Кр. Каракачанов: Б. Борисов не е месия

интервю на Лиляна Василева

– Г-н Каракачанов, свидетели сме през последния месец на тежки скандали във връзка с подслушване на политици. Докъде ще стигнат те?

‒ В една нормална държава би трябвало да стигне до оставки и на вътрешния министър, и на министър-председателя. Но ние не сме нормална държава, това е известно на всички. Така че беше наивно някой да очаква, че ще се подадат оставки, дори куртоазно, за да не бъдат приети после. Подаването на оставки е практиката в нормалния свят и за много по-малки нарушения на закона десетки западни политици са си отивали от политиката окончателно, а не са разитравали оставки. Но това в България не може да се случи. Ефектът от цялата тази галимация с подслушването е, че хората разбраха, че и това правителство е като всички останали. То не е по-различно, в него не работят херувимчета, такива не са нито Борисов, нито Цветанов, те не са света вода ненапита, както се опитваха да се представят – че са различни, че са новите политици, че нямат нищо общо със стария морал. Оказа се, че не само, че са част от старата, както се казва, банда, от стария бардак, ами са и доста по-нагли от своите предшественици, които са попадали в подобна ситуация. Например Румен Петков подаде оставка след един подобен скандал. Така че ефектът е, че хората спряха да вярват, че ГЕРБ е някаква месианска партия и че Бойко Борисов е месията, а пък наместникът му на земята е Цветан Цветанов.

– Къде ще е мястото на ВМРО в президентската надпревара. На чий кандидат ще заложите и кого ще подкрепите реално?

‒ Кандидатите не са известни, за да можем да говорим кого бихме подкрепили. Определено няма да е кандидатът на БСП, в никакъв случай. При нас има два варианта – ако харесаме някой от кандидатите, който отговаря на нашите разбирания за държавен глава, да го подкрепим, другият вариант е ние, заедно с други политически формации, да издигнем свой кандидат.

– Ще реанимирате ли в някакъв вариант коалиция с партньорите си от последните избори?

‒ Коалицията от последнитге избори трудно може да бъде реанимирана, тъй като на практика част от формациите, които участваха в нея, са в клинична смърт. Трудно можеш да реанимираш нещо такова.

– Нито веднъж ВМРО не е участвала със самостоятелна кандидатура. Не е ли дошло времето за самостоятелна патриотична кандидатура, издигната тъкмо от ВМРО, партия със стогодишна история?

‒ Може би е дошло времето. Досега не сме го правили, защото за нас президенските избори не са били самоцел – да се доказваме или да се преброяваме. Когато сме харесвали някой кандидат, сме го подкрепяли. На последните избори не харесахме нито един от кандидатите и официално призовахме нашите членове да бойкотират изборите и да задраскат бюлетината. Изборът ни се определя от ситуацията. Президентските избори са доста по-сериозни от местните и парламентарните, когато може да се експериментира. На президентските избори все пак става дума за държавен глава, не става въпрос за партийно преброяване или за някаква партийна реклама. Но може би е дошло времето да се потърси една национална алтернатива, защото всъщност единственото нещо, което крепи властта в момента, е фактът, че тя няма алтернатива. БСП и ДПС и тройната коалиция не могат да им бъдат алтернатива. Атака се е превърнала в един пудел на властта, добре ояден и охранен, общо взето добре гладен, къпан и обгрижван и не може да бъде алтернатива. Аз никога не съм вярвал, че Атака са алтернатива на нещо, освен на амбициите на лидера си. Така че от тази гледна точка на България не са й необходими нови месии - отнякъде да се появи поредният голям обещавач с голяма кошница обещания, а накрая да не свърши нищо. Необходимо е да се помисли за една национална алтернатива, защото големият проблем на всички български правителства в последните 20 години е това, че те нямат формулирана ясна национална политика. Нашата държава няма приоритети, тя не си е изградила програма за следващите 20-30, 50 години и да каже: през следващите 30 години най-важното е да не изчезнем като нация – първи приоритет, защото ние като народ намаляваме за сметка на циганската раждаемост и след 30 години ние ще бъдем малцинство в собствената си държава. Това никой не го казал, не го е извел като приоритет. Никой не е извел като приоритет това, че България няма природни богатства и тя може да заложи само на образованите си хора, които да създават продукт, който да бъде конкурентен на световния пазар. Това значи да изведеш образованието като основен приоритет или здравеопазването. Ние сме държава, която се люшка последните 20 години от ляво в дясно, от Изток на Запад, без да има ясни приоритети и цел.

