Мартин Димитров за ФрогНюз: През 2024 г. за пръв път България има шанс да не е последна в европейските икономически класации

Това каза пред ФрогНюз народният представител от "Продължаваме Промяната - Демократична България" Мартин Димитров, член на парламентарната Комисия по бюджет и финанси.

Ето и цялото интервю:

Г-н Димитров, видяхме данните на Българската народна банка за финансовото състояние на страната ни - отчита се по-нисък дефицит, рекорден ръст на чуждестранните инвестиции, икономически ръст. Какви са изводите от тези данни?

Първо, през 2023 година се очертава реален растеж - като се извади инфлацията, на българската икономика от 1,9%. Това е повече от всички прогнози. Ако някой би казал, че 1,9-2% е малко, да продължаваш да растеш на фона на нулев растеж или спад в много европейски държави е добра новина. Първата важна добра новина от данните на БНБ е тази. Има основание тя да продължи и през 2024 година. Ако постигнем растеж от 3,2% - както е планирано, на фона на трудни и слаби данни за Европейския съюз, това също ще е добра новина. Трябва да гледаме нашият резултат спрямо средното за Европейския съюз. 

Втората добра новина е растежът на преките чуждестранни инвестиции в периода януари-октомври 2023 година спрямо януари-октомври 2022 година. Растежът е рекорден за последните 12 години. 80% от този растеж е реинвестирана печалба - компании, които са дошли в България, създали са своя бизнес, преценяват, че ситуацията е благоприятна и реинвестират своята печалба в българската икономика. Това - в такъв мащаб, не го е имало от 10-12 години. Не че това е достатъчно, може и още, но това са положителни развития.

За 2024 година за първи път има шанс България да не е последна в европейските класации. Това не се е случвало никога от 2007 година досега. Има шанс по показател фактическото индивидуално потребление България да изпревари държави през 2024 година. Това е важна цел, защото България трябва да отлепи от дъното. Ако вземем последните 5 години - и това е третият добър показател, през 2023 г. за първи път България има догонване на средноевропейските доходи, подобно на Румъния. Досега никога не сме успявали, Румъния доминираше тотално. За първи път за последните 5 години сме близо до показателите на Румъния. Ако и 2024 г. успеем да задържим или подобрим това ниво, за първи път има шанс да не сме на последно място в класациите. 

Четвъртата добра новина е, че бюджетният дефицит за 2023 година се очаква да е 2,2% на база европейската методология за начислена основа. То не беше Радев и служебни правителства, то не бяха хора от ГЕРБ, не бяха “Възраждане” и ИТН да обясняват за някакви измислени фалити. Фактът, че успяхме още първата година дефицитът да бъде намален и то на 2,2% при планиране на служебния кабинет за 6,4% - за същата тази година, която е с 2,2%, това означава няколко неща. Първо, че има добри новини от събираемостта на данъците. Това още не е тенденция, но трябва да се превърне в тенденция. Второ, това показва, че когато има редовно правителство и то започне да кара приходните агенции да си вършат работата, това дава резултати. 

Извън икономическия анализ, какъв е политическият Ви прочит на ситуацията - какви са политическите изводи от икономическите данни?

Изводът е, че ако имахме служебни правителства, вероятно сега ситуацията щеше да е драматично по-лоша. Със сегашното редовно правителство има сериозно подобрение на тези показатели. Аз искам още, за мен това е само началото, но добро начало, което трябва да оценим позитивно и да си кажем, че ако това добро начало продължи, има шанс България най-накрая да не е последна в европейските класации за благосъстояние. Има шанс - на фона на Европа, която в немалката си част е изпаднала в рецесия, България да продължи да има икономически растеж. Това е друга важна политическа и икономическа цел за нашата страна. Има шанс България да започне да се превръща във все по-добро място за инвестиране. 

Ако заедно успеем да постигнем Шенген - сега частичен, но в края на годината и пълен; еврозона; съдебна реформа - конституционните промени са началото на съдебната реформа, нейната основа, но тя предстои със законодателни актове, които трябва да бъдат приети; ако успеем да създадем работещи регулатори - част от регулаторите в България са много слаби и то от години - всичко това като комбинация може да доведе до сериозно догонване на средноевропейските доходи, което лично аз искам да видя и което може би е най-важната цел. Това е, което хората постоянно питат: “Кога най-накрая ще догоним средноевропейските доходи, европейския стандарт на живот?”. 

