирал да ръководи ДАНС в сянка, че той успя да провали Румен Петков и пак да излезе чист от кашата, трябваше да им светне за какво става дума.

- Алексей Петров Трактора имаше ли влияние върху държавата докато беше в ареста и с какви лостове го упражняваше?

- Разбира се, че имаше. Независимо от неговото окошарване, компроматаджийският му антураж беше на линия – и преди всичко служителите от частното му ДОТО; личната му парламентарно представена партия и личният му вестник също. Е, тогава го нямаше днешното ноу-хау, но все пак тъкмо след арестта му започнаха да се появяват разни ДАНС-ови доглади в “Галерия”, а адвокатите му пък цитираха какви SMS-и си бил разменял със самия министър-председател. Но Алексей Петров не е толкова страшен с това, което е видно от всички, което ни върхлита с гръм и трясък под формата на грандиозен политически скандал. Страшен е с онова, за което се мълчи – и чрез което се водят задкулисни преговори; страшен е с много си “спящи клетки” в МВР и прокуратурата, заложени още по Филчево време; страшен е с гарантираната чрез тях недосегаемост, на която сме свидетели днес – и която не може да бъде прекършена дори с върховните усилия на самата държава – въпреки че всички знаят много добре какви са неговите функции: тези на основен посредник между мафията и властта.

- Приключена ли е сагата с Октопода, след като Темида измени за втори път мярката за неотклонение на доц. Петров в по-лека?

- Ако не се лъжа, неговите адвокати цели седем пъти щурмуваха въпросната мярка и биваха отрязвани от различни съдебни състави. Алексей излезе от ареста чак на осмия път – и не случайно в Апелативния съд, очевидно по волята на г-н Пенгезов, който зае този пост с преките протекции на псевдопрезидента Първанов – и съответно го превърна в нещо като Добродетелна дружина, загрижена за бедните престъпници. Прокуратурата и МВР обаче също имат вина: прокуратурата за безумно дългото си туткане, което доведе до невиждания прецедент американския посланик публично да призове българския главен прокурор към “по-агресивно” разследване на дела от подобен тип. В скоби казано, американските тайни служби отказваха да контактуват с ДАНС именно заради абсурдното присъствие на Алексей Петров, тъй че реакцията на Джеймс Уорлик е обяснима. А МВР – тъй като очевидно не са много наясно доколко доказателствата, събрани от тях преди ареста на Трактора, са били юридически прецизни. Но не в това е основният проблем. Алексей Петров беше пуснат с определена мисия – а именно да извърши остра компроматна атака срещу правителството на ГЕРБ – и не случайно и Първанов, и Станишев реагираха мигновено, сякаш с предварително подготвени изказвания и стратегии – и взеха неговите “флашки” на въоръжение. Случаят, разбира се, не е приключен. Тракторът, макар в интелектуално отношение да е нещо като “Белорус”, има още потенциал, има и компроматно гориво; ще го използват докрай, за да нанесат максимални вреди преди изборите тази година. После, разбира се, ще го захвърлят, или ще го застигне някъде някой куршум.

- В държавата все повече се усеща някакво състояние на хаос, да очакваме ли нови трусове и флашки?

- В момента се намираме в една наистина уникална ситуация: всички политически сили освен управляващите искат оставката на Цветанов – и всички те са припознали като основен аргумент за своето искане... флашките на Алексей Петров. Сиреч: приели са съвместно като свой говорител един виден представител на организираната престъпност. Да се маха Цветанов иска псевдопрезидента, иска Станишев, искат някакви извъпарламентарни измислици, искат най-сетне и лидерите на Синята коалиция. Това е тежка политическа психопатия, нещо повече дори – шизофрения. Иван Костов на два пъти заяви в прав текст кой стои зад тази компроматна атака: руските интереси, Първанов, БСП, ДС. И въпреки че съзнава това, иска точно същото, което искат и те – иска го с ултиматуми и специални декларации. Комунистите и ченгетата мога да ги разбера – те по природа са си такива; освен това става дума за тъй свидните им контрабандни канали, чиито кранчета взеха да попресъхват – но сините?! Това е наистина нещо много, много странно: защо всички искат оставката именно на Цветанов, и то точно в момента, в който тече най-тежката му битка с мафията? Защо не искат примерно оставката на Бойко Борисов, защо така изведнъж забравиха за Дянков? Защо всички се включват в очевадно компроматния сценарий с тези флашки? Аз нямам отговор на този въпрос – или напротив, имам, но все още не ми се иска да повярвам в тъжната истина, която предполага възможността левите и десните да играят заедно, когато тайният им общ интерес изисква това. А иначе още трусове ще има, разбира се. Това е война на нерви. Ако в тази война Бойко Борисов сдаде багажа и махне Цветанов (съвсем независимо доколко е крив или прав вътрешният министър), това ще е и началото на неговия край – защото ще покаже слабост, а тази показана слабост ще го превърне в кукла на конци.

- Прогнозирахте, че „Ако "Октопод" не успее, ще помете Борисов като премиер”. Кога ще се случи това, на изборите или след това?

- Да, точно това ще се случи. Целта е да се стигне до ситуация, в която ГЕРБ няма потенциал да спечели самостоятелно президентските и местните избори – тъй че да се наложи самият Бойко Борисов да бъде кандидат за президент, за да спасява нещата. След което ГЕРБ, както се случва с всяка лидерска партия, ще се разпадне от само себе си – и след парламентарните избори ще има нова тройна коалиция, само че с нов играч на мястото на НДСВ. Лесно можете да познаете кой ще бъде той. А за личната съдба на сегашният вътрешен министър просто не смея да направя прогноза – но от момента, в който престане да бъде такъв, животът му ще виси на косъм.

- Сгреши ли премиерът, че не послуша предупрежденията на „сините”, както за „Октопода”, така и за финансовата политика, и СРС-тата?

- Финансовата политика е едно от малкото правилни и наистина десни неща в това правителство – и е такава не поради, а въпреки Бойко Борисов. А за СРС-тата сбъркаха. Трябваше да послушат себе си, тъй като тъкмо те бяха против такива правмощия на вътрешното ведомство по времето на Михаил Миков. Не можеш като опозиция да отстояваш една позиция, а на власт да направиш тъкмо обратното.

- Какъв е изходът от тази криза, ще ни пречистят ли нови протести на улицата?

- Човек винаги има избор – и в най-безнадеждната ситуация дори. Например да отстоява истината и да не приема лъжата. Обществото може да промени не само “нещо” – може да промени всичко. Вече се е случвало – през 1997 г. Проблемът е, че няма обществена енергия, няма вяра, няма гражданско самочувствие – има чалга, сеирджилък и спасяване поединично. Аз винаги съм бил остро критичен към Бойко Борисов, но все пак е по-добрата опция в сравнение с нравствено дебилната тройна коалиция. И е прав в едно – тази социална апатия беше съзнателно формирана – също и чувството за безпомощност и изоставеност, загърбването на всякаква гражданска активност в полза на ближните. Създадоха едно общество от поданици – точно такова им беше нужно, за да управляват задкулисно в декоративната си демокрация.