– Предстоят и избори за местна власт. ВМРО ще има ли самостоятелни кметски кандидатури и този път, а там, където няма да излъчите свой кандидати, как ще подходите при подкрепата?

‒ На повечето места ние винаги излизаме със собствени кандидатури. Ако не излъчим собствен кандидат винаги подкрепяме кандидат, който стои в центъра или в дясното пространство и има качества. БСП и ДПС са забранените коалиции в нашата партия.

– Има ли опасност от „втори Пловдив” при евентуален успех на кандидатура от ВМРО?

‒ Втори Пловдив може да се случи, разбира се. Макар че тези избори ще бъдат изключително трудни, защото управляващата партия не крие намеренията си с всички средства да се опита да ги спечели. Като казвам всички средства не разбирам средствата на убеждението и политическата борба, а всички други средства – използване на административен натиск, пари, купуване, мачкане, плашене на кандидати и т.н. Така че битката ще е трудна за всички, тя ще е трудна и за самите управляващи. Защото един провал на тези местни избори за тях означава край. Както си спомняте, досега нито едно българско правителство, което е дошло с големи обещания, по средата на мандата си, когато се провеждат местните избори, вече не е толкова харесвано и неговите кандидати не са печелили. Така беше и с тройната коалиция, така беше и с НДСВ, така беше и със СДС. Така ще бъде и с ГЕРБ, защото политиката на ГЕРБ е тотално сбъркана, ако въобще можем да кажем, че има политика, в която и да е област. На въпроса за Шенген да отговориш, че имаш да измажеш една сграда и ще те приемат, просто означава, че не си в час. За какво става дума! В икономиката, по време на икономическа криза, когато по целия свят практиката е една и съща – държавата се опитва да създава облекчения за бизнеса, кътка го, глади го по главата, ако трябва го подпомага, бута го да върви напред, само и само да се запазват работните места и да не падат доходите на хората, в България се прави точно обратното. Бизнесът се мачка, не му се изплащат парите, които му се дължат от държавата и общините, не му се връща ДДС-то, което той си е внесъл и просто става нещо страшно. За мен, силовият подход, който са намислили да използват от ГЕРБ ще им донесе резултати, но това ще бъде в по-малките населени места, където хората повече ги е страх. Или пък можеш да смачкаш един двама подходящи кандидати, за да няма кой да ти излезе насреща като конкуренция. Но в големите градове, включително и в София, аз не мисля, че ГЕРБ ще постигнат резултатите, които имаха на миналите парламентарни избори.

– Как оценявате решението НС да отложи гласуването за референдум за членството на Турция в ЕС и да възложи на ГРАО проверка на подписите?