Наблюдавайки и участвайки в политиката, какви са шансовете според Вас да реализираме всичко, което изброихте?

Много ще е трудно, но нямаме друг избор. Видяхме как пред очите ни Балтийските държави забогатяха, те вече имат средноевропейските доходи. Видяхме пред очите ни как Румъния напредна много. Сега виждаме Хърватия. Говореха се страшни глупости как с еврозоната там ще има хиперинфлация, нищо подобно - инфлацията в Хърватия е близка на тази в България, а растежът на доходите за 2023 г. е най-високият в ЕС. Нямаме друг избор освен да се опитваме да направим най-доброто, което можем по всички приоритети, които изброих. Давам си сметка, че предвид мнозинството в Народното събрание, нищо от това няма да е лесно.

Очакваме от 31 март 2024 г. да падне контролът за България по въздух и море в Шенгенското пространство. Какво икономическо отражение прогнозирате? 

Разчитам, че с присъединяването по въздух и море, ние влизаме в т. нар. орган по Шенген - тоест участваме групата Шенген. Видял съм от европейското членство на България и от други трудни въпроси, че успееш ли да влезеш дори частично, оттам нататък постигането на крайния резултат е по-лесно. Ако въобще не те допускат, е много по-трудно - това трябва да бъде оценено положително. Също така, трябва да кажем и истината, че икономически за нас сухопътният Шенген е драматично важен и по-важен. 

Въздушният и морският Шенген ще се отразят положително на икономическия растеж. В момента, в който имаме пълния сухопътен Шенген обаче, това ще се отрази изключително благоприятно на пограничните райони между България и Румъния - като Русе и Видин, където очаквам инвестиции, концентрация на бизнес, създаване на логистични центрове, растеж на търговията. Това са много важни икономически ефекти. Заради безумната агресия на Русия срещу Украйна има преориентиране през България и Румъния на част от трафика, който минаваше през трети дестинации. В този смисъл твърдя, че не само България и Румъния, но и Европа има нужда от членството ни в Шенген, европейската икономика има нужда от това. Да, България и Румъния много ще спечелят, но и Европа ще спечели много. 

Ще успеем ли според Вас от 2025 година да приемем еврото? 

Условията са налице. Нямаме контрол над инфлацията, тъй като в България и в други европейски страни тя е вносна. Имаме обаче добри шансове да успеем за еврозоната. Ако успеем, може да се окаже, че комбинацията между Шенген и еврозоната може да се отрази доста добре на българската икономиката, на инвестициите в България.

Трябва да си поставим цел да постигнем и двете. Успеем ли да реализираме напредъка и самото членство да е от 1 януари 2025 г. - така би било за еврозоната, може да се окаже, че и за сухопътния Шенген - това ще бъде една от най-големите икономически реформи, които въобще могат да бъдат направени. Според мен трябва да имаме политическа цел и за еврозоната, и за сухопътен Шенген, която да е 1 януари 2025 г. Ако успеем да постигнем това и да го комбинираме с вътрешните реформи в България - да оправим най-накрая това, което не работи, давам за пример регулаторите и довършването на съдебната реформа - това може да отвори нова перспектива за растеж.

Споменахте агресията на Русия срещу Украйна, агресия се проявява и у нас на информационното поле. Ще има ли съпротивление по руска линия срещу Шенген и еврозоната?

Очаквам голяма съпротива. Много хора, които са срещу еврозоната и Шенген не се интересуват от самия Шенген и самата еврозона. Тях ги интересува България да бъде бутната в полето на политическата криза, която след това да стане и икономическа криза. Интересува ги България да бъде нестабилна. Има много хора, които искат да поставят България в трудно положение именно защото това в момента е изгодно на Русия и руската пропаганда. По този повод се опитват да провалят Шенген и еврозоната, но не само тях - виждам хора, които се опитват да саботират всяко положително нещо, което се случва в България. Такива хора и партии има и в Народното събрание и гражданите го виждат. Всяко добро нещо, което се случва, е обект на огромен саботаж. Когато служебното правителство беше одобрило 6,4% дефицит, това беше направило едни хора истински щастливи - така изглеждаха. Когато сега същите тези хора видяха, че дефицитът е три пъти по-нисък от това, което служебното правителство прогнозираше и искаше - подчертавам: три пъти по-нисък -  това ги направи нещастни. Реформите и промените, за които говорим, ще дойдат трудно именно защото ще бъдат саботирани на всеки милиметър от тези хора. 

Интервю на Илияна Маринкова