‒ Възлагането на проверка от ГРАО е част от задълженията по закон. Но те не го направиха в тримесечния срок. Ние внесохме нашата подписка на 16 юли и до 20 октомври беше срокът, до който парламентът трябваше да гласува за или против провеждането на референдум за членството на Турция в Европейския съюз. До 20 октомври, когато беше първото парламентарно заседание, те още не бяха проверили подписите. След което ги провериха, оказа се, че има необходимите подписи за провеждане на референдум, но парламентът вече три месеца и половина не се произнася по въпроса. Това, което ДПС и ГЕРБ правят, означава едно нещо – нарушаване на закона, което е парадоксално. Това никъде не се случва. В закона са описани сроковете. Ние като вносители сме си спазили сроковете, спазили сме буквата и точката на закона. Парламентът беше този, най-вече ГЕРБ и ДПС, които нарушиха закона. Тука причините са няколко. ДПС не желае да има такъв референдум, защото им е ясно какво ще се случи – българският народ ще гласува против приемането на Турция в ЕС. А ГЕРБ, може би в желанието си да спечелят гласовете на ДПС за президентските избори, им угаждат. Тоест за пореден път сме свидетели, как една управляваща партия жертва националния интерес, но по-важното е, че нарушава закона, за да угоди на друга партия, в случая ДПС, за да може да извлече дивиденти, с оглед на изборите, които ще се случат тази година. Аз задавам и въпроса къде е президентът на държавата, който има право да сезира Конституционния съд. Къде е президентът на държавата, който се прави на опозиция на ГЕРБ? Президентът, НС (определена бройка народни представители) и омбудсманът имат правомощията да сезират Конституционния съд. Те не го направиха. Парламентът е ясно, че няма да сезира за свое нарушение. Президентът трябваше да сезира за нарушението на парламента, а той се изказа, все едно че се намираме във фазата на кампанията за провеждането на референдума. Той каза, че е против референдум и че е за членството на Турция в ЕС. Но ние не искаме от него да казва за кого е, ние искахме от него да бъде държавен глава на всички българи и когато някой нарушава закона, в случая парламента, той да сезира Конституционния съд – това е ногово правомощие и задължение. А когато вече се почне кампанията за или против приемането на Турция в ЕС, тогава да се изказва и да обяснява защо той е за приемането на Турция. Защото два мандата печели с турските гласове ли, защото не смее да се изкаже като държавен глава на България ли, защото не е съгласен с аргументите на Меркел и Саркози, които също са против Турция в ЕС? Това е времето да обясняваш мотивите си – когато започва кампанията за провеждането на референдума, преди самото гласуване. От него се искаше само да сезира Конституционния съд, когато видя че законът е нарушен. Той не го направи и честно казано, целият този цирк президент – премиер, започва да става ясен на всички. Ясно е, че те си играят една игра, в която се правят на врагове. Около тях обществото се разделя, едните са за единия, другите са за другия. Тяхната игричка е много проста – възстановяване на двуполюсния модел. Само че не между СДС и БСП, както беше, а между ГЕРБ и предполагаемата Първанова партия. Това е цялата схема, те хората го виждат. Не може да си държавен глава, а да критикуваш правителството като отидеш в Долно Уйно, за да откриеш читалището, например. Тогава критикуваш от 300 километра. Като не ти харесва какво прави правителството, най-малкото, което имаш право, е да свикаш Консултативния съвет по национална сигурност.

– Ще реагира ли и как ВМРО на опитите за преброяване на „македонци” в Пиринско, които ОМО се опитва да изрови?

‒ Ние винаги сме реагирали и общо взето в Благоевградска област тече наша кампания, в която се разяснява на населението, че могат да бъдат подведени. Сезирали сме самата комисия по преброяването за това, че представители на ОМО – Илинден са се намърдали като преброители в преброителните комисии. Предишния път имаше случаи, в които те като преброители, без да питат хората, ги записват като македонско малцинство. Сезирали сме, разбира се, и ДАНС по този въпрос. Към момента, освен две-три провокации от страна на ОМО – Илинден, които са малко на брой, но са гласовити, нещата са спокойни.

– Какви активни, работещи мерки трябва да се предприемат, за да може българското общество след 10-15 години да запази облика си, а не да се циганизира?

- Нашето общество и сега не е добре, но за да се направи нещо сериозно е необходима цяла програма. Мерките трябва да са предимно социални. Първо трябва да се въведе двудетният семеен модел – всяко семейство с до две деца получава детски надбавки. О две нагоре, може и двадесет и две да са, семейството получава надбавки за две. Освен това семейството получава тези детски добавки, само ако е работещо или учещо семейство. Защото раждаемостта се е превърнала при циганите в професия. Българинът се чуди как да събере пари да изучи децата си, или поне по-голямата част от българите го правят, и затова не смеят да имат повече от 1-2 деца в това несигурно време, докато при братята цигани нещата са много прости. Двайсет деца, десет деца – детски надбавки на калпак. Циганските семейства нямат брак по традиция, такава им била традицията, а естествено по българското законодателство, ако една майка има деца и няма мъж се води самотна майка – това са допълни помощи. Енергийни помощи, които те продават; помощи за безработица – в едно цигансско семейство се събират между 500-600 лева, в зависимост от това, какъв е броят на децата. Тези пари се изпиват, те не отиват нито за възпитанието на децата, нито за тяхното образование, нито за тяхното изхранване – те са на улицата, просят, проституират, смъркат лепило. Не можеш да правиш деца, за да получаваш пари, защото децата в едно семейство са грижа и отговорност. Социалните помощи за циганите трябва да бъдат обвързани с образованието на децата им. Ако децата им не ходят на училище – няма социални помощи. И то не да ходят на училище примерно 5 години в първи клас, ами да бъдат свързани помощите и с успеваемост – поне едно 3,50 на година, та като избутат 8 клас поне да имат някаква грамотност за заобикалящия ги свят. Защото като останат неграмотни, като не могат да говорят нормално български език, като не могат да пишат, не говоря за компютри и чужди езици, кой ще го наеме на работа и за какъв да го наеме на работа! Ако трябва може да се въведе и образователна повинност. В Конституцията пише, че основното образование до 16-на възраст е задължително и безплатно. Следователно те нарушават закона. Защо си затваряме очите! Трябва да бъде въведена трудовата повинност отново. След завъшването на 8-и клас да има поне още две години ограмотяване в някаква професия, за да може да си намери някаква работа. Тези хора трябва да се интегрират в обществото. Пълна глупост е, ако някой си мисли, че може да ги изсели в Индия или Пакистан, или да ги прати на Луната. Те са тука, ние трябва да направим така, че тези хора да се впишат в обществото, а не да бъдат асоциални елементи, които лежат на наш гръб. Какво се случва – в Европа четири, четири и половина работещи издържат един неработещ, в България съотношението е едно цяло и седем работещи към един неработещ. Колкото и да вдига правителството пенсионната възраст, и 78 години да я направи, буквално след 10 години един работещ ще издържа един неработещ. Откъде тогава да има пари за здравеопазване, за пенсиите на хората, които те са си заслужили? А след още 20 години какво ще се случи? Тогава един работещ ще издържа двама неработещи. Става трагедия тогава. И за тази ситуация нито президента, нито премиера се замислят, а ни занимават с техните си лични пиар изпълнения. Проблемът се вижда от всички. Няма нужда да си Симеон Дянков и да си живял 15 години в Америка, за да не виждаш реалния проблем. Правителството няма виждане по този въпрос, а няма и желание да го реши. Но както виждате много сериозно се занимава с това, какъв футболен мач или тенистурнир е спечелил премиерът. Извинявайте, но това е порнография! В края на краищата, ние сме си ги избрали, ние ще си ги търпим още известно време. Спада доверието в правителството, защото година и половина празни приказки, за това какво било преди. Не може само да се обяснява кой бил виновен, трябва да се работи. Единият играе тенис, другият тича в маратони, занимаваме се с физкултурна дейност, сякаш сме станали Швейцария на Балканите!

– Г-н Каракачанов, вие години наред сте несменяем лидер на ВМРО. По лидерско политическо дълголетие приличате на Ахмед Доган. Оглеждали ли сте се за евентуален наследник?

‒ Само 12 години съм лидер на ВМРО. На последния конгрес на партията, който беше през октомври 2009 година, половината от избраните в ръководството са на 30 години. Те не са хора, взети от улицата, това са хора, преминали през младежки, студентски организации, през местните структури, доказали са своите качества. При нас има политика на създаване на кадри. Именно от тях ще бъде избран моят приемник.